Висенте Ботин, журналист и писател: Истинската Куба е скрита зад воала на Фидел Кастро

Висенте Ботин

© YouTube

Висенте Ботин



Испанският писател и дългогодишен журналист Висенте Ботин е в България за представянето на документалния си роман "Погребението на Кастро", в който разследва абсурдите на политическата ситуация на Куба и създава един по-тъмен и ироничен портрет на страната, образ, който не сме свикнали да виждаме. Книгата се появява след четиригодишния му престой в Куба като кореспондент на националната испанска телевизия, за която работи близо четири десетилетия. Животът му в Куба е и период, белязан от многократни заплахи от местната Държавна сигурност. По-късно той пише и "Раул Кастро: бълхата, която яхна тигъра".


Ботин, роден в Бургос и завършил журналистика, политически науки и социология в Мадридския университет "Камплутенсе", отдава голяма част от кариерата си на Куба и Латинска Америка. Той прави множество репортажи оттам, а също така и от Франция, САЩ, Мароко, Израел, Ливан.


Висенте Ботин ще се срещне с читателите днес от 17 ч. в Мраморното фоайе на НДК , а визитата му е част от програмата на "Колибри" за Панаира на книгата. На 5 декември от 18 ч. той ще гостува в Института "Сервантес", а на следващия ден ще бъде в Пловдив, където ще говори за книгата си от 18 ч. в книжарница "Хеликон".




Пред "Дневник" Ботин разказва повече около написването на "Погребението на Кастро", защо книгата е всъщност смъртният акт на лидера на Куба, с когото лично се е срещал, и какви са впечатленията на автора от страната и политическата ситуация в нея. Преди разговора писателят пита дали да говори "надълго или накратко", но е ясно, че за тези теми интервютата могат да бъдат единствено обширни. Очаквайте и откъс от книгата по-късно тази седмица.


Част от корицата на "Погребението на Кастро"

© colibri.bg

Част от корицата на "Погребението на Кастро"


Още в началото на вашата кариера вие започвате да се интересувате от проблемите на Латинска Америка. Какво ви мотивира тогава?


- Когато тръгнах да се занимавам с журналистика още като студент, започнах да работя в седмично списание, което имаше издание и за Латинска Америка. От първия си досег с тази тема разбрах, че в Испания е изграден образ за страните от този регион, който не съответства на действителността. Това провокира интереса ми и желанието да покажа какво наистина се случва там. В "Монд" прочетох статия на журналиста Марсел Нидерган със заглавие "20-те Латински Америки", с което се имаше предвид, че тези страни не могат да бъдат обединени под едно общо понятие, а съдържат в себе си различни аспекти. Измежду всички тези страни, които будеха моя интерес, най-особената и специалната за мен беше Куба.


Предполагам, че въпросният погрешно изграден образ освен от Испания се споделя и от цяла Европа, както и САЩ...


- Да, така е. В цяла Европа се вижда нещо различно от това, което е в действителност, особено през 60-те и 70-те години. По това време в много страни от Латинска Америка се водиха партизански воини срещу диктатурата и в Европа, особено левицата в някои държави, гледаше с много добро око към тези събития.


Живели сте в продължение на четири години в Куба. Кои митове за страната се развенчаха, когато отидохте там?


- Всичките! (смее се) Преди да отида да живея там, съм посещавал Куба два пъти. Имах възможността да разговарям с Фидел Кастро, като едно от интервютата продължи пет часа. Независимо от това не мога да кажа, че опознах Куба, тя е като скрита зад воал. Започнах да я опознавам истински, когато заживях там през 2005 г.


Наричам Куба острова Потьомкин, като министъра Потьомкин на Екатерина Велика, който, за да покаже Русия такава, каквато тя иска да я види, заповядва да бъдат построени села, които да изглеждат много по-богати от населението в тях. Правя подобно сравнение с Куба, тъй като Кастро с думите изгражда една завеса, която не виждаме. А истинската Куба е зад нея. Не знаех много неща за страната, въпреки че пишех от години за нея.


Няма как да се сдържа да не попитам с какви мисли сте останали след пет часа с Фидел Кастро?


- Беше през 1984 г. по повод 25-ата годишнина от революцията. Бях като замаян от тази личност. Беше като да разговаряш с митологическа личност. Въпреки че бях запленен, си давах сметка, че той не живее в действителността, не е здраво стъпил на земята. Той ми говореше за новия тип мъж и новия тип жена на Куба, но му казах, че хората, за които говори, проституират по улиците, за да могат да преживяват. Той не ми повярва и тогава го помолих да дойде до хотела ми, за да види какво става пред него, да види кубинската действителност. Но той не пожела. Живееше затворен в кула от слонова кост и виждаше само това, което искаше да види.


Значи освен че е изграждал воал, зад който е криел Куба, той го е изграждал, за да я скрие и от самия себе си?


- Точно така.


Както в Европа, така и в САЩ се забелязва някаква симпатия към режимите в страни като Куба и Венецуела, често тя се проявява и от известни личности. Как си го обяснявате?


- Това е особено изненадващо, такова е и най-вече отношението на левицата в Европа към Куба. Но в нея има диктатура и това трябва да е ясно без каквито и да било заобиколки. В Европа има антиамерикански настроения, Фидел Кастро също проявява такива, което може би е част от причината да има симпатия към него. Към Фидел Кастро се забелязва една амбивалентност. Той изгражда две личности – една за Куба и друга за останалия свят. В Европа той е виждан като митологическа личност, която се противопоставя на американския империализъм, а това, което е в Куба, е нещо различно.


Там се живее много зле и много бедно. Подобно беше отношението към Чаушеску – извън Румъния той се считаше за диктатор с мека ръка, а всъщност в страната си е действал с доста твърда ръка. Всъщност за мен е много важно, че "Погребението на Кастро" излиза на Балканите и в България, една бивша комунистическа страна, тъй като много от темите в нея остават актуални.


На Балканите и като цяло в Европа има едно събуждане на консервативните и националистическите сили и настроения. Виждате ли го като бъдеща тенденция, или е по-скоро моментно явление?


- В периоди на кризи силно консервативните партии използват ксенофобията и това създава един подем на тяхното движение. Това е опасно явление, тъй като ксенофобията може да се окаже преддверие на фашизма. В периоди на икономически подем и разцвет хората отвън са необходими на обществото, докато по време на криза това не е така. Това се използва в такива моменти, за да се настройва обществото допълнително срещу тях.


Един по-широк въпрос, който оставям на ваша интерпретация. Кога ще видим погребението на Кастро?


- Тази книга е смъртният акт на Кастро. Тя отразява катастрофата, в която той е превърнал Куба. Тя не говори за идеология, а за отчайващите условия, при които живее населението. Те не се съпротивляват срещу Кастро, тъй като най-добрите от тях са си отишли, а останалите посвещават силите на оцеляването си. Погребението на Кастро ще го видим, когато умрат и двамата братя. Но проблемът е, че там може да се случи това, което стана в бившия Съветски съюз – номенклатурата, войската и тайните служби да останат с голяма част от властта чрез една фалшива форма на демокрация. Раул Кастро вече поставя основите на идеята войската да контролира всичко в икономически план. А един от зетьовете му е човекът, който управлява всичко, свързано с нея. Томазо ди Лампедуза е написал, че "необходимо е да се промени всичко, за да остане по същия начин", и това много добре описва ситуацията. А тя крие какво ли не. Интересен факт е, че по "Плана Маршал" Европа получава 13 милиарда долара за възстановяването си след Втората световна война, а Куба, страна с 10 милиона души, цели 18 милиарда. Къде са отишли всички тези пари? По всяка вероятност за всякакви шуротии...


Може би ще проследим инвестициите, ако обърнем тези милиарди долари в пури...


- И бутилки ром!


Един въпрос, който е встрани от политиката. Напоследък документалният жанр набира голяма скорост и популярност. Смятате ли, че в бъдеще литературата все по-често ще се обвързва с журналистиката?


- Винаги е съществувала симбиоза между литературата и журналистиката. Тази книга е есе, но в същото време и много други неща. В нея има литературни цитати, песни, елементи от фолклора, а в същото време е портрет на една страна. В САЩ започна да съществува явлението "нова журналистика", в което се сливат литература и журналистика, и това дава възможност хората да видят света по един различен и по-лесен за възприемане начин.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK