Университет в изгнание подготвя бъдещите лидери на Беларус

Лекция на Джон Макейн в Европейския хуманитарен университет

Държавата Беларус често е описвана като последната диктатура в Европа. Съществува обаче един университет, където студентите могат да учат в демократичен климат – през границата в Литва. Образователната институция смята, че подготвя едно поколение, което ще може да управлява Беларус един ден, когато промяната настъпи, пише Би Би Си.

"В Беларус ни караха да учим огромни обеми на информация", казва студентката Мария Сляпцова, която учи право. "Никой обаче не ни окуражаваше да задаваме въпроси. Тук всичко е напълно различно."

С нея се съгласява преподавателката Тацияна Чулитская. "Ако попитам студентите ми в първи курс коя е най-добрата политическа система, те най-често отговарят демокрация, но по-късно казват, че авторитаризмът не е толкова лош, защото е по-ефективен за икономиката."

Проектът

В началото на 90-те години ректорът на Европейския хуманитарен университет (ЕХУ) Анатоли Михайлов си е представял много по-различно бъдеще за Беларус. Той е израснал в СССР в семейството на родители конформисти. Баща му е преподавал история на Комунистическата партия в СССР, но младият Анатоли е чел забранена литература като романите на Солженицин. Успява да пътува в чужбина и става експерт по германска философия.

След развала на СССР Михайлов решава, че Беларус има нужда от нов университет, който не е опорочен от старата идеология или внезапното възхваляване на капитализма. Много места предлагат курсове по мениджмънт и бизнес, но много по-малко преподават теология, философия, древногръцки или история на изкуството.

"Всички се опитваха да станат банкери или бизнесмени", казва Михайлов. "Но никой не отделяше внимание на основите на европейската цивилизация. Никой не разбираше, че обществото трябва да бъде градено върху огромни, богати и могъщи интелектуални традиции."

Началото

ЕХУ започва съществуването си през 1992 г. с около 100 студенти. Първите учебни зали са наети от Академията на науките в Минск. Репутацията на училището започва да се увеличава и през 2003 г. професор Михайлов е извикан при Алясандър Радзков, министър на образованието на Беларус. След първоначалното топло посрещане Михайлов разбира истинската причина за срещата – той е помолен да подаде оставка, а правителството вече е готово с друг кандидат за длъжността му. Ректорът отказва да го направи и властите анулират лиценза на университета, защото учебните зали не били подходящи.

По-късно президентът Александър Лукашенко обаче лично взе отношение по въпроса. Пред вестник "Советская Беларусия" той казва: "Не ни трябва подобен университет. Трябва сами да си обучаваме елита."

На помощ обаче се притичат правителството на Литва, Европейската комисия, Скандинавският съвет на министрите, както и много частни донори от САЩ, един от които е Джордж Сорос. Днес в университета има 1800 студенти.

Беларуската телевизия представя ЕХУ като развъдник на политически екстремизъм, където младите хора приемат наркотици, продават телата си и се учат как да правят бомби. Много от студентите пък се оплаква от обидно отношение на границата, която се намира само на 35 километра оттам. По думите им беларуските граничари редовно конфискуват компютрите и паспортите им.

Много от студентите в ЕХУ обаче решават да изберат университета, за да избягат от интелектуалния натиск, а не толкова от политическия. Настя Корменко чете в петък вече, защото е решена да навакса изгубеното си време в Беларус. Тя си спомня, че докато е учила там, е представила собствен превод на един от сонетите на Шекспир. Преподавателят обаче не е бил впечатлен и е поставил ниска оценка, защото тя не е свършила поставената задача – да напише биография на поета.

"Наказаха ме за креативността ми, докато тук, ако опиташ нещо ново, винаги те приемат добре. Затова мога да кажа, че всяка една лекция ми е много мила и идвам в този университет, защото той е толкова по-различен."