Цитати от Борис Стругацки

Съветският и руски писател-фантаст, сценарист и преводач Борис Стругацки почина в понеделник на 79 години. През последните дни той беше в болница и лекари бяха определили състоянието му като тежко.   

Първоначално бе съобщено, че той е починал от проблеми със сърцето, но по-късно бе уточнено, че той е страдал от рак на кръвта и е починал от пневмония. До последно Борис Стругацки е забранявал на приятели и роднини да говорят за болестта му, сподели близката му писателка Нина Катерли.

Вечерта приятелят на писателя и депутат от парламента на Санкт Петербург Борис Вишневский обяви новината на страницата си във Facebook: "Приятели, оромна мъка: почина Борис Стругацки".

В съавторство с брат си Аркадий Стругацки, Борис написа някои от култовити фантастични произведения на бившия СССР като "Трудно е да бъдеш бог", "Понеделник започва в събота", "Хищните вещи на века", "Обитаемият остров", Милиард години до свършека на света", "Бръмбар в мравуняка" и "Пикник край пътя", по мотиви от който е създаден прочутият филм на Андрей Тарковски "Сталкер".

След смъртта на брат си той продължи по собствен път и прие псевдонима С.Витицкий, под който публикува произведения като "В търсене на предназначението, или 27-та теорема на етиката" и "Безсилните от мира сего". Борис Стругацки говореше, че продължава "да реже дървото на литературата с трион за двама, но без партньор" и се занимаваше и с преводи.

Той е роден на 15 април 1933г. в Ленинград в семейството на служител в Руския държавен музей, а майка му преподавала руска литература в училището, където Борис учи по-късно. Семейството успява да избегне блокадата на Ленинград по време на Втората световна война, защото е евакуирано в Оренбургска област.

След войната те се връщат в Ленинград, където Борис завършва Факултета по математика и механика на Ленинградския държавен университет, а след това - и аспирантура в обсерваторията в Пулково, където започва да работи и участва в експедиции в Кавказ.

В средата на 60-те години Стругацки започва живо да се интересува от писане, през 1964г. стана член на Съюза на писателите на СССР, а от 1972г. ръководи Ленинградския семинар на младите писатели-фантасти.

Борис Стругацки бе активен до последните си години, през 2002г. стана учредител на премията "Бронзовият охлюв" и оглавяваше списание "Полдень. XXI век".

Предлагаме ви цитати от произведения на двамата писатели, които се бяха превърнали и в духовни учители за няколко поколения техни читатели:

Трудно е да бъдеш бог" (1964)

"Там, където тържествува сивотата, на власт винаги идват черните."

"Ти, синко, най-вече не се съмнявай. Главното е да повярваш. Щом властта е постъпила така, значи знае какво прави..."

"Грамотен си? На кол да те побият! Стихове пишеш? На кола! Таблицата за умножение знаеш? На кола - твърде много знаеш!"

"Зърното, като се изсипва от чувала, не пада на равен пласт, а образува конична пирамида. Всяко зрънце се закрепва за другото, опитвайки се да не се търкулне надолу. Така е и с човечеството. Ако искат да са нещо цялостно, хората трябва да се захващат един за друг, неизбежно образувайки пирамида."

"Говорим, все едно че ние измисляме нещата. В действителност всичко е отдавна, отдавна измислено. Някой отдавна, отдавна е измислил всичко, сложил го е в сандък, заключил го е и си е отишъл...

"Не ни трябват умни. Нужни са ни верни."

...и коментарът му от разговора с читателите на в."Комерсант" от преди година:

"Нашата "сивота" е нашата пасивност. Социалният мързел и мързелът въобще. Страхът от свободата. Страхът да останеш без указания от началството. "Малкият джентълменски набор на строителя на феодализма от ХХІ век"...

Именно при такива идват "черните" - хора в черни раса, в черни мундири, в черни костюми с ослепително бели маншети. Те "знаят как трябва да се правят нещата". Ние им вярваме (въобще ние сме склонни да вярваме на началството) и започваме да правим нещата "както трябва".

Както трябва на тях, не на нас. Още повече, че на нас не ни трябва много. И съвсем скоро се разбира, че създаваното не е нужно нито на нас, нито на тях - на никого. Построеното се разрушава и всичко започва отначало."

"Грозните лебеди" (1967)

"Страшно е? Неуютно? Така и трябва да бъде. Бъдещето се създава от теб, а не за теб."

"Именно това, което е най-естествено, най-малко подобава на човека."

"Бъдещето е внимателно обезвредено настояще."

...и своеобразното продължение от 2011г.:

"Прогресът е непрекъснато увеличаване на количеството и разнообразието човешки умения, водещо до подобряване качеството на живот. Всяко отклонение от този курс, създавано изкуствено, води до забавяне на прогреса и изоставане на обществото, страната, цивилизацията от "хода на историята", до загуба на конкурентоспособност и дори може би до разпад.

Опитите в историята на последните няколко века показва, че най-естественият и продуктивен курс е този, който е основан на свободната конкуренция, демокрацията, либерализацията на живота изобщо. Този курс осигурява максимални темпове на прогрес, най-ефективни възможности за подобряване на живота, т.е. най-добре отговаря на равнодействащи милиони желания на хората.

Всички отклонения от този курс - било за световно господство (милитаризация на обществото и война) или създаването на тоталитарна държава, стремяща се да подреди народите в управлявани колони и да ги насочи към формулирани "от горе" задачи - неизбежно водят до забавяне на прогреса, застой, разпад."

"Приказка за Тройката" (1968)

"Народът няма нужда от нездрави сензации. На народа му трябват здрави сензации."

"В наши дни по канцелариите са се настанили едни хора, дето спят с отворени очи..."

"Може би Homo sapiens (лат. разумен човек) има връзка с разума, не повече от кобрата очиларка с широко разпространеното оптично устройство?"

"Пикник край пътя" (1972)

"Точно така е - парите са нужни на човека, за да не мисли никога за тях..."

"Аз съм животно, виждаш, че съм животно. Нямам думи, не са ме научили да говоря, не умея да мисля. Но ако ти всъщност си такъв всемогъщ, всесилен, всеразбиращ... вземи, че се намеси! Надзърни в душата ми, зная - там има всичко, което ти трябва. Трябва да е там. Душата си никога никому не съм продавал! Тя си е моя, човешка! Изтегли от мен това, което искам - та нали е невъзможно да искам нещо лошо! Проклето да е всичко, не мога да измисля нищо повече от тези негови думи: "Щастието е дар за всички и нека никой не си тръгва обиден!"

Бръмбар в мравуняка" (1979-1980)

"Ти си добър човек, но нямаш пушка, а баща ми казваше, че всички добри хора са с пушки..."

"Най-различните катаклизми - глобална пандемия, световна война или даже геологична катастрофа - изкарват на повърхността една и съща гнъсна пяна: ненавист, зверски егоизъм, жестокост, която изглежда оправдана, но всъщност няма никакви основания..."

"Куца съдба" 1986

"В наше време няма време да обичаш: автобусите са претъпкани, в магазините има опашки, детската градина е на другия край на града, трябва да си много млад и много безгрижен, за да си способен на любов. А днес обичат само възрастните двойки, успели да се поддържат заедно четвърт век, да не потънат в жилищния въпрос, да не озвереят от милиардите всеразяждащи малки неудобства, с любов да си поделят властта и задълженията."

"Понеделник започва в събота" 1965

"Щастливите не се раждат, става се щастлив."

"Сред тях никой не знаеше що е щастие и какъв е смисълът на живота. И приеха работната хипотеза, че щастието е в непрекъснатото познание на неизвестното, смисълът на живота - също."

"Хищните вещи на века" 1965

"Изобилието е лошо, когато го нямаш, но го има съседът ти."

"Ако в името на идеала на човек му се налага да прави подлости, то този идеал струва колкото едно говно."

"Дори не мога да ви обясня, само усещам, че това е като гроба - никога не е късно и винаги е рано."