Венецуелският президент Уго Чавес почина

Вицепрезидентът Николас Мадуро и основни министри от правителството с вдигнати за революционен поздрав юмруци след обявяването на смъртта на Уго Чавес.

Президентът на Венецуела Уго Чавес, който две години се бореше с раково заболяване, е починал.

Това съобщи вицепрезидентът Николас Мадуро, който няколко часа по-рано обвини "враговете на Чавес", че са го заразили със смъртоносното заболяване, и сравни случая със смъртта на палестинския лидер Ясер Арафат.

В телевизионно обръщение Мадуро посочи, че Чавес е починал от рак днес в 16:25 часа във военната болница в столицата Каракас. "Това е момент на дълбока болка", каза с треперещ глас вицепрезидентът в компанията на основни министри от правителството.

Малко по-късно командването на въоръжените сили декларира лоялността си към вицепрезидента.

Предводител на специфична форма на латиноамерикански социализъм, финансиран с долари от износа на петрол за САЩ, Чавес ръководи страната в продължение на 14 години.

Той не само национализира редица предприятия на мултинационални компании, отделяше значителни държавни средства за щедри социални програми за по-бедните, но и финансираше режими в цяла Латинска Америка - от Никарагуа до Еквадор.

Чавес по време на посещението си през 2006г. при болния Фидел Кастро. Кубински лекари лекуваха венецуелския президент през последните месеци.

Енергичният 58-годишен лидер се подложи на четири операции с последващи сесии на хемо- и радиотерапия от средата на 2011 г. насам. Последната от тях бе на 11 декември и лекари коментираха, че състоянието му е толкова тежко, че едва ли ще понесе пета операция.

Смъртта му със сигурност ще донесе покруса за милионите му последователи, на които допадаше колоритният му и харизматичен стил, антиамериканската реторика и финансираните с петродолари жилища, субсидираните храни и безплатното здравеопазване.

За критиците му обаче той бе егоцентричен диктатор, чието разбиране за залагаща на силната държавна намеса икономика пропиля милиарди долари, спечелени от исторически високите цени на горивата.

Законът определя в рамките на 30 дни да се проведат извънредни президентски избори, на които основните претенденти ще бъдат 50-годишният бивш автобусен шофьор и синдикалист Мадуро и 40-годишният лидер на опозицията, юристът и губернатор на втория по големина щат Енрике Каприляс.

На изборите ще бъде тествано дали "социалистическата революция" на Уго Чавес може да просъществува без ярката му личност.

В първата си кандидатпрезидентска кампания през 1998 г. той казваше: "Куба е диктатура!", "Планове за национализация? Не, абсолютно нищо такова!" и "Да предам властта след 5 години. Разбира се, че съм готов да го направя и по-рано".

През 2006 г. тонът му вече бе друг: "Капитализмът е дяволска работа и експлоатация. Ако наистина искате да погледнете през очите на Исус Христос, за когото смятам, че е бил първият социалист - само социализмът може реално да изгради истинско общество."

На Кастро той казваше през 2007 г.: "Вие сте бащата на революциите на този континент, вие сте нашият баща."

На следващата година той заяви: "Ако Господ ми даде живот и здраве, ще бъда с вас до 2021 г.! Хей, Чавес няма да си ходи!"

Създателят на чавизма, вдъхновен от кастризма

Уго Чавес (вляво) след ареста при неуспешния му опит за преврат през 1992г.

Уго Чавес, чиято особено форма на държавно управление бе определена като чавизъм, е роден в бедно семейство в равнините на Венецуела на 28 юли 1954 г. Като младеж той си мечтаел да стане художник, а после - да играе професионален бейзбол в някоя от големите лиги на САЩ.

Когато говореше за политика, той често даваше примери от бедното си, но щастливо детство в селската провинция. Произходът му от простолюдието в комбинация с харизмата му помогнаха да изгради силна емоционална връзка с мнозина от бедните венецуелци, които започнаха да го възприемат едва ли не като член на семейството.

Бивш подполковник, Чавес прекара по-голяма част от военната си кариера в заговори с други офицери с леви разбирания за сваляне на традиционния политически ред в страната.

През 1992 г. той поведе преврат срещу президента Карлос Андрес Перес, който се провали, но и даде начало на политическата му кариера. В кратко слово, докато го отвеждаха към затвора с неговата червена барета, той спечели мнозина венецуелци и това постави началото на пътя, който го изведе към президентството като популистки лидер.

След като бе амнистиран, Чавес обикаляше страната, спечели изборите през 1998 г. и пое поста на държавен глава в началото на 1999 г. За стотици хиляди венецуелци това бе символ на ново начало след десетилетия на управление, което масово се възприемаше като корумпирано и работещо единствено за частните си интереси.

Венецуелският президент Уго Чавес почина

Частните медии и предприемачите категорично застанаха срещу него и през 2002 г. група опозиционни политици и недоволни военни части организираха преврат срещу него. Чавес бе арестуван и откаран със самолет във военна база на остров в Карибско море.

Два дни по-късно лоялни офицери и набиращи скорост протести го върнаха на власт. Чавес обвини САЩ, че стоят зад пуча, и заяви, че се опасява, че ще бъде убит. За някои чависти драмата около неуспешния преврат и завръщането му имаше почти религиозни послания.

Чавес печелеше популярност и с антиамериканизма си, макар да продължаваше да печели милиарди от износа на петрол за САЩ. Той наричаше Америка декадентска империя, разпалваща войни по цял свят.

На няколко пъти заплаши да спре петролните доставки, включително при обвинението, че президентът Джордж Буш е организирал преврата срещу него от 2002 г., но никога не направи тази крачка. САЩ си остават най-големият експортен пазар за венецуелски петрол, но Чавес увеличи износа на горива и към Китай, Беларус, Иран и Сирия.

На парада през 2010г. по повод осмата година от завръщането му на власт след неуспешния преврат.

Вдъхновен от своя приятел и ментор - кубинският лидер Фидел Кастро, той поведе Венецуела по радикален път на национализации в икономиката и се месеше лично в най-малките детайли на управлението - нещо, което мнозина оприличиха на автократичен стил.

Опонентите му го критикуваха, че репресира критиците си, че пилее петролните приходи и плаши инвеститорите, като ми изземва бизнеса - от магазини до струващи милиарди долари рафинерии.

Стилът му бе ярко популистки, той използваше цветистия мачистки език от ранните му години в провинцията и казармата. Безброй са фразите, които произнесе, като например реакцията му към 18 години по-младия лидер на опозицията че "орелът не преследва мухи". През миналото лято той подари апартамент на 19-годишен младеж само защото бе станал 3-милионният му последовател в Twitter.

Подобно на Кастро и той произнасяше предавани по телевизията речи, продължаващи часове наред. През 2012 г. дори счупи собствения си рекорд, като говори почти 10 часа. При това го направи, след като заяви: "Този път ще се опитам да бъда кратък."

Детската мечта на Чавес е била да играе професионално бейзбол.

Чавес има два брака, три дъщери и един син. През 2000 г. се разведе с втората си съпруга, журналист и политик. Много малко се знае за личния му живот в годините, когато бе президент, но той самият е споделял, че обича да гледа бейзбол по телевизията, да чете и да слуша народна музика.

През 2011 г. той обяви, че е започнал лечение от рак, после на два пъти съобщаваше, че се е излекувал.

През октомври миналата година спечели президентските избори с 55% от гласовете, но вече бе твърде болен, за да се яви да положи клетва, когато на 10 януари започна новият му 6-годишен мандат. Върховният съд постанови, че той си остава президент, въпреки че е на болнично легло.

През февруари се върна за кратко във Венецуела, но от летището бе откаран веднага във военната болница в Каракас, за да продължи лечението си.

Тогава правителството публикува четири негови снимки на болничното легло и със съобщение, че той диша благодарение на трахеотомия.

В началото на тази седмица с кратко съобщение властите в Каракас обявиха, че дихателните му проблеми се влошават и той страда от нова остра респираторна инфекция.