В САЩ се завихри спор около искане площад да носи името на Димитър Пешев

Елена Поптодорова

© Георги Кожухаров

Елена Поптодорова



Искане от посолството на България в САЩ кръстовище във Вашингтон да бъде кръстено на името на Димитър Пешев се оплете в по-широкия спор за това дали тази страна прецизно отразява действията на своите лидери във времената на холокоста, разказва "Асошиейтед прес".


Репортажът, публикуван във в. "Вашингтон пост", разказва за "размяна на остри думи" в кореспонденция между посолството и Мемориалния музей на холокоста в навечерието на очакваното за 28 май обсъждане на молбата в общинския съвет на столицата кръстовището до посолството да се казва Dimitar Peshev Plaza.


АП посочва, че случващото се е илюстрация не колко сложна е историята на холокоста, но и как за отделните държави е трудно да постигнат баланс между героичните дела на отделни техни сънародници и цялостната картина на събитията там в годините на Втората световна война. Освен това продължава настояването от историци и еврейски организации всички страни по света да не разказват "избелени" версии на делата си във времената на нацизма.




Именно това според Мемориалния музей за холокоста е тонът в писмото от декември, с което посолството е поискало кръщаването на кръстовището. Общината помолила специалисти от музея да дадат мнение и според тях текстът представял миналото в по-светли и бляскави тонове, отколкото е сложната историческа реалност.


"Асошиейтед прес" представя на читателите си историята на това кой е Димитър Пешев и какво се е случило с българските евреи, както и че музеят във Вашингтон не оспорва заслугите му, нито историческата им значимост. Но специалисти настояват за коректно представяне на контекста и не приемат употребения в писмото от посолството израз, че България е била "окупирана от нацистите страна", както и това, че в текста се завоалирал фактът, че от администрираните от България територии в Северна Гърция и в Македония са били депортирани към лагерите на смъртта 11 343 евреи.


За тази оценка са били информирани посланик Елена Поптодорова, председателят на парламента в София Цецка Цачева и общинският съвет на Вашингтон. В писмото до България Раду Йоанид, директор на програмата за международните архиви на музея, е написал през април: "Упоритите и заобиколни опити да се изкривява историята на българското еврейство са обида към жертвите на холокоста и накърняват образа на България, която до неотдавна бе възприемана като страна, подхождаща коректно към мрачните сенки от миналото си."


В САЩ се завихри спор около искане площад да носи името на Димитър Пешев

© Асен Тонев


Елена Поптодорова коментира, че е изненадана от "много грубия тон" в отговора на музея на писмо, което  тя е подписала, но не е съставила. Посланикът заявява пред АП, че винаги е признавала болезнените моменти в българската история и е дълбоко развълнувана от холокоста. "По време на интервюто в посолството тя се просълзи, докато разказваше за еврейчетата, натикани в конски вагони на път към сигурна смърт. "Всеки път, когато говоря по тази тема, се чувствам еврейка", цитира думите й агенцията.


Посланик Поптодорова обяснява, че се иска почитане делата на един човек, а не на българското правителство. "Това засяга единствено Димитър Пешев. Точка. Никой не се опитва да се оправдава и извинява, няма опити да се уредят по-големи въпроси."


Според АП острият тон на писмото на Йоанид е предизвикан от декларацията през март на българския парламент по повод 70 години от спасяването на българските евреи, в която за пръв път официално се изразява съжаление, но не се поема отговорност за депортирането на евреите от Северна Гърция и Македония.


В тази декларация се добавя, че българското правителство е било безсилно да спре депортирането, докато в Музея на холокоста и други организации се надявали в нея да бъде поета пълна отговорност.


"Ако част от усилията беше отишла в това фактологично да се каже истината за случилото се в България, музеят еднозначно би подкрепил това", казва Пол Шапиро, директор на Центъра за изследване на холокоста към вашингтонския музей. Според него кръщаването на улицата на името на един заслужил човек може да бъде употребено за изкривяване на историята.


"Трябва да показвате и двете страни на монетата, за да разберат хората, да се опитат да разберат, колко сложно е всичко. Затова е важно", казва Фредерик Чари, бивш преподавател по българска история в Indiana University-Northwest.


Българите са били едновременно "героични спасители, жестоки преследвачи и брутални убийци", казва Майкъл Беренбаум, преподавател по еврейска история в American Jewish University в Лос Анжелис.


Нийл Глик - агент за недвижими имоти във Вашингтон, който след посещение в България предложил на посолството идеята за кръщаване на улица или площад, казва, че е участвал активно в писането на писмото и поема отговорност за евентуални неточности в него. В същото време той смята, че музеят греши: "Не обвинявайте Пешев за лошите дела на другите. Нека го почетем за великите му дела - исках само това, защото той е бил катализаторът на целия този процес."


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK