Иван Иванович - куклата, с която СССР победи в надпреварата за космоса

Иван Иванович - куклата, с която СССР победи в надпреварата за космоса


На 25 март 1961г. селяните от Ижевск в уралските планини в сърцето на СССР видели с почуда от небето да пада... човек.


Той бил облечен в ярко оранжев гащеризон и се спускал с парашут. Ръцете му в дебели ръкавици мърдали, краката му във високи навървени ботуши се клатели... Но когато се забил в снега, така си и останал сгънат. Не издавал никакъв звук.


Когато притичали и отворили огледалния визьор на белия му шлем, изненадата станала още по-голяма - там, където би трябвало да е лицето, имало сгъната табелка с надпис "МАКЕТ", разказва Дебра Кадбъри в книгата Space Race.




Запознайте се с Иван Иванович - тест куклата, с помощта на която съветските инженери получили последните убедителни данни, че могат да поемат риска да изпратят човек в космоса. Това става броени дни по-късно - на 12 април 1961 с прочутия полет на Юрий Гагарин.


Историята на манекените от съветската космическа програма обаче е далеч по-малко известна. Един от тях е изложен във вашингтонския Музей на авиацията и космонавтиката, част от института "Смитсониън".


Иван Иванович - куклата, с която СССР победи в надпреварата за космоса

© airandspace.org


Първото човешко лице, видяно от космоса


Анализатори на първите стъпки към космическите полети на хора твърдят - с известна доза романтика, разбира се - че не става дума просто за някаква кукла в костюм на космонавт. Това е бил сложна за времето си имитация на човешки организъм, която не само е регистрирала различни параметри за въздействието върху тялото на претоварванията и безтегловността, но и дори е можела да "говори". Инженерите се нуждаели от проверка на радиовръзката с космонавт високо над земята и една от куклите била с монтирано устройство, възпроизвеждащо няколко думи.


Иван Иванович, както разговорно го наричали руснаците от програмата, има и човешко лице, така че може да се каже, че символично космосът е видял първо изцъкления му стъклен поглед и вече е знаел как ще изглежда истинският човек, появил се 4 седмици по-късно.


Днес сме свикнали да гледаме всеки ден снимки от космоса, видео в YouTube, туитове от астронавтите... За пионерите на космическите изследвания космосът изобщо не е бил нещо толкова нормално - той е бил една непозната и плашеща среда на вакуум, екстремни температури и радиация, в която човешкият организъм никога не е попадал. Те искали да изпратят човек, но и да го приберат жив и здрав. Никой не е искал самоубийствена мисия.


Подвижна лаборатория


Манекенът е кулминацията на подготвящите експерименти с участието на животни, пожертвани в еднопосочни пътувания. С него обаче е трябвало да се тества и системата за приземяване. Първата капсула "Восток" не е имала система за мек контакт със земята и космонавтът е катапултирал. Изпитанията на тази система са две - на 9 и на 25 април, и може да се каже, че Иван Иванович е еквивалент на днешните кукли за тест-катастрофи на автомобили.


С една съществена разлика - тялото и скафандърът му са били истинска микро-менажерия с 40 бели и 40 черни лабораторни мишки, морски свинчета, влечуги, проби от човешка кръв, ракови клетки, бактерии...


Манекенът е изработен предимно от метал с подвижни стави, за да може да му се надене скафандър и да бъде сгънат в специалната седалка на катапулта. Покритието му е от специална синтетична "кожа", за да се провери дали няма да има поражения по време на полета. Неизвестно защо обаче създателите му са сложили и лице на металната глава, нарисували са очи и са поставили дори вежди и мигли.


Марк Галай, тест пилот и консултант на съветската космическа програма, по-късно си спомня, че за младите мъже е било леко зловещо да гледат металния хуманоид с втренчен поглед.


Хор и борш от космоса


Една от историите, предизвикващи смях днес, е спорът на ръководителите на съветската програма какви думи да произнесе куклата. Във вихъра на студената война и параноя (никой не е обявявал публично тестовете) трябвало хем да е кодирано послание, хем да не е прекалено мистериозно. Идеята записът да изрежда технически параметри била отхвърлена - когато Западът засече комуникациите, може да ги възприеме като провокативна шпионска дейност. Предложението да се запише песен отпаднало по други съображения - някой ще помисли, че около Земята обикаля побъркал се съветски космонавт шпионин.


Компромисът бил запис на цял хор (защото и най-подозрителната западна агенция няма да допусне, че сме изпратили цял хор в космоса) и рецепта за... борш (за да се чудят на Запад какво точно се крие зад това). На Запад наистина засекли радиовръзката и известно време смятали, че тя е от неуспешен опит, в който е загинал космонавт.


За руснаците тестовете минали според очакванията - полет от точно 1 час и 40 минути, успешно приземяване и информация, че човек би оцелял.


СССР и Юрий Гагарин сигурно са били благодарни на тази кукла, защото ако нещо се беше объркало с нея, програмата щеше да се забави и човек щеше да полети в космоса доста по-късно, може би нямаше да е руснак и още по-вероятно - нямаше да е Гагарин.


Иван Иванович - куклата, с която СССР победи в надпреварата за космоса

© Zvezda Museum


Как бе спасен Иван Иванович


А какво е станало с уралското село, когато намерили Иван Иванович?


Владимир Суворов - известен кино документалист, нает да филмира тест полетите, разказва в мемоарната книга "Първият човешки полет" една сюрреалистична сцена.


"Хората в района чули тътена от преминаването на звуковата бариера от спускащата се капсула и помислили, че ракета е свалила американски самолет. Когато видели парашутист в необичаен ярко оранжев костюм, имали всички основания да смятат, че това е шпионин. Вероятно облизвайки се за предполагаемата държавна награда за предаването му, селяните и местните милиционери обкръжили неподвижното тяло и се готвели да го "пленят".


В този момент пристигнал специалният издирващ екип на съветските спецчасти и спасил Иван Иванович. Казват, че селяните били толкова разочаровани от разкриването на истината, че започнали да блъскат с юмруци по металното лице."


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK