Защо Депардийо и хиляди други напускат Франция

Жерар Депардийо е заменил парижкото си имение с къща в белгийското село Нешен, съвсем близо до френската граница

© Reuters

Жерар Депардийо е заменил парижкото си имение с къща в белгийското село Нешен, съвсем близо до френската граница



Задочният спор около данъчното бягство между френския актьор Жерар Депардийо и социалистическото правителство на президента Франсоа Оланд крие много по-стари и дълбоки проблеми с френската данъчна система, отколкото изглежда на пръв поглед, пише агенция Reuters.


Със сигурност въведеният от Оланд 75-процентен данък върху доходите над 1 милион евро, взривил всички заглавия, може и да накара някои богати французи да помислят за изселване в Белгия, Люксембург, Швейцария или Великобритания.


Но местейки се там, Депардийо, както хиляди други преди него, протестира не срещу отделната ставка, а срещу цялата система от обременяващи данъчни правила, градена в продължение на десетилетия от правителства с различни политически окраски. Те превърнаха Франция в една от най-глезените в социално отношение държави, но и покачиха публичните й разходи до 56% от брутния вътрешен продукт – едно от най-високите нива в Европа.




За много французи от бизнеса, финансовата и развлекателната индустрии фактът, че могат да плащат доста по-ниски данъци в съседните страни надделява над националната солидарност.


В началото на септември най-богатият французин - Бернар Арно също поиска белгийско гражданство. Той ръководи компанията LVMH Moët Hennessy-Louis Vuitton, която притежава правата върху луксозните марки "Луи Вюитон" и "Булгари"

© Reuters

В началото на септември най-богатият французин - Бернар Арно също поиска белгийско гражданство. Той ръководи компанията LVMH Moët Hennessy-Louis Vuitton, която притежава правата върху луксозните марки "Луи Вюитон" и "Булгари"


"Преди пет години беше Джони Холидей, а преди 30 години – Шарл Азнавур... ужасно е, че толкова много хора на изкуството напускат страната през всичките тези години", споделя Патрик Мишо, данъчен адвокат от Париж. "Днес не само парите, но и мозъците си тръгват", добавя Филип Брюно, френски банкер и ръководител на асоциация за данъчни консултации. Според него средната възраст на данъчните бегълци е спаднала значително и все повече млади хора, основали нови фирми във Франция, ги продават, за да правят бизнес в чужбина.


Белгийските граждани например не плащат данъци върху доходите от продажба на акции, нито т.нар. "данък богатство". Във Франция той се основава на годишната оценка на всички притежавани авоари, включително недвижимо имущество, моторни превозни средства, бижута и финансови активи като акции и договори за животозастраховка. Ставката му варира от 0.55% за авоари на стойност над 800 000 евро и може да достигне до 1.8%.


Подобни такси в комбинация с корпоративните данъци, които Депардийо трябва да плаща върху притежаваните от него активи (сред които лозя и винарни), обясняват направената груба сметка, според която той дължи общо 85% от доходите си на държавата.


И докато данъкът върху богатството е въведен от ментора на Оланд Франсоа Митеран през 80-те години на 20-и век, неговият ефект започва да се усеща сериозно чак през 1997 г. след реформите на бившия десен премиер Ален Жупе.


Промените, въведени от настоящия президент социалист Франсоа Оланд, само засилват още повече данъчната тежест върху богатите французи

© Reuters

Промените, въведени от настоящия президент социалист Франсоа Оланд, само засилват още повече данъчната тежест върху богатите французи


Според Брюно оттогава богатите французи са изнесли извън страната активи на стойност 200-250 милиарда евро или близо една осма от годишния БВП, а пропуснатите данъчни приходи за държавата се оценяват на 15 милиарда евро. Освен това, укриването на данък богатство се е превърнало в национален спорт за мнозина, които се възползват от оставените в закона вратички.


В последно време брокерите на недвижимо имущество отчитат видим ръст на хората, напускащи Франция. Реномираната белгийска агенция Engels & Volker потвърждава, че все повече французи търсят да купят или наемат имоти в луксозните брюкселски квартали Юкл и Иксел, намиращи се близо до френското училище.


За живеещите там французи едно от предимствата е, че Париж отстои на 90 минути с бърз влак. От 200 000 френски граждани, установили се в Белгия, данъчните бегълци са около 2000-3000, смята Мишел Маус, професор по данъчно право в Брюкселския свободен университет. Той уточнява, че родината му е благоприятна среда за хора със значителни авоари или акции, но не и за такива с високи заплати, тъй като те са обект на дори още по-високи подоходни данъци, отколкото във Франция.


Белгия обаче не притежава "монопол" върху фреските данъчни бегълци. Парижкият клон на брокерската агенция Barnes разкрива, че дестинацията зависи от профила на търсещите. "Тези, които се установяват в Ню Йорк или Лондон, са висши мениджъри или предприемачи с по-скоро финансов профил. В Швейцария отиват пенсионери, които живеят от лихви", обяснява експертът на Barnes Тибо дьо Сен Венсан.


А за родината си Брюно прогнозира мрачно бъдеще: "Франция ще се превърне в огромен музей, обитаван от държавни чиновници".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK