"Норд-Ост": 10 години по-късно и все още много въпроси

Членове на екипа на мюзикъла "Норд-Ост" демонстрират с плакат на постановката солидарност с взетите заложници. Снимката е от 25 октомври 2002г.

От един от най-смъртоносните и зрелищни терористични актове в историята на съвременна Русия изминаха 10 години и много от въпросите, свързани със събитията около трагедията с мюзикъла "Норд-Ост", продължават да търсят отговори.

На 23 октомври 2002 г. отряд въоръжени чеченци атакуват Театралния център на "Дубровка" и взимат за заложници 916 души - зрители и артисти от популярната постановка. Част от похитителите са жени самоубийци, а между заложниците са поставени самоделни взривни устройства. Основните искания са извеждане на руските войски от Северен Кавказ.

След тридневна обсада е договорено освобождаването на няколко заложници, но преговорите с участието и на известни политици и обществени фигури не вървят и спецчастите получават заповед да атакуват. През вентилационната система е пуснат газ, който докарва до безпомощно състояние всички в залата. Командосите влизат и ликвидират всички бойци, но след това в болницата от задушаване загиват 130 (а по неофициални данни - 174) от заложниците, включително десетина деца.

В смъртния акт на всеки един от тях е оставено празно място.

Стена със снимки на жертвите на Театъра на Дубровка, 26 октомври 2011г.

Властите така и не разкриват съдържанието на използвания газ и само се предполага, че е задействано бойно отровно вещество на основата на фентанил - вид обезболяващо, познато от опиума.

Министърът на здравеопазването Юрий Шевченко каза, че ведомството му няма право да огласява каквито и да е сведения за газа, защото те са "държавна тайна". Официално и до днес органите на реда отхвърлят вината за смъртта на спасените.

През декември 2011 г. Европейският съд за правата на човека призна Русия за виновна в нарушаване на член 2 (право на живот) от Европейската конвенция за защита правата на човека във връзка с приключването на драмата с "Норд-Ост". На ищците бе присъдено обезщетение в рамките между 8.8 и 66 хиляди евро. Те обвиниха през 2003 г. руските власти в необоснована употреба на сила, неоказване на навременна спешна помощ на заложниците и неефективно разследване на събитията.

Владимир Ерьомин, специалист от руското контраразузнаване, показва рентгенова снимка на една от газовите бутилки-бомби, облепени със сачми за предизвикване на повече поражение.

Роднини на жертвите продължават да обвиняват властта и лично президента Владимир Путин. В навечерието на десетата годишнина в интервю за "Сънди таймс" Светлана Губарьова, която губи 13-годишната си дъщеря и съпруга си, заяви, че детето й било отровено с газа, а после е било смачкано в автобуса за евакуация "под 32 други тела, нахвърляни като дърва". "Можеше да я спасят, ако операцията беше проведена, както трябва. Преди всичко обвинявам Путин - той е заповядал да се използва газ и именно при неговото управление толкова дълго продължават да крият истината", заяви жената.

Мнозина като нея настояват, че жертвите са толкова много заради неадекватната, ненавременна и недостатъчно квалифицирана медицинска помощ. Екипите са допуснати до сградата два часа след началото на операцията, мнозина от лекарите не знаят за газа и какъв антидот да прилагат, хората са евакуирани в неправилна поза, при което се закриват дихателните им пътища. В болниците умират 119 души - почти всички от задушаване.

Командоси изнасят на ръце телата на жертви и ранени на улицата пред театъра. Използваният газ ликвидира близо 40-те терористи, но и поне 130 от заложниците.

Много въпроси остават без отговори около подготовката на атентата. Смята се, че тя е започнала още през лятото на 2002 г. и е била избрана датата 7 ноември (бившият празник на Октомврийската революция е прекръстен на Ден на помирението и съгласието). За съдбата на лидера на групата Мовсар Бараев се пуска от чеченците дезинформация и на 12 октомври командващият войските в Чечения обявява, че той е бил ликвидиран два дни по-рано с ракетно-бомбени удари. В действителност на 14 октомври Бараев пристига на Казанската гара в Москва, за да приложи плана за серия атентати с автомобили и нападение над театрален спектакъл.

В плана се предполагало да участват 50-ина души и да се използват десетки автомати, над 100 гранати, стотици килограми пластичен експлозив и три мощни самоделни бомби от преработени 152-милиметрови артилерийски снаряди. От планираните атентати е извършен само един, и то неуспешно - на 19 октомври заредена с експлозив "Таврия" избухва слабо пред "Макдоналдс". Загива 17-годишен младеж, а после се оказва, че по неизвестни причини бомбата се задейства по-рано от предвиденото, а използваният експлозив вероятно е бил с учебни цели и занижена мощност.

Колона машини на спецчастите в една от преките, водещи към обкръжения театър, Снимката е от 24 октомври 2002г.

Мобилизацията на милицията ускорява другата фаза - за атаката срещу театър, и датата е изтеглена напред за 23 октомври. До щурма на командосите в 5 сутринта на 26 октомври следват драматични часове, в които няколко заложници загиват, няколко успяват да избягат, пуснати са и 15-ина деца.

Въпреки твърденията на властите, че са ликвидирани всички терористи, журналистката Анна Политковская взе интервю с един от участниците - Ханпаши Теркибаев, измъкнал се преди атаката на спецчастите. Той твърди, че експлозивите на терористите са били фалшиви. Половин година след публикацията Теркиабев загива в автомобилна катастрофа - малко след като САЩ, разследващи гибелта на свой гражданин в театъра (близо 75 души се оказват граждани на 14 държави, включително на България - бел. ред.), се поинтересували от твърденията му.

Политковская бе застреляна във входа на блока си на 7 октомври 2006 г.

Всичко, което трябва да знаете за: