Хиляди палестинци отбелязват 65 години от изгонването им

Палестинците отбелязват днес 65 години от "Накба" (Катастрофата)

© Reuters

Палестинците отбелязват днес 65 години от "Накба" (Катастрофата)



Сблъсъци избухнаха между палестинци и окупационните израелски войски на Западния бряг по време на демонстрация за отбелязване на 65 години от т.нар. "Накба" (катастрофа), когато заради създаването на Израел хиляди араби губят домовете си и се превръщат в бежанци, съобщи Reuters.


Близо до бежански лагер в град Хеброн и затвор в главния град на Западния бряг Рамала е имало сблъсъци между палестински демонстранти и израелски войници. Протестиращите палестинци са издигнали плакати с имената на села и градове, които са били обезлюдени през 1948 г., както и стари ключове в символ на загубените домове.


"В името на бъдещето и за завръщане в земите на семейството ми не искам повече безполезни преговори, а пътя на съпротивата и пушка", казва 15-годишният Ахмед ал Беду.




През 1948 г. местните араби и армиите на съседните арабски държави не успяват да спрат създаването на Израел, която черпи правото си за съществуване в тези земи на библейски текстове и нуждата от еврейска държава.


След загубата във войната много араби напускат или са изгонени насила от домовете си, след което им е забранено да се върнат. Според официалната палестинска статистика, публикувана тази седмица, става дума за 5.3 милиона бежанци – почти половината от цялата нация по света.


Много от палестинците днес живеят в пренаселени бежански лагери, които във времето са се превърнали в постоянни селища.


Палестински бежанци от лагера Джабалия в ивицата Газа

© Reuters

Палестински бежанци от лагера Джабалия в ивицата Газа


Тази седмица се очаква държавният секретар на САЩ Джон Кери да се завърне в Близкия изток, за да се опита да поднови мирния процес между евреи и араби. Той бе спрян през 2010 г., след като Израел реши да продължи да застроява със селища окупираните територии и това предизвика оттеглянето на палестинците.


Другата точка, по която не може да бъде постигнато съгласие, е столицата на двете държави. Палестинската автономия настоява за създаване на независима държава на Западния бряг и ивицата Газа със столица Източен Йерусалим. Израел от своя страна настоява, че Йерусалим е "вечна и неделима" столица на еврейската държава.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (83)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на XXXXXXL Demokrat
    XXXXXXL Demokrat
    Рейтинг: 179 Разстроено

    Хиляди палестинци отбелязват 65 години от изгонването си.Според официалната палестинска статистика, публикувана тази седмица, става дума за 5.3 милиона бежанци – почти половината от цялата нация по света..............................................................................



    *Изгнаници клети,отломка нищожна
    на винаги храбър народ мъченик.....*
    И това нещо се търпи във 21 век.Срам,срам и пак срам за хомо-сапиенс

    Yes,we Scan!-Barak Obama
  2. 2 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Тези там няма да се оправят, палестинците накрая може и да победят, но после ще се питат за чий ни бяха тези чукари.

  3. 3 Профил на ARRI
    ARRI
    Рейтинг: 1316 Весело

    Ми да си празнуват....Това са изконни еврейски земи. Те са живеели там още преди да има палестинци. Факт.

    Плащат ми от швейцарското посолство да пропагандирам ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ! Признавам, че трол-я в тяхна полза с/у 5 франка на пост!
  4. 4 Профил на ARRI
    ARRI
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    До коментар [#1] от "VVP im b v G bru":

    Това е за aрменците бре....не сравнявай арменец с палестинец.......

    Плащат ми от швейцарското посолство да пропагандирам ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ! Признавам, че трол-я в тяхна полза с/у 5 франка на пост!
  5. 5 Профил на leko_uchuden
    leko_uchuden
    Рейтинг: 479 Неутрално

    какви хубави бедни козари бяха , презирани от всички араби, подигравани от тях, считани за прахта на арабския свят.

    и какво стана сега взимат пари от цял свят, работят в израел , оплакват се на всички и искат още пари, избират си терористи да ги ръководят.

    не виждам защо се оплакват !

  6. 6 Профил на lordcris
    lordcris
    Рейтинг: 730 Неутрално

    Абе какви са тези безумни идиотщити? Кога е имало държава палестина? И тази паплач е била разкарана СЛЕД като арабелите нападад вкупом Изрел, не преди.

  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  8. 8 Профил на XXXXXXL Demokrat
    XXXXXXL Demokrat
    Рейтинг: 179 Любопитно

    [quote#4:"ARRI"]Това е за aрменците бре....не сравнявай арменец с палестинец....... [/quote].....................
    Съгласен
    Но в случая пасва и за палестинците,щото и те са изгонени от собствената си земя някъде на майната си.

    Yes,we Scan!-Barak Obama
  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 10 Профил на Вени Г.
    Вени Г.
    Рейтинг: 1047 Неутрално

    Аре у лува заящитниците. Или поне обяснят защо петдесет и повече години не представят гражданство на бежанците араби, които са им съплеменници-араби и ги държат в лагери и н им дават равни граждански права с право на гражданства, работа, сациални придобивки и прочие? Защто им е по-изгодно да ги държат в сататуса на постоянна заплаха към Израел?

    Най-добрият аргумент против демокрацията е 5-минутен разговор с избирател - Уинстън Чърчил
  11. 11 Профил на Вени Г.
    Вени Г.
    Рейтинг: 1047 Неутрално

    Извинявам се. Да се чете:
    Аре у лeво защитниците на арабите

    Най-добрият аргумент против демокрацията е 5-минутен разговор с избирател - Уинстън Чърчил
  12. 12 Профил на XXXXXXL Demokrat
    XXXXXXL Demokrat
    Рейтинг: 179 Любопитно

    [quote#9:"ARRI"]Евреите са библейски народ и земята си е тяхна.... [/quote]
    ......................................................................
    Моите деди пък са ловували тиранозаври по времето на Юра в долен Куинс.Трябва ли да имам претенции към земята,на която са построени местните Jewish schools или не??
    Айде сега Ари,библейски народ?Ще те заболи главата от толкова ...библейщини!

    Yes,we Scan!-Barak Obama
  13. 13 Профил на Вени Г.
    Вени Г.
    Рейтинг: 1047 Неутрално

    Да го кажа изцяло:
    Аре у лeво защитниците на арабите и в частност на
    палестинците. Или поне обяснят защо петдесет и
    повече години арабските държави не предоставят
    гражданство на бежанците араби, които са им
    съплеменници-араби и ги държат в лагери и не им
    дават равни граждански права с право на
    гражданство, работа, социални придобивки и прочие?
    Защото им е по-изгодно да ги държат в статуса на
    постоянна заплаха към Израел?

    Най-добрият аргумент против демокрацията е 5-минутен разговор с избирател - Уинстън Чърчил
  14. 14 Профил на azzzy
    azzzy
    Рейтинг: 494 Неутрално

    До коментар [#5] от "leko_uchuden":

    Отговор на въпроса сте дали във втория Ви абзац - иначе няма да се случва всичко това.

  15. 15 Профил на venci4
    venci4
    Рейтинг: 996 Неутрално

    Никой не ги е гонил, сами са хукнали през глава водени от "храбрите" си сърца. Като правешкия цървул- никой не го е търсел ама той се криел за всеки случай

    Платени форумни тролчета, така ли ви възпитават на Позитано? http://prikachi.com/images/793/8000793h.jpg
  16. 16 Профил на ARRI
    ARRI
    Рейтинг: 1316 Весело

    До коментар [#12] от "VVP im b v G bru":

    И във правото, първият собственик има право над имота....
    А първият собственик на тези земи са евреите. Факт. Палестинците да отиват там от където са дошли....

    Плащат ми от швейцарското посолство да пропагандирам ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ! Признавам, че трол-я в тяхна полза с/у 5 франка на пост!
  17. 17 Профил на Соколов
    Соколов
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Изгонени от къде бе дневник? Англичаните режат парче земя след края на първата световна от Османската Империя което е местност наречена Палестина. След втората световна там се основава Израел. Това, че арабите искат да си правят тяхна държава ама нямат топки си е техен проблем.

    Those who would give up Essential Liberty to purchase a little Temporary Safety, deserve neither Liberty nor Safety.
  18. 18 Профил на padnal_ot_gorata
    padnal_ot_gorata
    Рейтинг: 374 Неутрално

    [quote#13:"Вени Г."]Или поне обяснят защо петдесет и
    повече години арабските държави не предоставят
    гражданство на бежанците араби[/quote]
    Защо ли - ми нарочно. Щото ако ги приютят, ще отпадне проблема с бежанците и няма да има за какво да се мрънкя. Един вид и те самите нямат политическа изгода от решение на проблема.
    Друго нещо рядко се споменава и коментира. Голяма част (макар и не всички) от бежанците не бяха натирени, а се изнесоха доброволно по призив на техните си лидери. Уж временно, докато трае войната, да се разчисти бойното поле и да няма цивилни жертви. След "победата", трябваше да си се приберат обратно по вече освободените земи. Ама нещо се обърка сметката.

  19. 19 Профил на longin
    longin
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Като се отбелязва годишнината от времето когато "хиляди араби(!!) губят домовете си ... Reuters." е редно и да се отбележи и каква част от 720-те хил. тогава араби си тръгват сами - подлъгани от околните арабски армии за бърза победа, и каква част са наистина прогонени от репресивните действия на Израел след започването на войната; пропорцията между двете части не е без значение за носенето на отговорността и съответно решаването на този проблем!!

    И още нещо близко по темата - и през 90-те години има масово изгонване на палестинци (вече) - повече от 420 хил., от една друга държава наблизо - Кувейт, защо ли?
    Който иска може да намери инфо по темата...

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  20. 20 Профил на raja_ram
    raja_ram
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Изконно право на някаква земя няма никой, а претенциите на Израел са равносилни на расизъм. Палестина е била обитавана от много народи и да се говори на кого принадлежи изконно е пълен нонсенс, особено да се обосновава това с религиозните писания. Неоспорим факт са множеството палестинци, изгонени от собствените си домове, в коите сега живеят евреи. Докато самите палестинци живеят в изгнание, апартейд и окупация!

  21. 21 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1325 Любопитно

    "В името на бъдещето и за завръщане в земите на семейството ми не искам повече безполезни преговори, а пътя на съпротивата и пушка", казва 15-годишният Ахмед ал Беду.
    *******************

    Е, че те кога не са били по пъта на "съпротивата и пушката"? Кога са преговаряли мирно, без да взривяват бомби и да изтрелват ракети?
    Ясно е, че те реално не искат да имат държава и настоящото положение напълно ги задоволява - не работят, не се преуморяват кой знае, евентуално някой "бунтовник" да го заболи пръстта от натискане на спусъка на калашника, от цял свят им изпращат пари, правозащитници от цял свят вият в тяхна защита, другите държави им строят инфраструктурата, болници, училища и молове, единственото което правят "палестинците" е да се оплакват колко са онеправдани. Баси живота и аз искам така, ама на мен никой не дава...

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  22. 22 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1325 Неутрално

    [quote#10:"Вени Г."]защо петдесет и повече години не представят гражданство на бежанците араби, които са им съплеменници-араби и ги държат в лагери и н им дават равни граждански права с право на гражданства, работа, сациални придобивки и прочие? Защто им е по-изгодно да ги държат в сататуса на постоянна заплаха към Израел? [/quote]

    ++++++++++++++++++++++++

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  23. 23 Профил на beatles
    beatles
    Рейтинг: 793 Неутрално

    [quote#0:"статията"]Той бе спрян през 2010 г., след като Израел реши да продължи да застроява със селища окупираните територии и това предизвика оттеглянето на палестинците.[/quote]
    е да ама не. Спя тотално след като миналата година палестинците кандидатстваха за ООН, ООП, Юнеско, НАТО, ЕС и НАФТА (изпуснах ББС, простете) и с това погазиха договора от Осло.

    Всички животни са равни, но някои са по-равни от други
  24. 24 Профил на beatles
    beatles
    Рейтинг: 793 Неутрално

    А иначе, никой не им пречи да си направат държава. само че трябва да се бачка, а не да се мрънка....а на някои просто не им изгажда. Нито са се изсипали по-малко пари в палестина отколкото в израел, нито нищо.

    Всички животни са равни, но някои са по-равни от други
  25. 25 Профил на beatles
    beatles
    Рейтинг: 793 Любопитно

    [quote#20:"raja_ram"]Неоспорим факт са множеството палестинци, изгонени от собствените си домове, в коите сега живеят евреи. [/quote]
    мдаааа... неоспорим факт е, че след май месец 1945 хиляди германци са изгонени от своите домове ( в елзас и лотарингия), и сега в тях живетя французи.....ма интересно защо немците, за разлика от палестинците не скачат до небесата, а си сядат на ГЗ и бачкат, а????

    Всички животни са равни, но някои са по-равни от други
  26. 26 Профил на Alarmstufe: Rot
    Alarmstufe: Rot
    Рейтинг: 4644 Неутрално

    До коментар [#1] от "VVP im b v G bru":

    Не ми е жал за вас, арабите, колкото и да цитираш тъжни стихове, писани за други, наистина достойни народи. Имате си достатъчно арабски държави наоколо. Бегайте там. Тази земя е на Израел.

    Gunter glieben glauchen globen
  27. 27 Профил на beatles
    beatles
    Рейтинг: 793 Неутрално

    [quote#26:"g_t_DimebagDarrell"]Тази земя е на Израел. [/quote]
    и то не само защото от ООН така са казали, ами щото маса нород е бачкал, за да направи от пустинята оазис.

    Всички животни са равни, но някои са по-равни от други
  28. 28 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 2826 Неутрално

    60-те години израелците им предлагаха много повече територии от тези за които сега претендират.Арафат и ООП отказаха !

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  29. 29 Профил на beatles
    beatles
    Рейтинг: 793 Неутрално

    [quote#28:"EREBUS"]60-те години израелците им предлагаха много повече територии от тези за които сега претендират.[/quote]
    е за кво гръмнаха Рабин_....точно щото искаше да им даде и йерусалим и териториите, но арафат пак отказа...и кат умря се оказа че има едни 300 милиона хартисали в личната му сметка в цюрих за които жена му и сина му се фанаха за гушите....

    Всички животни са равни, но някои са по-равни от други
  30. 30 Профил на vance
    vance
    Рейтинг: 426 Неутрално

    [quote#24:"beatles"]Нито са се изсипали по-малко пари в палестина отколкото в израел, нито нищо. [/quote]
    Тук вече не се сдържах и се изсмях на глас. Очевидно нямаш дори бегла представа колко пари се наливат в Израел по политически и (псевдо)исторически причини.
    Нито съм фен на едните, нито на другите, но окупацията е факт.

  31. 31 Профил на gost_neznaen
    gost_neznaen
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Имам си двустаен апартамент панелка (не е разкош), но си е мой (аз живея там и не го деля с никого). Градският народен съвет на БКП (ООН) решава да настани при мен още едно семейство (естествено, без да ме питат). Разпределението на жилищната площ (територията) пак се определя от ГНС на БКП (ООН). За мен е отредена спалнята и кухнята, а хола и банята са отредени за новонастанените.
    Нямам нищо против, обаче какво е учудването ми, когато на сутринта ми е отказан достъп до кухнята (анексирани са територии отредени ми от ГНС на БКП(ООН)). Викам на помощ комшиите, обаче всички вкупом сме натупани от новоностанените.
    Ближа си раните и на другата сутрин искам да ползвам банята, пак ми е отказан достъп - ако искам вода щели да прекарат водопровод и да ми продават вода (справка към положението в окупирания бряг на река Йордан). Тук вече окончателно ми писва и подемам борба с всички позволени и непозволени средства да защитя поне елементарните условия за живот които се полагат на всеки.
    В отговор на всичко това ми забраняват да минавам през коридора и така не мога даже и да напусна спалнята и да отида да работя, за да плащам за водата, която ми е отнета.
    ... Да виждате някакви паралели??? (справка Косово от най-новата история, има и други ...)
    ... И последно - как да водя мирни преговори с такива новодомци? Все едно Ботев да води мирни преговори със султана - щяхме да видим освобождение през крив макарон!!!

  32. 32 Профил на padnal_ot_gorata
    padnal_ot_gorata
    Рейтинг: 374 Неутрално

    До коментар [#25] от "beatles":

    Ъхъ! Судетските немци и те тъй са прогонени от тогавашна Чехословакия с декретите на Бенеш. Ма няма кой да направи аналогията, сакън да не накривят на някой чалмата.

  33. 33 Профил на XXXXXXL Demokrat
    XXXXXXL Demokrat
    Рейтинг: 179 Неутрално

    [quote#26:"g_t_DimebagDarrell"]Имат си достатъчно арабски държави наоколо. Бегайте там. Тази земя е на Израел. [/quote]..............................................................
    Хич не ми е жал за вас-ционистите.Тая земя е на този,който е живял на нея преди 65 години,а не на немски,руски или български ефреи,извадени в последния момент от ....нафталина.Ако не ти харесва,вземай си талмуда и айде за САЩ,Англия или Косово...
    И да,има разлика между ционист и ефреин.Едните ги презирам,другите ги слушам на тубата всеки ден,чета всеки ден и гледам(ТВ) всеки ден.Направо са част от живота ми,и то съществена
    Айде жив и здрав....
    http://www.youtube.com/watch?v=kCg3zLRork8


    Yes,we Scan!-Barak Obama
  34. 34 Профил на gl_avatar
    gl_avatar
    Рейтинг: 490 Неутрално

    " Тази седмица се очаква държавният секретар на ООН Джон Кери "????
    ПоПравете този сгрешен текс , МОЛЯ.

  35. 35 Профил на gorid
    gorid
    Рейтинг: 531 Неутрално

    До коментар [#25] от "beatles":

    Стотици хиляди българи прогонени от Тракия,два милиона гърци прогонени от Мала Азия... Корена на злото е: По времето на Насър т.н палестинци служеха на пан арабизма а днес на исляма... Ако го няма палестинския проблем ще се генерира друг, и така до крайната победа на исляма... "Освободителната" борба на палестинския "народ" започна с идването на евреите... По тази територия,когато е била част от Османската или Британската империи не е имала палестинска идея...Защо ли ???... Не приемам фанатизма ,нито на едните, нито на другите ... Нека палестинците се молят по-усърдно... Нали техния бог е единствен, техният пророк най-велик...

  36. 36 Профил на muncho
    muncho
    Рейтинг: 531 Любопитно

    Палестина е на палестинците.
    Защото те са родени там. И родителите им са родени там. И дядовците и пра-дядовците им са родени там. За разлиака от еврейските нашественици, които са родени навсякъде другаде, но не и в Палестина.
    И докато продължава еврейската окупация на Палестина, докато родените в Палестина хора живеят в бежански лагери а довлеклите се от къде ли не евреи живеят в къщите им ще има съпротива, ще има възстания и ще има борба за свобода на палестинския народ. И рано или късно тя ще успее, защото вечни несправедливости, вечни окупации и вечни империи няма. Колкото и силни да изглеждат...

    Antiracist / Antifascist / Antizionist / Antiislamophobic / Anticapitalist ...NO BORDERS - NO NATIONS
  37. 37 Профил на херувим
    херувим
    Рейтинг: 930 Неутрално

    Интересно! Преди тази статия има една за процъфтяваща търговия на имоти в околностите на сегашния полски град Шчечин, бивш германски Щетин преди горе-долу същото време. Германци и поляци живеят като мирни съседи и правят сделки, докато в Палестина все още мечтаят за реванш. Между Германия и Полша просто няма проблем с прогонените германци, докато палестинците все още си мечтаят да се върнат и политиците им искат унищожаването на Израел. Загубена кауза!

    heruvim
  38. 38 Профил на херувим
    херувим
    Рейтинг: 930 Неутрално

    [quote#36:"muncho"]И рано или късно тя ще успее, защото вечни несправедливости, вечни окупации и вечни империи няма.[/quote]

    Ами то и вечни бежанци няма. Снимката над статията говори много за изтипосаната “бежанка“. Освен ако са толкова тъпи да вярват на манипулиращите ги политици, че са вечни и наследствени бежанци.

    heruvim
  39. 39 Профил на херувим
    херувим
    Рейтинг: 930 Неутрално

    До коментар [#29] от "beatles": Така се правят пари с глупостта на хората. Предводителят на вечните бежанци си е отделял от залъка, пардон от помощите за тях.

    heruvim
  40. 40 Профил на херувим
    херувим
    Рейтинг: 930 Неутрално

    До коментар [#25] от "beatles": Ами изгонените от Полша и Чехия? Проблем с бежанци няма в Европа. Палестинците се пишат професионални и наследствени такива.

    heruvim
  41. 41 Профил на херувим
    херувим
    Рейтинг: 930 Весело

    “Държавният секретар на ООН Джон Кери“ е важна и напълно нова информация за мен. Или е проста правописна грешка (да се надяваме), или е въпиюща журналистическа и редакторска неграмотност (опази боже).

    heruvim
  42. 42 Профил на херувим
    херувим
    Рейтинг: 930 Любопитно

    Петнадесет годишен “бежанец“ ще се бори с пушка за земите на семейството му!!!
    Пожелавам му успех, ама ако си ги върне знае ли какво ще ги прави? Те, земите де, искат мотика, а не пушка. Земеделието в Израел процъфтява, а в ивицата Газа след оттеглянето на Израел разграбиха и разрушиха даже построените от израелски фирми и обезщетени от ЕС оранжерии.

    heruvim
  43. 43 Профил на true
    true
    Рейтинг: 583 Любопитно

    До коментар [#33] от "VVP im b v G bru":

    Разгледах линка.
    Зациклили са, без да се развиват.
    Виж какво прави палестинец, роден в бежански лагер в Ливан.
    Виртуоз и Новатор.
    Ако си чел персийските поети , знаеш за виното в Шираз, името на композицията, част от известите Persian Medley .
    http://www.youtube.com/watch?v=F6fK9qN35zg

  44. 44 Профил на Magen David
    Magen David
    Рейтинг: 745 Неутрално

    [quote#36:"muncho"]Палестина е на палестинците.
    Защото те са родени там. И родителите им са родени там. И дядовците и пра-дядовците им са родени там.[/quote]

    Една лъжа повтаряна толкова много пъти. Не са родени тук! Болшинството са родени са в Египет и това те самите си го признават. Земята, на която сега съществува Израел не е била годна за живеене. Било е или пустиня на юг, или блата на север. Затова и керваните на бедуините са минавали без да се заселват. Масовото преселване на арабите започва именно с идването на евреите. Защото знаят че ще има работа и поминък и за тях. А малцината араби (около 160 хиляди) които са живеели тук, са били съсредоточени само в няколко града. И първоначално са се смели на глупавите евреи, започнали борба с пустинята и умирали от малария при пресушаването на блатата, защото всеки правоверен е знаел че тези места по волята на Аллаха не стават за живот.

    Не казвай не мога. Действай! За да успееш, първо трябва да поискаш.
  45. 45 Профил на true
    true
    Рейтинг: 583 Любопитно

    Освен кражбата на земя и къщи , по малко е известна кражбата на културните богатства , книги, ръкописи, лични документи, снимки, предмети на изкуството на Палестина.

    Кражба на 70 000 книги от частни библиотеки , унищожаване на палестинското културно наследство, е документирано с филма The Great Book Robbery.

    Израел кога ще върне палестинските книги отнети и затворени в израелските библиотеки?

  46. 46 Профил на Magen David
    Magen David
    Рейтинг: 745 Неутрално


    Who are the palestinians , where did they come from to the land of israel?
    Hamas Minister of the Interior and of National Security "Fathi Hammad" Says: "Allah be praised, we all have Arab roots, and every "Palestinian", in Gaza and throughout Palestine, can prove his Arab roots - whether from Saudi Arabia, from Yemen, or anywhere. we all can prove our origin. So where is your affection and mercy?
    Personally, half my family is Egyptian. We are all like that. More than 30 families in the Gaza Strip are called Al-Masri ["Egyptian"]. Brothers !, half of the Palestinians are Egyptians and the other half are Saudis
    Who are the ""Palestinians"" ?? We have many families called Al-Masri, whose roots are Egyptian. Egyptian! They may be from Alexandria, from Cairo, from Dumietta, from the North, from Aswan, from Upper Egypt. We are Egyptians !. We are Arabs !. We are Muslims !We are a part of you.
    Allah Akbar. All praise to Allah. Allah Akbar. How can you keep silent, oh Muslims, when the people of Gaza are dying? You watch from the sidelines without providing them with the simplest thing (fuel), which you (arab countries) give to the West for the most meager price"
    http://www.youtube.com/watch?v=j3-GBsGmE54

    Не казвай не мога. Действай! За да успееш, първо трябва да поискаш.
  47. 47 Профил на bgpainter
    bgpainter
    Рейтинг: 1337 Любопитно

    Принципно навсякъде са прочиствани територии.
    По тяхната логика трябва аз да отида сега и да си искам от гърците на баба ми хотела в Солун и от бюрманците на дядо ми имотите в Щип, а турците да дойдат да си търсят имотите по черноморието в България.

    65 години да се живее по палатки и лагери - това е повече от мързел. На година по един ред тухли да слагаха нямаше за лагери да става дума.
    Проблема на палестинците е, че не са си оправили положението в собствената им територия и живеят като скотове вече 65 години. Това не буди никакво състрадание, ама никакво.

    Жената е покана за щастие
  48. 48 Профил на Magen David
    Magen David
    Рейтинг: 745 Неутрално

    Точно като Садам Хюсеин ал Тикри, което значи роден в Тикрит (Ирак) арабските фамилии говорят от къде идва даден род.Ето част от "палестинските" фамилни имена:
    Масри или ал-Масри = Египет (на арабски Масри означава египетски)
    Ал Лубнани= от Ливан
    Ал Обейди =от Судан
    Ал Джазаир=Алжирец
    Ал Фаруки=от Мосул в Ирак
    Ал Арадж =от Мароко
    Ал Ямани= Йемен
    Ал Муграби=от Мароко (Магреб на арабски значи Запад и служи за обозначаване на Северна Африка или спецялно Мароко)
    Ал Курайши= Саудитска Арабия (клана Курайш)
    Ал Азад= Йемен
    Ал Судауи= Ливан (Сидон)
    Ал Фаюми= Египет
    Ал Хиджази= Саудитска Арабия ( днес, Ахлам Хиджази е "палестински" худoжник от Хеврон)
    Ал Хинди= от Индия
    Хамис = от Бахрейн
    Хамати= от Сирия
    Омайя= от Саудитска Арабия
    Отман= от Турция
    Мурад=от Йемен
    Алауи= от Сирия
    Ираки= от Ирак
    Халаби= от Алепо в Сърия
    Дайани=от Саудитска Арабия
    Матар = от Йемен
    Ал-Багдади= от Ирак
    Зубейди = от Ирак
    Хурани = от Сирия
    ал Хусейни=от Саудитска Арабия
    Сауди =от Саудитска Арабия
    Нашашиби= Сирия
    Бушнак= от Босня
    Та така с измисляния палестински народ.

    Не казвай не мога. Действай! За да успееш, първо трябва да поискаш.
  49. 49 Профил на true
    true
    Рейтинг: 583 Неутрално

    [quote#47:"bgpainter"]На година по един ред тухли да слагаха нямаше за лагери да става дума. [/quote]
    Разрешения за Строеж в Окупираната територия се издават само от Израел.
    През тези 65 години почти не са издадени разрешения за палестински строежи от Окупационната Власт.
    Но са разрушени повече.
    Един пример са соларните съоръжения построени с германски средства и разрушени от Израел, като причината е , че нямат разрешение за строеж, въпреки, че са на палестинска земя.

  50. 50 Профил на true
    true
    Рейтинг: 583 Любопитно

    Шломо Занд

    Кой и как изобрети еврейския народ

  51. 51 Профил на Magen David
    Magen David
    Рейтинг: 745 Весело

    До коментар [#50] от "true":

    Кое от горните е новото ти фамилно име?

    Не казвай не мога. Действай! За да успееш, първо трябва да поискаш.
  52. 52
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  53. 53
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  54. 54 Профил на Амиго
    Амиго
    Рейтинг: 322 Неутрално

    До коментар [#36] от "muncho":

    Мунчо, проблемът е, че част от "палестинските борци за свобода" много мязат на.... "сирийските бунтовници" (ония същите, дето хвърлят държавни чиновници от покривите на пощите и дето ядат сърца...). Някакви си там самопровъзгласили се "биткаджии" казват на останалите "Ние ще се борим срещу еврейските окупатори, Вие си кютайте". И малце се дирижират от... Мосад... Е, от време на време кривоносите им позволяват да метнат някоя и друга ракета по Изсраел, като по този начин евроидите "легализират" окупацията пред Международната общност (каквото и да означава това"..., а обикновените, измъчени, бити и насилвани палестинци, дето се скитат немили-недраги от един бежански лагер в друг, духат таратора...

    (W. Churchill) : "Абе няма да ми става тая България средиземноморска държава, я"
  55. 55 Профил на Magen David
    Magen David
    Рейтинг: 745 Весело

    Чипът в главата на фатмака действа безотказно (израеска технология!). Оглупява все повечес всеки изминал ден.

    Не казвай не мога. Действай! За да успееш, първо трябва да поискаш.
  56. 56 Профил на eman_b
    eman_b
    Рейтинг: 426 Неутрално

    [quote#45:"true"]Израел кога ще върне палестинските книги отнети и затворени в израелските библиотеки?[/quote]Палестинск държава никога не е имало, да не говорим за библиотеки или за книги.
    Палестинска нация не е имало до 1967 година. Ако наистина имаше такава, щеше да има и държава "в границите от 1967 година", както обичат сега да повтарят.
    Палестински писатели, ако има такива- дай имена!, се броят на пръстите на една ръка.

  57. 57 Профил на true
    true
    Рейтинг: 583 Неутрално
  58. 58 Профил на true
    true
    Рейтинг: 583 Неутрално
  59. 59 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Разстроено

    "Палестинците отбелязват днес 65 години от "Накба" (Катастрофата)"

    Тъжна годишнина.... тези милиони палестински бежанци изгонени от техните родни земи заслужават завръщане по-домовете им.... или поне адекватна компенсация от израелско-ционистките окупатори и натрапници!

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  60. 60 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Любопитно

    [quote#3:"ARRI"]Това са изконни еврейски земи. Те са живеели там още преди да има палестинци. Факт. [/quote]

    Това са земи, които по международното право принадлежат на палестинските араби.... запознай се с резолюция 181 на ООН!

    http://bg.mondediplo.com/article436.html

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  61. 61 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Любопитно

    [quote#6:"lordcris"] Кога е имало държава палестина? [/quote]

    Невежо, я кажи кога е имало държава Южен Судан (създадена преди една година) или държава Катар, Кувейт или Бахрейн преди създаването им в средата на 20 век? Ами нямало е такива....! Набий си в кухата тиква, че нови държави са се създавали и ще се създават в бъдеще!

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  62. 62 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Любопитно

    [quote#10:"Вени Г."] Или поне обяснят защо петдесет и повече години не представят гражданство на бежанците араби, които са им съплеменници-араби и ги държат в лагери и н им дават равни граждански права с право на гражданства, работа, сациални придобивки и прочие? [/quote]

    Ако го направят ционистите веднага ще кажат, че палестинските бежанци имат вече родина и ще откажат създаването на бъдеща свободна и независима Палестинска държава!

    До коментар [#17] от "Соколов":
    Г-н Соколов не е зле първо да се запознаете с историята на етническо прочистване и след това да пишете глупости.... палестинците днес искат и имат основание днес да има своя собствена държава....

    А, ето и материали които описват как ционистките пришълци изгонват коренното арабско население от днешна Палестина и Израел:Преди 60 години ООН реши да раздели Палестина между две държави, една арабска и една еврейска. След последвалата арабско-израелска война Израел разшири своя дял от земя с една трета, докато това което остана за арабите бе окупирано от Египет и Йордания.

    Хиляди палестинци напуснаха домовете си, превръщайки се в бежанците, които и до ден днешен представляват ядрото на конфликта. Израел винаги е отричал, че те са били прокудени насилствено или в следствие на воденето на определена политика. „Новите историци” на Израел подлагат на преразглеждане това отричане и слагат край на редица разпространени митове.



    „Малцина признаха, че историята за завръщане, изкупление и освобождение на отците също така е била и история за завоевание, изселване, потисничество и смърт.”

    Ярон Езраки, „Гумени куршуми”

    В периода между приетия на 29 ноември 1947 година от Общото събрание на ООН план за разделяне на Палестина и примирието от 1949 година, с което се слага край на започналата с инвазията от 15 май 1948 година арабско-израелската война, стотици хиляди палестинци напускат домовете си, които остават в окупирана от Израел територия (1).

    Палестинските и арабските историци винаги са твърдели, че това е било експулсиране. Според тях по-голямата част от палестинските бежанци (чийто брой се оценява някъде между 700 000 и 900 000) се били принудени да напуснат първо в следствие от сблъсъците между израелците и палестинците, а след това по време на арабско-израелската война, в която политико-военната стратегия на експулсиране е белязана от няколко кланета. Тази позиция датира още от 1961 година и е заявена в есето на Уалид Халиди „Планът „Далет”: Планът за завоюването на Палестина” (2) и наскоро бе преповторена от Елиъс Санбар в „Палестина 1948. Експулсирането” (3).

    От друга страна авторитетните израелски историци винаги са твърдели, че като цяло палестинските бежанци (чийто брой по техни изчисления не надвишава 500 000) са напуснали доброволно в отговор на призиви от страна на техните лидери, които ги уверявали в бързо завръщане след постигането на победа. Те отричат, че Еврейската агенция (а впоследствие израелското правителство) е планирало масовото изселване. Освен това те поддържат становището, че малкото кланета (които за съжаление са се случили) и особено клането в Дейр Ясин от 9 април 1948 година, са били дело на войници екстремисти свързани с „Иргун” на Менахем Бегин и „Лехи” на Ицхак Шамир.

    Въпреки това, през петдесетте години тази версия започва да бъде оспорвана от ключови израелски личности свързани с комунистическата партия и с елементи от ционистката левица (най-вече „Мапам”). На един по-късен етап, към средата на осемдесетте години, към отправяната от тях критика се присъединяват редица историци описващи себе си като историци ревизионисти: Симха Флапан, Том Сегев, Ави Шлайм, Илан Папе и Бени Морис. Именно книгата на Морис „Раждането на проблема с палестинските бежанци” е тази, която за пръв път предизвиква общественото безпокойство (4). Ако оставим настрана разликите в темата, методологията и гледната точка, това което обединява тези историци е, че те са склонни да разплитат израелските национални митове (5). Най-вече те се съсредоточават върху митовете около първата арабско-израелска война като допринасят (макар и частично, както ще видим) за разкриването на истината около палестинския екзодус. С дейността си обаче те си навличат гнева на израелските ортодоксални историци (6).

    Първоначално тяхната изследователска дейност е стимулирана от два отделни фактора. Първият е свързан с отварянето на израелските архиви, както на държавните, така и на частните, които се отнасят за въпросния период от време. Тук трябва да отбележим, че изглежда че историците са пренебрегнали почти напълно както архивите на арабките страни (не че те се славят като леснодостъпни), така и потенциала на оралната история между самите палестинци, като в това отношение други историци са свършили значителна работа. Но както палестинският историк Нур Масалха правилно отбелязва: „Не е задължително историята и историографията винаги да бъдат писани от победителите” (7).

    Второ, това вдълбаване в израелските архиви едва ли би дало такива плодове ако последвалите десет години не бяха белязани от израелското нахлуване в Ливан през 1982 година и от избухването на първата палестинска интифада през 1987 година. И двете събития акцентираха настъпилото разделение между националистическия лагер и движението за мир в самия Израел. Както се оказа, „новите историци” преоткриваха причините за палестинския проблем точно в момента, когато целият палестински въпрос отново зае централно място.

    В една скорошна статия в “Revue d’?tudes palestiniennes” (8), Илан Папе, който е един от пионерите на тази „нова историография”, подчертава важността на диалога, който се води през този времеви отрязък между палестинците и израелците. „Той се водеше най-вече сред академиците. Колкото и да е изненадващо, именно благодарение на този диалог повечето израелски изследователи, които работеха върху историята на своята страна и които нямаха никакви връзки с радикалните политически организации, се запознаха с поддържаната от техните палестински колеги версия за историята. Те се запознаха с фундаменталното противоречие между ционистките национални амбиции и тяхното осъществяване за сметка на местното палестинско население.” – твърди Папе.

    Към това ние можем да добавим, че манипулирането на историята с политически цели не е израелска запазена марка – най-често то върви ръка за ръка с национализма.

    До какви изводи са достигнали историците ревизионисти посредством усърдното си ровене в архивите? По отношение на цялостната картина на баланса на силите между евреите и арабите както през 1947, така и през 1948 година, техните изводи противоречат на общоприетата представа за слабата и слабо въоръжена еврейска общност в Палестина, която е била заплашена от пълно унищожение от тежко въоръжения и обединен арабски свят – Давид срещу Голиат. Точно обратното – ревизионистите изтъкват множеството притежавани от зараждащата се еврейска държава преимущества над нейните врагове: разединението на палестинското общество; разделенията в арабския свят и лошото състояние на неговите въоръжени сили (по отношение на броя на военнослужещите, военната им подготовка и притежаваните от тях оръжия, а следователно и по отношение на тяхната ефективност); стратегическото предимство на Израел вследствие от споразумението с краля на Трансйордания Абдула (в замяна на Западния бряг той се съгласява да не напада предоставената на Израел територия от ООН); британската подкрепа към този компромис, наред с подкрепата на САЩ и Съветския съюз; съпричастността на световното обществено мнение и т.н.

    Всичко това помага да си обясним зашеметяващата ефективност на еврейските офанзиви от пролетта на 1948 година. Също така то хвърля нова светлина върху контекста, в който се случва голямото изселване на палестинците. Изселването се провежда на две еднакви големи вълни – една преди и една след решителния обрат настъпил с обявяването на създаването на държавата Израел на 14 май 1948 година и последвалата през следващия ден интервенция от страна на съседните арабски държави. Можем да се съгласим, че бягството на хиляди палестинци с добро обществено положение по време на първите седмици след приемането на разделителния план на ООН – особено на тези от Хайфа и Яфа – по същество е било доброволно. Въпросът е каква е истината за изселванията, които се случват след това?

    В началните страници на книгата „Раждането на проблема с палестинските бежанци” Бени Морис предлага в общ вид един възможен подход за научаването на тази истина: използвайки карта, на която са изобразени 369 арабски градове и села в Израел (в границите му от 1949) той изрежда причините за изселването на населението на всяко селище по отделно (9). За 45 от случаите той признава, че не разполага с данни. Населението на 228 от селищата е напуснало бидейки под атака от еврейските войски, а в 41 от случаите населението е експулсирано чрез прилагането на военна сила. В 90 други селища палестинците са били в състояние на паника след превземането на съседно на тяхното селище, опасявали са се от вражеско нападение или са се страхували от разпространени от еврейската армия слухове – особено след избиването на 250 жители на Дейр Ясин на 9 април 1948 година, когато слуховете за извършените убийства се разпространяват като горски пожар сред палестинското население.

    Прави впечатление, че той открива само шест случая на изселвания, които са подбудени от местните арабски власти. „Няма доказателства, които да показват, че арабските страни и Арабският висш комитет (АВК) са желаели масово изселване или пък са раздавали заповеди или призиви към палестинците да напуснат своите домове (макар че в някои региони командири от АВК заповядват на населението на отделни села да напусне, най-вече от стратегически съображения).” – твърди той („Раждането на проблема с палестинските бежанци”, стр. 129). Даже напротив, всеки избягал всъщност бил заплашен със „строго наказание”. Що се отнася до излъчванията на арабски радиостанции, за които се твърди, че са призовавали хората да напуснат домовете си, то при едно внимателно прослушване на записите на радио програмите от този период проличава, че тези твърдения са направени с чисто пропагандна цел.

    Военни операции белязани от издевателства над населението

    В книгата „1948 година и след нея” Бени Морис изучава първата фаза на изселването и поднася подробен анализ извлечен от източник, който в общи линии той счита за достоверен: доклад изготвен от разузнавателните служби на израелската армия, който датира от 30 юни 1948 година и е озаглавен „Емиграцията на палестинските араби в периода 01.12.1947 – 01.06.1948 година”. Този документ определя броя на палестинците, които са били напуснали територията, която тогава вече се е намирала под израелски контрол, на 391 000 и прави оценка на разнородните фактори, които са допринесли за взимането им на решението да напуснат. „Поне 55% от палестинското изселване бе предизвикано от нашите операции (на „Хагана” и на Израелските отбранителни сили).” – пише в доклада. Към това число съставителите на доклада прибавят извършените от „Иргун” и „Лехи” операции, които „са били пряката причина за около 15% от емиграционното движение”. Други 2% са отнесени към изрични заповеди за експулсиране издадени от израелската армия, а 1% се дължи на водената психологическа военна кампания. Сумирайки тези данни се оказва, че 73% от изселванията са пряко предизвикани от израелците. Освен това докладът свързва 22% от изселванията със „страховете” и „кризата в увереността” на палестинското население. Що се отнася до арабските призиви за изселване, то за тях се посочва, че представляват едва 5% от случаите…

    Накратко, както самият Морис заключава, този доклад „подрива устоите на традиционното официално израелско „обяснение” за масово бягство, което е заповядано или „предизвикано” от арабското лидерство”. Нито пък, както посочва той, „(докладът) не подкрепя традиционното арабско обяснение за изселването на палестинците – че евреите по един предварително замислен и централизиран начин систематично са провеждали кампания насочена към пълното експулсиране на местното палестинско население”. „Въпреки това – казва Морис, – обстоятелствата около втория етап на изселването – в който той изчислява, че са се изселили между 300 000 и 400 000 души – са съвсем друга история”.

    Емблематично за тази фаза е експулсирането на арабите живеещи в Лида (днешен Лод) и Рамле. На 12 юли 1948, в рамките на операция „Дани”, една кратка престрелка с йорданските въоръжени сили послужва за повод за кървав ответен удар, в резултат на който са убити 250 души, част от които невъоръжени затворници. Случилото се е последвано от форсирана евакуация характеризираща се с екзекуции по бързата процедура и плячкосвания и включваща повече от 70 000 цивилни палестинци – почти 10% от общия брой на изселените в периода 1947 – 1949 година. Както показва Морис, подобни сценарии се разиграват и в Централна Галилея, Горна Галилея и северната част на Негев, а също така и по време на следвоенното експулсиране на палестинците от Ал-Мадждал (Ашкелон). Повечето от тези операции (с изключение на последната) са белязани от издевателства – факт, който кара Ахарон Зислинг, министър на земеделието, да заяви на 17 ноември 1948 година пред израелския кабинет: „Цяла нощ не можах да мигна. Почувствах, че нещата, които се случват, нараняват душата ми, душата не семейството ми и на всички нас тук (…) Сега евреите също се държат като нацистите и цялото ми същество е разтърсено” (10).

    Тогавашното израелско правителство следва безкомпромисна политика, за да предотврати „на всяка цена” (както самият Бен Гурион заявява) завръщането на палестинските бежанци, въпреки факта, че Общото събрание на ООН призовава за това още от 11 декември 1948 година. Селищата на бежанците или са разрушени или заети от еврейски имигранти, а земите им са поделени между обкръжаващите ги кибуци. Законът за „изоставените имоти”, който е предназначен да направи възможно завземането на всяка земя, която принадлежи на „отсъстващи” хора, „легализира” процеса на цялостна конфискация след декември 1948 година. По този начин почти 400 арабски села или са изтрити от картата или евреизирани, както впрочем се случва и с повечето от арабските квартали в градовете със смесено население. Според един доклад от 1952 година, по този начин Израел успява да отчужди 73 000 стаи в изоставени къщи, 7 800 магазина, работилници и складове, 5 милиона палестински паунда в банкови сметки и – най-важното – 300 000 хектара земя (11).

    В четвърта глава на книгата „1948 година и след нея” Бени Морис разглежда доста подробно изиграната от Йосиф Вайц роля, който тогава е директор на поземления департамент в Еврейския национален фонд. На 20 декември 1940 този мъж с добре известни ционистки убеждения споделя в своя дневник следното: „Трябва да бъде ясно, че няма място в страната за два народа (…) единственото решение е Земя на Израел, или поне западна Земя на Израел без араби. Тук няма място за компромиси. (…) Няма друг начин освен арабите да бъдат прехвърлени от тук в съседните държави (…) Не бива да остане нито едно селище, нито едно бедуинско племе”.

    Седем години по-късно Вайц се озовава в позиция, която му предоставя възможност да приведе в действие тази радикална програма. Още през януари 1948 година той дирижира експулсирането на палестинци от различни части на страната. През април той предлага – и успява да постигне – създаването на „орган, който да направлява водената от заселниците война, така че да бъдат прогонени колкото е възможно повече араби”. Първоначално този орган има неофициален статут, но в края на август 1948 година получава официален статут под формата на „комисия по прехвърлянето”, която отговаря за унищожаването на изоставените арабски села и/или заселването им с наскоро пристигнали еврейски имигранти, така че да стане невъзможно завръщането на палестинските бежанци. През юли ролята, която тази комисия игра е разширена и започва да носи отговорност за създаването на еврейски селища в пограничните райони.

    Израелската битка да попречи на завръщането на палестинските бежанци се води и на дипломатическия фронт. Там, както отбелязва Анри Лоренс в рецензия относно историците ревизионисти, (12) „отварянето на архивите и използването им позволи да бъдат ревизирани редица предишни становища. За разлика от широкоразпространеното мнение арабските лидери бяха готови да направят компромис”. Веднага щом свършва войната, в контекста на конференцията в Лозана, арабското лидерство се опитва да достигне до общо разрешаване на въпроса основаващо се върху арабско приемане на плана на ООН за поделянето на територията (Илан Папе предоставя изчерпателни сведения върху техните усилия (13)) в замяна на приемане на правото на завръщане на палестинските бежанци от страна на Израел. Въпреки оказания международен натиск – със Съединените щати начело – начинанието затъва в непреклонността на израелските власти, особено след приемането на еврейската държава за член на ООН.

    Въпреки това невероятно натрупване на доказателства, в своята първа книга Бени Морис заключава, че „проблемът с палестинските бежанци е породен от една война, която по принцип не е нито еврейска, нито арабска” („Раждането на проблема с палестинските бежанци”, стр. 286). Втората му книга предлага един по-обмислен подход, чрез който той заключава, че палестинското изселване е било „кумулативен процес, с преплитащи се интереси и с решаващ удар нанесен от нападенията над „Хагана”, „Иргун” и ИОС над отделните селища” („1948 година и след нея”, стр. 32). Тази промяна в заеманата позиция обаче не му пречи да отхвърля каквото и да било споменаване на еврейски план за експулсиране и да оправдава постъпките на Давид Бен Гурион, президент на Еврейската агенция и впоследствие министър-председател и министър на отбраната на новосъздадената израелска държава.

    Както изтъква Норман Г. Финкелщайн в едно свое текстово изследване, което е точно толкова брилянтно, колкото и полемично (14), на пръв поглед това двойно отрицание на Бени Морис изглежда, че противоречи на казаното от самия Морис. В края на краищата самият той ни казва, че „същността на планът „Далет” е била прочистването на враждебни и потенциално враждебни сили от интериора на предполагаемата територия на еврейската държава, като бъде установен териториален континуитет между големите концентрации на еврейско население и бъдат подсигурени бъдещите териториални граници на еврейската държава преди и в очакване на евентуална арабска инвазия” („Раждането на проблема с палестинските бежанци”, стр. 62). Освен това той признава, че макар и да не предоставя картбланш за експулсирането на цивилно население, план „Далет” си остава „стратегическо-идеологическа спойка и довод за експулсирания използван от фронтови, бригадни и батальонни командири”, за които той осигурява пост факто „формална убедителна извинителна бележка, която да обясни техните постъпки” (стр. 63). Бени Морис съумява да направи две очевидно противоречащи си заявления в рамките на две страници разстояние, а именно, че „план „Далет” не е бил политически план за експулсирането на палестинските араби” и че „със започването на месец април има следи от политика на експулсиране, както на национално, така и на локално ниво” („Раждането на проблема с палестинските бежанци”, стр. 62 и 64).

    Същото важи и по отношение на отговорността или липсата на такава на Давид Бен Гурион. Морис е категоричен, че министър-председателят е съставителят на план „Далет”. През юли 1948 година отново виждаме Бен Гурион да дава заповед за провеждането на операциите в Лида и Рамле: „Изпъдете ги!” – казва той на Игал Алон и Ицхак Рабин в цензуриран откъс от мемоарите на Рабин, който тридесет години по-късно е публикуван в „Ню Йорк таймз” (15). Тази заповед, обяснява Морис, не е била обсъдена в израелското правителство. Всъщност, няколко дни преди това партията „Мапам” в коалиция с управляващата „Мапай”, е инструктирана от министър-председателя с инструкция, която изрично забранява предприемането на мерки за експулсиране на палестинското население… Впоследствие Бен Гурион критикува лицемерието на тази марксистко-ционистка партия за това, че е порицавала „дейности”, в които нейни собствени бойци, бойци на „Палмах” и доброволци от кибуците са взели участие.

    В Назарет генерал Хайм Ласков решава да приеме буквално официалната инструкция. Според една от версиите Бен Гурион пристига там и заварвайки местното население все още по домовете си гневно пита: „Какво правят те все още тук” (16). Също през месец юли, но този път в Хайфа, Бен Гурион е човекът зад кулисите в операцията по „делокализиране” на 3 500-те араби, които все още не са напуснали града, като операцията е последвана от разрушаването на бившия арабски квартал.

    Казано накратко, както самият Морис посочва, властта в този период е съсредоточена единствено и само в Бен Гурион. Всички въпроси, независимо дали военни или цивилни, са били решавани от него, често пъти без изобщо да се консултира с правителството, камо ли с отделните партии от които то е било съставено. При това положение липсата в архивите на някакво официално парламентарно или правителствено решение за експулсирането на палестинците не доказва нищо. Както признава самият Морис, „Бен Гурион винаги гледал да не издава ясни писмени заповеди за експулсиране – той предпочитал неговите генерали „да разберат” какво иска да бъде направено. За нищо на света той не желаел да остане известен в историята като „великия експулсатор” („Раждането на проблема с палестинските бежанци”, стр. 292-293).

    Исторически факт е, че основоположникът на държавата Израел се възползва от впечатляващите му правомощия и работи за максималното разширение на определената от ООН територия за създаването на еврейската държава, а също така и за свеждането до минимум на арабското население. Морис посвещава важна студия (17) за дълговременната подкрепа на Бен Гурион към проекта за прехвърляне на палестинското население. Както той пише в предговора към „1948 година и след нея”, „още през 1937 година виждаме Бен Гурион (и повечето от останалите ционистки лидери) да подкрепят „прехвърлянето” като решение на „арабския проблем” (…) С идването на 1948 година, с настъпилата хаотична ситуация и предизвиканите от войната размествания, виждаме Бен Гурион бързо да се възползва от възможността за „евреизиране” на появяващата се еврейска държава” („1948 година и след нея”, стр. 33).

    Малко преди това в книгата си Морис ни казва, че „тенденцията на военните командири да „придвижват” палестинското изселване нараства с развитието на войната. Еврейските издевателства – които са били далеч по-широкоразпространени, отколкото оставаме с впечатление от старите истории (освен тези в Дейр Ясин и Лида е имало кланета на араби в Ад-Дауайма, Ейлабун, Джиш, Сафсаф, Маджд ал-Курум, Хуле (в Ливан), Салиха и Саса) – също допринасят значително за изселването на палестинците” („1948 година и след нея”, стр. 22).

    „Първородният грях”

    Илан Папе, професор от университета в Хайфа, посвещава две глави от своята книга „Създаването на арабско-израелския конфликт, 1947-1951” на тези въпроси. Пренебрегвайки предпазливостта на заеманата от Морис позиция, той заключава, че „в много отношения план „Далет” може да бъде разглеждан като план за експулсиране. Планът не се появява просто така от никъде – на експулсирането се гледало като на една от многото репресивни мерки срещу арабските нападения над еврейски конвои и селища; въпреки това експулсирането било считано за едно от най-добрите средства за осигуряването на преобладаването на евреите в завоюваните от израелската армия региони” („Създаването на арабско-израелския конфликт, 1947-1951”, стр. 98).

    Освен това, самият текст на план „Далет” не оставя почти никакви съмнения спрямо намеренията на Бен Гурион и неговите съмишленици. В него се говори за „операции срещу центровете на вражеско население разположени вътре или близо до нашата отбранителна система, за да се попречи те да бъдат използвани като бази на активна въоръжена сила. Тези операции могат да бъдат провеждани по следния начин: или посредством разрушаването на села (като бъдат подпалени, взривени или като из тях бъдат поставени мини), като това се отнася особено за населените места, които трудно биха могли да бъдат контролирани за продължителен период от време, или посредством провеждането на прочистващи и налагащи контрол операции съгласно следните насоки на действие: обграждане на селото, претърсването му. В случай на оказана съпротива въоръжената сила трябва да бъде елиминирана, а населението да бъде експулсирано извън границите на държавата” („Създаването на арабско-израелския конфликт, 1947-1951”, стр. 92).

    За отбелязаните постижения и въпреки техните несъвършенства, ние би трябвало да аплодираме куража на израелските нови историци. Това не е просто някоя стара страница от историята, върху която те са поработили и са разпръснали малко светлина. Това което те разкриват пред широката публика е „първородният грях” на държавата Израел. Приемливо ли е оцелелите от хитлеристкия геноцид да имат правото да живеят в своя собствена държава и в името на това право да отхвърлят правото на синовете и дъщерите на Палестина също да живеят мирно в своя собствена страна? Шестдесет години след разигралите се събития отдавна е просрочено времето за слагане на край на тази генерирала толкова много войни логика и за намирането на начин за съвместно съществуване на двата народа. В същото време не бива да слагаме покривало върху историческите корени на трагедията.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  63. 63 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Любопитно

    [quote#19:"longin"]Е редно и да се отбележи и каква част от 720-те хил. тогава араби си тръгват сами - подлъгани от околните арабски армии за бърза победа, и каква част са наистина прогонени от репресивните действия на Израел след започването на войната; пропорцията между двете части не е без значение за носенето на отговорността и съответно решаването на този проблем!! [/quote]

    Наистина е редно да се отбележи това... а истината е, че по-голямата част от палестинските бежанци са изгонени НАСИЛА от ционистките милиции и израелската армия!!! Ето отново подробностите:

    Преди 60 години ООН реши да раздели Палестина между две държави, една арабска и една еврейска. След последвалата арабско-израелска война Израел разшири своя дял от земя с една трета, докато това което остана за арабите бе окупирано от Египет и Йордания.

    Хиляди палестинци напуснаха домовете си, превръщайки се в бежанците, които и до ден днешен представляват ядрото на конфликта. Израел винаги е отричал, че те са били прокудени насилствено или в следствие на воденето на определена политика. „Новите историци” на Израел подлагат на преразглеждане това отричане и слагат край на редица разпространени митове.



    „Малцина признаха, че историята за завръщане, изкупление и освобождение на отците също така е била и история за завоевание, изселване, потисничество и смърт.”

    Ярон Езраки, „Гумени куршуми”

    В периода между приетия на 29 ноември 1947 година от Общото събрание на ООН план за разделяне на Палестина и примирието от 1949 година, с което се слага край на започналата с инвазията от 15 май 1948 година арабско-израелската война, стотици хиляди палестинци напускат домовете си, които остават в окупирана от Израел територия (1).

    Палестинските и арабските историци винаги са твърдели, че това е било експулсиране. Според тях по-голямата част от палестинските бежанци (чийто брой се оценява някъде между 700 000 и 900 000) се били принудени да напуснат първо в следствие от сблъсъците между израелците и палестинците, а след това по време на арабско-израелската война, в която политико-военната стратегия на експулсиране е белязана от няколко кланета. Тази позиция датира още от 1961 година и е заявена в есето на Уалид Халиди „Планът „Далет”: Планът за завоюването на Палестина” (2) и наскоро бе преповторена от Елиъс Санбар в „Палестина 1948. Експулсирането” (3).

    От друга страна авторитетните израелски историци винаги са твърдели, че като цяло палестинските бежанци (чийто брой по техни изчисления не надвишава 500 000) са напуснали доброволно в отговор на призиви от страна на техните лидери, които ги уверявали в бързо завръщане след постигането на победа. Те отричат, че Еврейската агенция (а впоследствие израелското правителство) е планирало масовото изселване. Освен това те поддържат становището, че малкото кланета (които за съжаление са се случили) и особено клането в Дейр Ясин от 9 април 1948 година, са били дело на войници екстремисти свързани с „Иргун” на Менахем Бегин и „Лехи” на Ицхак Шамир.

    Въпреки това, през петдесетте години тази версия започва да бъде оспорвана от ключови израелски личности свързани с комунистическата партия и с елементи от ционистката левица (най-вече „Мапам”). На един по-късен етап, към средата на осемдесетте години, към отправяната от тях критика се присъединяват редица историци описващи себе си като историци ревизионисти: Симха Флапан, Том Сегев, Ави Шлайм, Илан Папе и Бени Морис. Именно книгата на Морис „Раждането на проблема с палестинските бежанци” е тази, която за пръв път предизвиква общественото безпокойство (4). Ако оставим настрана разликите в темата, методологията и гледната точка, това което обединява тези историци е, че те са склонни да разплитат израелските национални митове (5). Най-вече те се съсредоточават върху митовете около първата арабско-израелска война като допринасят (макар и частично, както ще видим) за разкриването на истината около палестинския екзодус. С дейността си обаче те си навличат гнева на израелските ортодоксални историци (6).

    Първоначално тяхната изследователска дейност е стимулирана от два отделни фактора. Първият е свързан с отварянето на израелските архиви, както на държавните, така и на частните, които се отнасят за въпросния период от време. Тук трябва да отбележим, че изглежда че историците са пренебрегнали почти напълно както архивите на арабките страни (не че те се славят като леснодостъпни), така и потенциала на оралната история между самите палестинци, като в това отношение други историци са свършили значителна работа. Но както палестинският историк Нур Масалха правилно отбелязва: „Не е задължително историята и историографията винаги да бъдат писани от победителите” (7).

    Второ, това вдълбаване в израелските архиви едва ли би дало такива плодове ако последвалите десет години не бяха белязани от израелското нахлуване в Ливан през 1982 година и от избухването на първата палестинска интифада през 1987 година. И двете събития акцентираха настъпилото разделение между националистическия лагер и движението за мир в самия Израел. Както се оказа, „новите историци” преоткриваха причините за палестинския проблем точно в момента, когато целият палестински въпрос отново зае централно място.

    В една скорошна статия в “Revue d’?tudes palestiniennes” (8), Илан Папе, който е един от пионерите на тази „нова историография”, подчертава важността на диалога, който се води през този времеви отрязък между палестинците и израелците. „Той се водеше най-вече сред академиците. Колкото и да е изненадващо, именно благодарение на този диалог повечето израелски изследователи, които работеха върху историята на своята страна и които нямаха никакви връзки с радикалните политически организации, се запознаха с поддържаната от техните палестински колеги версия за историята. Те се запознаха с фундаменталното противоречие между ционистките национални амбиции и тяхното осъществяване за сметка на местното палестинско население.” – твърди Папе.

    Към това ние можем да добавим, че манипулирането на историята с политически цели не е израелска запазена марка – най-често то върви ръка за ръка с национализма.

    До какви изводи са достигнали историците ревизионисти посредством усърдното си ровене в архивите? По отношение на цялостната картина на баланса на силите между евреите и арабите както през 1947, така и през 1948 година, техните изводи противоречат на общоприетата представа за слабата и слабо въоръжена еврейска общност в Палестина, която е била заплашена от пълно унищожение от тежко въоръжения и обединен арабски свят – Давид срещу Голиат. Точно обратното – ревизионистите изтъкват множеството притежавани от зараждащата се еврейска държава преимущества над нейните врагове: разединението на палестинското общество; разделенията в арабския свят и лошото състояние на неговите въоръжени сили (по отношение на броя на военнослужещите, военната им подготовка и притежаваните от тях оръжия, а следователно и по отношение на тяхната ефективност); стратегическото предимство на Израел вследствие от споразумението с краля на Трансйордания Абдула (в замяна на Западния бряг той се съгласява да не напада предоставената на Израел територия от ООН); британската подкрепа към този компромис, наред с подкрепата на САЩ и Съветския съюз; съпричастността на световното обществено мнение и т.н.

    Всичко това помага да си обясним зашеметяващата ефективност на еврейските офанзиви от пролетта на 1948 година. Също така то хвърля нова светлина върху контекста, в който се случва голямото изселване на палестинците. Изселването се провежда на две еднакви големи вълни – една преди и една след решителния обрат настъпил с обявяването на създаването на държавата Израел на 14 май 1948 година и последвалата през следващия ден интервенция от страна на съседните арабски държави. Можем да се съгласим, че бягството на хиляди палестинци с добро обществено положение по време на първите седмици след приемането на разделителния план на ООН – особено на тези от Хайфа и Яфа – по същество е било доброволно. Въпросът е каква е истината за изселванията, които се случват след това?

    В началните страници на книгата „Раждането на проблема с палестинските бежанци” Бени Морис предлага в общ вид един възможен подход за научаването на тази истина: използвайки карта, на която са изобразени 369 арабски градове и села в Израел (в границите му от 1949) той изрежда причините за изселването на населението на всяко селище по отделно (9). За 45 от случаите той признава, че не разполага с данни. Населението на 228 от селищата е напуснало бидейки под атака от еврейските войски, а в 41 от случаите населението е експулсирано чрез прилагането на военна сила. В 90 други селища палестинците са били в състояние на паника след превземането на съседно на тяхното селище, опасявали са се от вражеско нападение или са се страхували от разпространени от еврейската армия слухове – особено след избиването на 250 жители на Дейр Ясин на 9 април 1948 година, когато слуховете за извършените убийства се разпространяват като горски пожар сред палестинското население.

    Прави впечатление, че той открива само шест случая на изселвания, които са подбудени от местните арабски власти. „Няма доказателства, които да показват, че арабските страни и Арабският висш комитет (АВК) са желаели масово изселване или пък са раздавали заповеди или призиви към палестинците да напуснат своите домове (макар че в някои региони командири от АВК заповядват на населението на отделни села да напусне, най-вече от стратегически съображения).” – твърди той („Раждането на проблема с палестинските бежанци”, стр. 129). Даже напротив, всеки избягал всъщност бил заплашен със „строго наказание”. Що се отнася до излъчванията на арабски радиостанции, за които се твърди, че са призовавали хората да напуснат домовете си, то при едно внимателно прослушване на записите на радио програмите от този период проличава, че тези твърдения са направени с чисто пропагандна цел.

    Военни операции белязани от издевателства над населението

    В книгата „1948 година и след нея” Бени Морис изучава първата фаза на изселването и поднася подробен анализ извлечен от източник, който в общи линии той счита за достоверен: доклад изготвен от разузнавателните служби на израелската армия, който датира от 30 юни 1948 година и е озаглавен „Емиграцията на палестинските араби в периода 01.12.1947 – 01.06.1948 година”. Този документ определя броя на палестинците, които са били напуснали територията, която тогава вече се е намирала под израелски контрол, на 391 000 и прави оценка на разнородните фактори, които са допринесли за взимането им на решението да напуснат. „Поне 55% от палестинското изселване бе предизвикано от нашите операции (на „Хагана” и на Израелските отбранителни сили).” – пише в доклада. Към това число съставителите на доклада прибавят извършените от „Иргун” и „Лехи” операции, които „са били пряката причина за около 15% от емиграционното движение”. Други 2% са отнесени към изрични заповеди за експулсиране издадени от израелската армия, а 1% се дължи на водената психологическа военна кампания. Сумирайки тези данни се оказва, че 73% от изселванията са пряко предизвикани от израелците. Освен това докладът свързва 22% от изселванията със „страховете” и „кризата в увереността” на палестинското население. Що се отнася до арабските призиви за изселване, то за тях се посочва, че представляват едва 5% от случаите…

    Накратко, както самият Морис заключава, този доклад „подрива устоите на традиционното официално израелско „обяснение” за масово бягство, което е заповядано или „предизвикано” от арабското лидерство”. Нито пък, както посочва той, „(докладът) не подкрепя традиционното арабско обяснение за изселването на палестинците – че евреите по един предварително замислен и централизиран начин систематично са провеждали кампания насочена към пълното експулсиране на местното палестинско население”. „Въпреки това – казва Морис, – обстоятелствата около втория етап на изселването – в който той изчислява, че са се изселили между 300 000 и 400 000 души – са съвсем друга история”.

    Емблематично за тази фаза е експулсирането на арабите живеещи в Лида (днешен Лод) и Рамле. На 12 юли 1948, в рамките на операция „Дани”, една кратка престрелка с йорданските въоръжени сили послужва за повод за кървав ответен удар, в резултат на който са убити 250 души, част от които невъоръжени затворници. Случилото се е последвано от форсирана евакуация характеризираща се с екзекуции по бързата процедура и плячкосвания и включваща повече от 70 000 цивилни палестинци – почти 10% от общия брой на изселените в периода 1947 – 1949 година. Както показва Морис, подобни сценарии се разиграват и в Централна Галилея, Горна Галилея и северната част на Негев, а също така и по време на следвоенното експулсиране на палестинците от Ал-Мадждал (Ашкелон). Повечето от тези операции (с изключение на последната) са белязани от издевателства – факт, който кара Ахарон Зислинг, министър на земеделието, да заяви на 17 ноември 1948 година пред израелския кабинет: „Цяла нощ не можах да мигна. Почувствах, че нещата, които се случват, нараняват душата ми, душата не семейството ми и на всички нас тук (…) Сега евреите също се държат като нацистите и цялото ми същество е разтърсено” (10).

    Тогавашното израелско правителство следва безкомпромисна политика, за да предотврати „на всяка цена” (както самият Бен Гурион заявява) завръщането на палестинските бежанци, въпреки факта, че Общото събрание на ООН призовава за това още от 11 декември 1948 година. Селищата на бежанците или са разрушени или заети от еврейски имигранти, а земите им са поделени между обкръжаващите ги кибуци. Законът за „изоставените имоти”, който е предназначен да направи възможно завземането на всяка земя, която принадлежи на „отсъстващи” хора, „легализира” процеса на цялостна конфискация след декември 1948 година. По този начин почти 400 арабски села или са изтрити от картата или евреизирани, както впрочем се случва и с повечето от арабските квартали в градовете със смесено население. Според един доклад от 1952 година, по този начин Израел успява да отчужди 73 000 стаи в изоставени къщи, 7 800 магазина, работилници и складове, 5 милиона палестински паунда в банкови сметки и – най-важното – 300 000 хектара земя (11).

    В четвърта глава на книгата „1948 година и след нея” Бени Морис разглежда доста подробно изиграната от Йосиф Вайц роля, който тогава е директор на поземления департамент в Еврейския национален фонд. На 20 декември 1940 този мъж с добре известни ционистки убеждения споделя в своя дневник следното: „Трябва да бъде ясно, че няма място в страната за два народа (…) единственото решение е Земя на Израел, или поне западна Земя на Израел без араби. Тук няма място за компромиси. (…) Няма друг начин освен арабите да бъдат прехвърлени от тук в съседните държави (…) Не бива да остане нито едно селище, нито едно бедуинско племе”.

    Седем години по-късно Вайц се озовава в позиция, която му предоставя възможност да приведе в действие тази радикална програма. Още през януари 1948 година той дирижира експулсирането на палестинци от различни части на страната. През април той предлага – и успява да постигне – създаването на „орган, който да направлява водената от заселниците война, така че да бъдат прогонени колкото е възможно повече араби”. Първоначално този орган има неофициален статут, но в края на август 1948 година получава официален статут под формата на „комисия по прехвърлянето”, която отговаря за унищожаването на изоставените арабски села и/или заселването им с наскоро пристигнали еврейски имигранти, така че да стане невъзможно завръщането на палестинските бежанци. През юли ролята, която тази комисия игра е разширена и започва да носи отговорност за създаването на еврейски селища в пограничните райони.

    Израелската битка да попречи на завръщането на палестинските бежанци се води и на дипломатическия фронт. Там, както отбелязва Анри Лоренс в рецензия относно историците ревизионисти, (12) „отварянето на архивите и използването им позволи да бъдат ревизирани редица предишни становища. За разлика от широкоразпространеното мнение арабските лидери бяха готови да направят компромис”. Веднага щом свършва войната, в контекста на конференцията в Лозана, арабското лидерство се опитва да достигне до общо разрешаване на въпроса основаващо се върху арабско приемане на плана на ООН за поделянето на територията (Илан Папе предоставя изчерпателни сведения върху техните усилия (13)) в замяна на приемане на правото на завръщане на палестинските бежанци от страна на Израел. Въпреки оказания международен натиск – със Съединените щати начело – начинанието затъва в непреклонността на израелските власти, особено след приемането на еврейската държава за член на ООН.

    Въпреки това невероятно натрупване на доказателства, в своята първа книга Бени Морис заключава, че „проблемът с палестинските бежанци е породен от една война, която по принцип не е нито еврейска, нито арабска” („Раждането на проблема с палестинските бежанци”, стр. 286). Втората му книга предлага един по-обмислен подход, чрез който той заключава, че палестинското изселване е било „кумулативен процес, с преплитащи се интереси и с решаващ удар нанесен от нападенията над „Хагана”, „Иргун” и ИОС над отделните селища” („1948 година и след нея”, стр. 32). Тази промяна в заеманата позиция обаче не му пречи да отхвърля каквото и да било споменаване на еврейски план за експулсиране и да оправдава постъпките на Давид Бен Гурион, президент на Еврейската агенция и впоследствие министър-председател и министър на отбраната на новосъздадената израелска държава.

    Както изтъква Норман Г. Финкелщайн в едно свое текстово изследване, което е точно толкова брилянтно, колкото и полемично (14), на пръв поглед това двойно отрицание на Бени Морис изглежда, че противоречи на казаното от самия Морис. В края на краищата самият той ни казва, че „същността на планът „Далет” е била прочистването на враждебни и потенциално враждебни сили от интериора на предполагаемата територия на еврейската държава, като бъде установен териториален континуитет между големите концентрации на еврейско население и бъдат подсигурени бъдещите териториални граници на еврейската държава преди и в очакване на евентуална арабска инвазия” („Раждането на проблема с палестинските бежанци”, стр. 62). Освен това той признава, че макар и да не предоставя картбланш за експулсирането на цивилно население, план „Далет” си остава „стратегическо-идеологическа спойка и довод за експулсирания използван от фронтови, бригадни и батальонни командири”, за които той осигурява пост факто „формална убедителна извинителна бележка, която да обясни техните постъпки” (стр. 63). Бени Морис съумява да направи две очевидно противоречащи си заявления в рамките на две страници разстояние, а именно, че „план „Далет” не е бил политически план за експулсирането на палестинските араби” и че „със започването на месец април има следи от политика на експулсиране, както на национално, така и на локално ниво” („Раждането на проблема с палестинските бежанци”, стр. 62 и 64).

    Същото важи и по отношение на отговорността или липсата на такава на Давид Бен Гурион. Морис е категоричен, че министър-председателят е съставителят на план „Далет”. През юли 1948 година отново виждаме Бен Гурион да дава заповед за провеждането на операциите в Лида и Рамле: „Изпъдете ги!” – казва той на Игал Алон и Ицхак Рабин в цензуриран откъс от мемоарите на Рабин, който тридесет години по-късно е публикуван в „Ню Йорк таймз” (15). Тази заповед, обяснява Морис, не е била обсъдена в израелското правителство. Всъщност, няколко дни преди това партията „Мапам” в коалиция с управляващата „Мапай”, е инструктирана от министър-председателя с инструкция, която изрично забранява предприемането на мерки за експулсиране на палестинското население… Впоследствие Бен Гурион критикува лицемерието на тази марксистко-ционистка партия за това, че е порицавала „дейности”, в които нейни собствени бойци, бойци на „Палмах” и доброволци от кибуците са взели участие.

    В Назарет генерал Хайм Ласков решава да приеме буквално официалната инструкция. Според една от версиите Бен Гурион пристига там и заварвайки местното население все още по домовете си гневно пита: „Какво правят те все още тук” (16). Също през месец юли, но този път в Хайфа, Бен Гурион е човекът зад кулисите в операцията по „делокализиране” на 3 500-те араби, които все още не са напуснали града, като операцията е последвана от разрушаването на бившия арабски квартал.

    Казано накратко, както самият Морис посочва, властта в този период е съсредоточена единствено и само в Бен Гурион. Всички въпроси, независимо дали военни или цивилни, са били решавани от него, често пъти без изобщо да се консултира с правителството, камо ли с отделните партии от които то е било съставено. При това положение липсата в архивите на някакво официално парламентарно или правителствено решение за експулсирането на палестинците не доказва нищо. Както признава самият Морис, „Бен Гурион винаги гледал да не издава ясни писмени заповеди за експулсиране – той предпочитал неговите генерали „да разберат” какво иска да бъде направено. За нищо на света той не желаел да остане известен в историята като „великия експулсатор” („Раждането на проблема с палестинските бежанци”, стр. 292-293).

    Исторически факт е, че основоположникът на държавата Израел се възползва от впечатляващите му правомощия и работи за максималното разширение на определената от ООН територия за създаването на еврейската държава, а също така и за свеждането до минимум на арабското население. Морис посвещава важна студия (17) за дълговременната подкрепа на Бен Гурион към проекта за прехвърляне на палестинското население. Както той пише в предговора към „1948 година и след нея”, „още през 1937 година виждаме Бен Гурион (и повечето от останалите ционистки лидери) да подкрепят „прехвърлянето” като решение на „арабския проблем” (…) С идването на 1948 година, с настъпилата хаотична ситуация и предизвиканите от войната размествания, виждаме Бен Гурион бързо да се възползва от възможността за „евреизиране” на появяващата се еврейска държава” („1948 година и след нея”, стр. 33).

    Малко преди това в книгата си Морис ни казва, че „тенденцията на военните командири да „придвижват” палестинското изселване нараства с развитието на войната. Еврейските издевателства – които са били далеч по-широкоразпространени, отколкото оставаме с впечатление от старите истории (освен тези в Дейр Ясин и Лида е имало кланета на араби в Ад-Дауайма, Ейлабун, Джиш, Сафсаф, Маджд ал-Курум, Хуле (в Ливан), Салиха и Саса) – също допринасят значително за изселването на палестинците” („1948 година и след нея”, стр. 22).

    „Първородният грях”

    Илан Папе, професор от университета в Хайфа, посвещава две глави от своята книга „Създаването на арабско-израелския конфликт, 1947-1951” на тези въпроси. Пренебрегвайки предпазливостта на заеманата от Морис позиция, той заключава, че „в много отношения план „Далет” може да бъде разглеждан като план за експулсиране. Планът не се появява просто така от никъде – на експулсирането се гледало като на една от многото репресивни мерки срещу арабските нападения над еврейски конвои и селища; въпреки това експулсирането било считано за едно от най-добрите средства за осигуряването на преобладаването на евреите в завоюваните от израелската армия региони” („Създаването на арабско-израелския конфликт, 1947-1951”, стр. 98).

    Освен това, самият текст на план „Далет” не оставя почти никакви съмнения спрямо намеренията на Бен Гурион и неговите съмишленици. В него се говори за „операции срещу центровете на вражеско население разположени вътре или близо до нашата отбранителна система, за да се попречи те да бъдат използвани като бази на активна въоръжена сила. Тези операции могат да бъдат провеждани по следния начин: или посредством разрушаването на села (като бъдат подпалени, взривени или като из тях бъдат поставени мини), като това се отнася особено за населените места, които трудно биха могли да бъдат контролирани за продължителен период от време, или посредством провеждането на прочистващи и налагащи контрол операции съгласно следните насоки на действие: обграждане на селото, претърсването му. В случай на оказана съпротива въоръжената сила трябва да бъде елиминирана, а населението да бъде експулсирано извън границите на държавата” („Създаването на арабско-израелския конфликт, 1947-1951”, стр. 92).

    За отбелязаните постижения и въпреки техните несъвършенства, ние би трябвало да аплодираме куража на израелските нови историци. Това не е просто някоя стара страница от историята, върху която те са поработили и са разпръснали малко светлина. Това което те разкриват пред широката публика е „първородният грях” на държавата Израел. Приемливо ли е оцелелите от хитлеристкия геноцид да имат правото да живеят в своя собствена държава и в името на това право да отхвърлят правото на синовете и дъщерите на Палестина също да живеят мирно в своя собствена страна? Шестдесет години след разигралите се събития отдавна е просрочено времето за слагане на край на тази генерирала толкова много войни логика и за намирането на начин за съвместно съществуване на двата народа. В същото време не бива да слагаме покривало върху историческите корени на трагедията.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  64. 64 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Весело

    [quote#21:"VеnRus 2008"]Ясно е, че те реално не искат да имат държава и настоящото положение напълно ги задоволява - не работят, не се преуморяват кой знае, евентуално някой "бунтовник" да го заболи пръстта от натискане на спусъка на калашника, от цял свят им изпращат пари, правозащитници от цял свят вият в тяхна защита, другите държави им строят инфраструктурата, болници, училища и молове, единственото което правят "палестинците" е да се оплакват колко са онеправдани. [/quote]

    Какво е ясно бе Венче? Коментара ти е абсурден и нелеп.... кой нормален човек иска да живее в толкова ужасни условия в каквито живеят днешните палестинци на Западния бряг, Газа или бежанските лагери в съседните арабски държави! И още нещо важно - палестинците искат да имат своя независима и суверенна държава и доказателство за това е внасянето на резолюция в ООН от страна на Абас с искане за пълна независимост, след като САЩ заплаши с вето Палестина подаде молба за държава наблюдател в ООН, а след като Абас се върна на Западния бряг палестинците го посрещнаха като герой!

    [quote#21:"VеnRus 2008"]Баси живота и аз искам така, ама на мен никой не дава... [/quote]

    Хахаха.... сигурна ли си, че искаш такъв живот, хайде сега запознай се с живота на палестинците и после пак говори, че искаш да живееш като тях:

    V. СЪСТОЯННИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА В ЗАПАДНИЯ БРЯГ И ЕРУСАЛИМ

    28. Мнозина се надяваха, че състоянието на човешките права в Западния бряг ще се подобри след изключването на „Хамас” от правителството на Западния бряг. Първоначално това сигнализира за ново сближаване между Израел и временното правителство на президента Абас и министър-председателя Салям Фаяд. Израел направи няколко жеста, с които да изрази сближаването, например като пусна на свобода 779 затворници (предимно от „Фатах”), изплати някои от дължимите на Палестинската администрация данъчни постъпления, облекчи ограниченията за пътуване в долината на река Йордан, амнистира 178 бойци на „Фатах”, които бяха издирвани от Израел и предостави обещаните разрешителни за жителство в Западния бряг на 3 500 палестинци. За съжаление, Израел не предприе никакви стъпки за премахване на инфраструктурата на окупацията. Напротив, той запази и продължи да разширява тези дейности, които най-сериозно нарушават човешките права – военните операции, заселническата дейност, изграждането на разделителната стена, ограниченията в свободата на придвижване, юдеизирането на Ерусалим и разрушаването на къщи.


    А. Военните операции

    29. След юни 2007 година военните операции в Западния бряг зачестиха. Например, през ноември ИОС проведоха 786 рейда в Западния бряг, вследствие на които бе убит един палестинец, 67 бяха ранени, а 398 бяха арестувани ; бе разрушена обществена и частна собственост; наложени бяха полицейски часове; неизвестен брой невинни цивилни лица бяха тероризирани от въоръжени войници и кучета. Най-засегнат от това бе град Наблус: на 17 октомври ИОС навлязоха в град Наблус и изстреляха танкови снаряди, убивайки един възрастен цивилен гражданин и един въоръжен индивид и ранявайки 14 цивилни лица, сред които 2 деца и един журналист. ИОС често не успява да направи ясна разлика между военни цели и цивилни лица. Както и в случая с Газа (виж параграф 25) тези действия нарушават нормите на международното хуманитарно право (членове 48, 51 (4) и 52 (1) от Допълнителния протокол І).

    Б. Израелските селища и заселниците
    30. В Западния бряг и Източен Ерусалим има 149 израелски селища. Въпреки обещанията на Израел, че ще замрази разрастването на заселническата дейност, броят на заселниците се е увеличил със 63% от 1993 година до сега и сегашният им брой е 460 000. Понастоящем се води нова строителна дейност в 88 селища, а средните темпове на разрастване на селищата са с 4.5%, докато във вътрешността на Израел темповете на растеж са с 1.5%. В допълнение на това има 105 израелски „предни постове”, тоест неофициални структури, които служат като прелюдия към построяването на нови селища и са „неразрешени”, но въпреки това все още се финансират от правителствени министерства. Въпреки поетият ангажимент от Израел за разрушаването на всички „предни постове”, които са построени след 2001 година, не са предприети никакви подобни мерки спрямо въпросните 51 такива „предни постове”. Повече от 38% от територията на Западния бряг е заета от израелски селища, „предни постове”, военни зони и израелски природни резервати, в които достъпът на палестинци е забранен. Междуселищни пътища свързват селищата едно с друго и с Израел. До голяма степен тези пътища са затворени за палестинските превозни средства. (Следователно Израел е въвел система на „пътен апартейд”, която не е била позната по време на апартейда в Южна Африка.)

    31. В изказване пред Третата комисия от октомври 2007 година израелският делегат г-жа Ади Шонман заяви, че специалният докладчик не е посочил, че израелската НПО „Мир сега” се е отрекла от свой доклад от октомври 2006 година, в който се говори за това, че почти 40% от заеманата от израелските селища земя в Западния бряг е палестинска частна собственост. Специалният докладчик се свърза с организацията „Мир сега”, която посочи, че въпреки че е направила някои корекции в своя доклад в отговор на възражения от страна на израелското правителство, тя не се е отрекла от извода на доклада, че 40% от заеманата от израелските селища земя е палестинска частна собственост.
    32. Според международното право израелските селища са незаконни, тъй като те нарушават член 49, параграф 6 от четвъртата Женевска конвенция. Незаконният им характер бе потвърден от Международния съд в консултативното му мнение относно изграждането на стената, от Висшите договарящи се страни на четвърта Женевска конвенция в публикувана през 2001 година декларация, и от Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН. Освен това израелските селища представляват форма на колониализъм, което противоречи на международното право.
    33. За пренебрежителното отношение на Израел към международното право и мнение личи от скорошните решения на израелското правителство. Първо, малко след конференцията в Анаполис, през декември, израелското правителство обяви планове за построяването на 307 нови жилища в селището Хар Хома. Второ, през октомври израелското правителство обяви, че ще пристъпи към осъществяването на плановете за развитие на „Е1” – запланувано изграждане на ново селище в близост до Маале Адумим, което ще се състои от 3 500 жилища, 10 хотела и индустриален парк и в което ще се настанят 14 500 заселници. До момента Израел е построил полицейски участък в „Е1” (който на 25 септември бе посетен от специалния докладчик), но е възпрепятстван да продължи с осъществяването на своите планове за изграждането на „Е1” от наличието на главния път от Източен Ерусалим към Йерихон, който се използва от палестинци. Израел конфискува палестинска земя в Абу Дис, Сауарех, Наби Муса и Ал-Хан Ал-Ахмар, за да може да построи алтернативен път за палестинците към Йерихон, което ще доведе до освобождаване на нужното пространство за „Е1”. Този път е част от по-широкия план на Израел за замяна на териториалната цялост с „транспортна цялост” посредством изкуственото свързване на населените с палестинци центрове чрез сложна мрежа от алтернативни пътища и тунели и създаването на отделни пътни мрежи в Западния бряг – една за палестинците и една за израелските заселници.

    В. Контролно-пропускателните пунктове, блокпостовете и пропуските като фактори, възпрепятстващи свободата на движение

    34. Контролно-пропускателните пунктове и блокпостовете сериозно ограничават свободата на придвижване на палестинците в Западния бряг и водят до катастрофални последствия както за личния им живот, така и за икономиката. Има 561 такива препятствия пред свободата на придвижване – 80 постоянни контролно-пропускателни пункта и около 476 заключени портали, земни насипи, бетонни блокове и ровове. В допълнение на това ежегодно израелските военни патрули поставят хиляди временни контролно-пропускателни пунктове, известни като „мобилни пунктове”, из цялата територия на Западния бряг за неопределен период от време – от половин час до няколко часа. През ноември 2007 година бяха поставени 429 мобилни пунктове.
    35. Палестинците са подложени на множество забрани за придвижване и на необходимостта от пропуски за пътуване в границите на Западния бряг и Източен Ерусалим. Контролно-пропускателните пунктове се грижат за съблюдаването на пропускателния режим. Тези ограничения нарушават член 12 от Международния пакт за гражданските и политическите права, който, според консултативното мнение на Международния съд за изграждането на стената, Израел е длъжен да съблюдава в ОПТ. Доводът на Израел, че тези ограничения са оправдани като мерки за сигурност, трудно може да бъде приет. Много от контролно-пропускателните пунктове и блокпостовете са далеч от границата на Израел, която за всеки случай е защитена и от стената. По-правдоподобно обяснение може да бъде намерено в нуждата да се търси удобството на заселниците, да се улеснява придвижването на заселниците в границите на Западния бряг и да бъдат демонстрирани на палестинския народ силата и присъствието на окупационната сила. По данни на публикуван във вестник „Йедиот Ахронот” доклад, една четвърт от войниците на ИОС, които са служили на блокпостове в Западния бряг, съобщават, че са станали свидетели или са взели участие в малтретирането на палестински граждани. Пропускателните-пунктове служат за унижаване на палестинците и за да създават у тях чувството на дълбока омраза спрямо Израел. В този смисъл те напомнят на „пропускателните закони” по време на апартейда в Южна Африка, които са изисквали от чернокожите граждани на Южна Африка да показват разрешителни за пътуване или отсядане където и да било в Южна Африка. Тези закони предизвиквали повсеместно чувство на унижение и гняв и били причината за чести протестни действия. За Израел би било полезно да се поучи от опита на Южна Африка. Налаганите от Израел ограничения върху свободата на придвижване по-скоро създават състояние на несигурност, вместо да спомагат за гарантирането на сигурността.

    Г. Стената

    36. Стената, която Израел продължава да изгражда най-вече върху палестинска територия, е очевидно незаконна. В своето консултативно мнение относно изграждането на стената Международният съд постанови, че тя противоречи на международното право и че Израел е длъжен да преустанови изграждането на стената и да разруши вече построените участъци. Израел се отказа от поддържаното от него становище, че стената е само мярка за сигурност и сега твърди, че една от причините за изграждането на стената е да бъдат включени селища в границите на Израел. За това свидетелства фактът, че 83% от заселническото население на Западния бряг и 69 израелски селища са обградени от стената.
    37. Заплануваната дължина на стената е 721 километра. До момента са завършени 59% от стената, а 200 километра от нея са построени след издаденото от Международния съд консултативно мнение, според което стената е незаконна. Когато стената бъде завършена, около 60 000 палестинци от Западния бряг, живеещи в 42 села и градове ще живеят в затворената зона между стената и Зелената линия. Площта на тази зона ще представлява 10.2% от палестинската територия в Западния бряг. Въпреки това има предположения, че линията на изграждане на стената ще бъде ревизирана, така че да обхване още палестински територии в югоизточната част на Западния бряг в близост до Мъртво море. Ако този план бъде осъществен около 13% от палестинската територия ще бъдат обкръжени от стената. В затворената зона се намират много ценни водни ресурси и най-плодовитите земеделски земи на Западния бряг.
    38. Изграждането на стената води до сериозни последствия от хуманитарен характер за палестинците, които живеят в затворената зона. Отрязан е достъпът им до месторабота, училища, университети и специализирана медицинска помощ, а социалният им живот е сериозно фрагментиран. Освен това те нямат 24-часов достъп до спешна медицинска помощ. На повече от 100 човека, живеещи в затворената зона им е било отказано издаването на пропуск за напускане на зоната. Палестинците, които живеят от източната страна на стената, но чиято земя се намира в затворената зона, са изправени пред сериозни икономически трудности, тъй като без пропуск не могат да обработват земята си или да извеждат на паша своя добитък. Да се получи пропуск не е лесно, а бюрократичните процедури за получаването на пропуск са унизителни и обструкционистки. По данни на Бюрото за координация на хуманитарните въпроси (БКХВ), в наши дни само 18% от хората, обработвали земя в забранената зона преди построяването на стената, получават пропуски за достъп в затворената зона. Порядъкът на отваряне и затваряне на порталите, през които се отива в затворената зона, е доста ограничителен: през 2007 година БКХВ проведе проучване сред 67 палестински общности, разположени в близост до стената, в резултат на което бе установено, че само 19 от общо 67 портала в стената са били отворени за палестинците през цялата година. За да се отежнят нещата още повече, палестинците, които влизат в затворената зона, или излизат от нея, често са подложени на малтретиране и унижения от стоящите на порталите ИОС. Трудностите, които изпитват палестинците, живеещи в затворената зона и в близост до стената, вече са довели до преместването на около 15 000 души.
    39. Съдбата на село Джайюс, което бе посетено от специалния докладчик на 30 септември 2007 година, свидетелства за трудностите, пред които са изправени общностите, живеещи в близост до стената, но в Западния бряг. 3 200-те жители на Джайюс са разделени от своите обработваеми земи от стената; 68% от обработваемата земя на селото и източниците за напояването й се намират в затворената зона между стената и Зелената линия и не са достъпни за хората без пропуск. В затворената зона се намират множество парници, в които се отглеждат домати, краставици и чушки, които се нуждаят от ежедневно напояване. Само на около 40% от жителите на Джайюс са им издадени разрешителни за достъп до техните обработваеми земи, а порталите се отварят за по няколко часа и по произволен начин. През август 2004 година, една година след построяването на стената, местното земеделско производство спадна от 7 до 4 милиона килограма плодове и зеленчуци. През последните три години ситуацията се влоши още повече.
    40. Участъкът от стената, намиращ се в Ерусалимския регион, е с дължина 168 километра. Само 5 километра от завършената му дължина лежат на Зелената линия. Пътят на стената навлиза дълбоко в Западния бряг, за да обгради селищата в Маале Адумим. В същото време много палестински села, които в момента се намират в региона на Ерусалим, се оказват извън стената и по този начин са разделени от Ерусалим. В някои такива места, като Абу Дис, стената преминава през палестинските общности и разделя едни от други семейства и съседи. Около 25% от 253 000-те палестинци, които живеят в Източен Ерусалим, са отрязани от града посредством стената. Това означава, че те могат да влизат в Ерусалим само през контролно-пропускателни постове, което затруднява достъпа им до болници, училища, университети и места за религиозно преклонение – в частност до джамията „Ал-Акса” и храм „Свето Възкресение Господне” (Храм Гроб Господен).

    Д. Разрушаването на къщи

    41. Разрушаването на къщи се превърна в обичайна черта на израелската окупация над ОПТ. За тези разрушения се представят различни основания: военна необходимост, наказание или липсата на разрешително за строеж. Макар че ИОС твърдят, че са преустановили наказателните разрушавания на къщи, все още има случаи на такива разрушения. На 29 август 2007 година ИОС разрушиха седем жилищни единици в квартал „Накар” в Калкилия, в които живееха 48 души (включително 17 деца), с довода, че там са живеели членове на военното крило на „Хамас”. Често къщи биват разрушавани по „административни” причини с довода, че липсва разрешително за построяване, което Израел защитава като нормална част от градоустройственото планиране. Както законът, така и фактите обаче показват, че къщите не се разрушават в хода на „нормални” операции по градоустройствено планиране, а се разрушават по дискриминационен начин, за да се демонстрира силата на окупатора над окупирания.
    42. Както в Източен Ерусалим, така и в тази част от Западния бряг, която е категоризирана като „Зона С” (60% от Западния бряг, в която влизат села и предградия), къщи и постройки не могат да бъдат строени без разрешително. Бюрократичните процедури за получаването на разрешителни са тромави и на практика рядко биват издавани разрешителни. В резултат на това често палестинците са принудени да строят домовете си, без да имат разрешителни. В Източен Ерусалим разрушаванията на къщи се практикуват по дискриминационен начин: арабски домове биват разрушавани, а еврейски - не. В „Зона С” ИОС са разрушили или са насрочили за разрушаване къщи, училища, клиники и джамии с довода, че нямат разрешително за построяване. Между май 2005 година и май 2007 година ИОС разрушават 354 постройки в „Зона С”. Постройките на много бедуински общности са били разрушени. През септември 2007 година специалният докладчик посети Ал-Хадидия в долината на река Йордан, където ИОС са разрушили постройките на една бедуинска общност от около 200 семейства и 6 000 души, които живеят в близост до еврейското селище Рой. Това напомня за разрушаванията на села на чернокожото население в Южна Африка по време на апартейда (които са били наричани „черни петна”) и които са били построени твърде близо до белите жители. Член 53 от четвъртата Женевска конвенция забранява разрушаването на частна собственост „освен в случаите, когато разрушаването е счетено за абсолютната необходимост за провеждането на военните операции”. По мнението на Израелския информационен център за човешките права в окупираните територии „Бецелем”, разрушаването на къщите в квартал „Накар” в Калкилия не отговаря на тези критерии. Разрушаването на къщи поради административни причини също не може да бъде оправдано. Както Източен Ерусалим, така и „Зона С” са окупирани територии, за които забраната, съдържаща се в член 53, важи.

    Е. Хуманитарното състояние

    43. Изграждането на стената, разрастването на израелските селища, налагането на ограничения върху свободата на придвижване, разрушаванията на къщи и военните операции имат катастрофален ефект върху икономиката, здравето, образованието, семейния живот и стандарта на живот на палестинците в Западния бряг. След 2006 година положението се влоши допълнително. Израел задържа данъците, които събира от името на Палестинската администрация и които са наложени върху всички вносни стоки в Окупираната палестинска територия, възлизащи на 50-60 милиона долара на месец (около половината от бюджета на Палестинската администрация). Наскоро Израел прехвърли 119 милиона долара от данъчните постъпления, които неправомерно бе задържал от Палестинската администрация, а западните държави и „Квартетът” обещаха да възобновят финансирането на Палестинската администрация (при условие, че тя не съдейства за интересите на „Хамас” в Ивицата Газа). По време на написването на доклада, нямаше видима материална промяна в хуманитарното състояние на Западния бряг вследствие на продължаващата окупация, нарушенията на човешките права, описани в тази част от доклада и отказа на Израел да прехвърли всички дължими данъчни постъпления на Палестинската администрация. Бедността и безработицата са на най-високите нива; здравеопазването и образованието са застрашени от военните операции, стената и контролно-пропускателните пунктове; социалната нишка на обществото също е заплашена.


    Ж. Заключение

    44. Ситуацията в Западния бряг може и да не е толкова сериозна, колкото тази в Ивицата Газа, но въпреки това всичко е въпрос на степенуване. Освен това, подобно на Ивицата Газа, сериозната хуманитарна обстановка в Западния бряг до голяма степен е в резултат от израелските нарушения на международното право. Според Международния съд стената нарушава нормите на международното хуманитарно право; израелските селища нарушават четвъртата Женевска конвенция; контролно-пропускателните пунктове нарушават свободата на придвижване, която е прокламирана в конвенциите за правата на човека; разрушаванията на къщи нарушават четвъртата Женевска конвенция; хуманитарната криза в Западния бряг, създадена от задържането на палестинските данъчни постъпления от страна на Израел както и други нарушения на международното право, са в разрез с много от правата, застъпени в Международния пакт за икономическите, социалните и културните права. Подобно на Ивицата Газа, действията на Израел в Западния бряг представляват незаконно колективно наказание на палестинския народ."

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  65. 65 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Весело

    [quote#24:"beatles"]А иначе, никой не им пречи да си направат държава. [/quote]

    Хахаха... по-голяма глупост не можа ли да измислиш! САЩ и твоите приятелчета от Израел пречат на палестинците да си създадат своя държава! И това ясно се видя миналата година в ООН!!!

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  66. 66 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Любопитно

    [quote#42:"херувим"]Те, земите де, искат мотика, а не пушка. Земеделието в Израел процъфтява, а в ивицата Газа след оттеглянето на Израел разграбиха и разрушиха даже построените от израелски фирми и обезщетени от ЕС оранжерии. [/quote]

    Не знам кой разрушава.... я прочети тази статия и после пак коментирай:

    Израел е разрушил десетки палестински домове, цистерни за вода и земеделски сгради, построени с европейски фондове през 2011 г., а повече от 100 подобни структури са изложени на риск, предупредиха в доклад няколко неправителствени организации днес, цитирани от "Франс прес".

    Данните от местни и международни организации, ръководени от Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси (OCHA), бяха публикувани преди срещата на европейските външни министри в Брюксел.

    В доклада на работната група за бежанците се казва, че Израел е сринал 62 финансирани с европейски средства структури, а други 110 такива проекти са поставени в риск. Според групата засегнатите проекти са финансирани от Франция, Холандия, Великобритания, Полша, Ирландия и Европейската комисия.

    OCHA заяви, че общо 620 сгради на Западния бряг са били срутени през 2011 г., като 62 от тях са финансирани с европейски средства.

    От тях 600 се намират в Зона С от окупирания Западен бряг, където Израел има пълен граждански и контрол над сигурността. Двадесет от разрушенията са в Зона А, където Израел и Палестинската автономия имат обща отговорност.

    Израелският военен орган, който следи гражданските аспекти на живота на Западния бряг, заяви, че е задължен да издава заповеди за разрушаване на сгради, издигнати без необходимите разрешения за строеж.

    Според Уилоу Хеске, говорител на британската неправителствена организация Oxfam, обаче режимът за разрешенията е дискриминационен и противоречи на международното право. От опита ни да работим в рамките на този режим, понякога може да отнеме до две години, само за да получим отказа, коментира тя.

    Групите, съставили доклада, призоваха ЕС да предприеме мерки. Помощта от международната общност, включително от европейските правителства, се пропилява, когато се разрушават проекти, финансирани със средствата, заяви Нишант Пандей от Oxfam.

    По думите му европейските управляващи могат да гарантират, че парите на техните граждани се използват за добро, като призоват израелското правителство да прекрати разрушенията на финансираните проекти и на гражданската инфраструктура в зона C.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  67. 67 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Гневно

    [quote#44:"magen_enoshi"]Една лъжа повтаряна толкова много пъти. Не са родени тук! Болшинството са родени са в Египет и това те самите си го признават. [/quote]

    Ционистки лъжецо, как може да си толкова нагъл.... слава Богу британците са правили статистически преброявания на Палестина докато те са я владяли! До войната през 1948 г. мнозинството от населението в Палестина е било арабско.... то е живяло по-тези земи в продължение на повече от хиляда години! Докато ти и мнозинството други евреиски жители населяващи Израел сте заселници идващи от целия свят.... от България и САЩ, та чак до Иран и Мароко!

    [quote#44:"magen_enoshi"]Масовот преселване на арабите започва именно с идването на евреите.[/quote]

    Това една абсолютна лъжа измислена от ционистката пропаганда! На подобна глупост може да вярва само един промит мозък като теб!

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  68. 68 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Весело

    До коментар [#51] от "magen_enoshi":

    Кажи ти откъде идваш, че да живееш днес като пълноценен израелски гражданин? Защото убеден съм ти НЕ си роден в днешен Израел, както една голяма част от твоите ционистки сънародници!

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  69. 69 Профил на gorid
    gorid
    Рейтинг: 531 Весело

    До коментар [#61] от "Иво":

    За Южен Судан грешиш. Дори Васко нубиеца знаеше за Нубия ... Днес възкръснала под друго име...

  70. 70 Профил на Соколов
    Соколов
    Рейтинг: 479 Неутрално

    До коментар [#62] от "Иво":

    Или си прекалено малък, или си прекалено глупав. И двете са ти простени.

    И друго, в създаването на държави няма право а има сила. Единствения смисъл от решението на ООН е оправдаване на силата.

    Никой не е гонил арабите, те сами се разбягаха подлъгани от околните "другари". И те съветвам да видиш пък те как се отнесоха с тях.

    Арабите както винаги не можаха куче из бъзе да изгонят и затова евреите ги натириха в миша дупка. И колкото и да не ти харесва това, понеже виждам, че явно имаш някакъв проблем с евреите, това ще си бъде така. Примири се.

    Those who would give up Essential Liberty to purchase a little Temporary Safety, deserve neither Liberty nor Safety.
  71. 71 Профил на Alef(B)
    Alef(B)
    Рейтинг: 531 Неутрално


    Abdulateef Ал Mulhim - арабски журналист

    Преди 39 години на 6 октомври 1973 г.,избухна третата голяма война между арабите и Израел.Войната продължи само 20 дни.Предишните две войни едната през1948 а другата през 1967г.(продължила само шест дни)
    На годишнината от войната от 1973 г. между арабски и израелците, много хора от арабския свят започват да си задават много въпроси за миналото, настоящето и бъдещето по отношение на арабско-израелския конфликт.
    Въпросите сега са: Каква е реалната цена на тези войни за арабския свят и неговите хора. И по-трудният въпрос, към арабските гражданин които неискат да чуят : Каква е реалната цена за непризнаването на Израел през 1948 г. и защо арабските държави не харчат средствата си образование, здравеопазване и инфраструктури а само за войни?
    Дали Израел е истинският враг на арабският свят и арабският народ?
    Реших да напиша тази статия след като видях снимки и репортажи за гладуващо дете в Йемен, една изгорял древен Алепо Souk в Сирия, слабо развитият Синай в Египет, коли-бомби в Ирак и разрушени сгради в Либия. Бяха показани снимки и докладите на мрежата Ал Арабия, която е най-гледаното и уважавано предаване на новините в арабския Близък изток.
    . Глад, убийства и разрушения в тези арабски страни се извършва от същите ръце, които се предполага да защитават и изграждането на единство на тези страни и защита на хората от тези страни.
    ?Така че, въпросът сега е, кой е истинският враг на арабския свят

    Арабския свят губи стотици милиарди долари и е загубил десетки хиляди живота на невинни хора, които се борят срещу Израел, които те са преценили,за най заклет враг, враг, чието съществуване никога не са признавали. Арабския свят има много врагове и Израел трябва да са в дъното на списъка. Истински врагове на арабския свят са корупцията, липсата на добро образование, липсата на добро здравеопазване, липса на свобода, липса на уважение за човешки живот и най-накрая, в арабския свят има много диктатори, които са използвали арабско-израелския конфликт, за да потисне собствения си народ.
    Жестокости срещу собствения си народ Тези диктатори са далеч по-зле от всички .пълномащабни арабско-израелски войни.
    , Говорили сме много за това, защо някои израелски войници атакуват малтретира палестинците. Също така, видяхме израелските самолети и танкове атакуват различни арабски страни. Но тези атаки съвпадат с настоящите зверствата, извършени от някои арабски държави срещу собствения си народ
     
    В Сирия, зверствата са отвъд всяко въображението И не са ли иракчаните тези, които унищожават собствената си страна? Не беше ли диктатора на Тунис, който успя да открадне 13 млрд. долара от бедните тунизийци? И как едно дете може да гладуват в Йемен, ако земята им е най-плодородната земя на света? Защо иракските мозъци напуснаха Ирак в страната, което прави 110 млрд. долара от износ на петрол? Защо и ливанците не успяха?И какво е това, което прави арабските държави да потъва в хаос?

    На 14 май 1948 г. държавата Израел е обявена. И само един ден след това, на 15 май 1948 г. арабите обявяват война срещу Израел за да си върнат Палестина. Войната, приключила на 10 март 1949 г.. Тя продължи девет месеца, три седмици и два дни. Арабите загубиха войната и нарекоха тази война Nakbah (катастрофална война). Арабите не спечелиха нищо и хиляди палестинци станаха бежанци.
    На 1967, арабите, водени от Египет по време на управлението на Гамал Абдул Насър, почнаха войната с Израел и загубиха повечето от палестинската земя и още-палестинските бежанци, които сега са на милостта на страните, които ги гостуват. Арабите нарекоха тази война Naksah (разстройство). Арабите никога не признаха поражението си в двете войни и палестинската кауза . И сега, с тази безкрайна Арабската пролет, в арабския свят няма време за палестински бежанци или палестинската кауза, защото много араби са бежанци и под постоянни атаки от собствените си сили. Сирийците напускат собствената си страна, а не защото израелските самолети хвърлиха бомби върху тях. Бомбите са от Военновъздушните сили на Асад

    . И сега, иракски арабски мюсюлмани, най-интелигентните мозъци, напускат Ирак на запад а хората в Синай са забравени.
    И накрая, ако много от арабските страни са в такъв безпорядък, тогава какъв е този заклет враг на арабите "(Израел)? Израел вече разполага с най-модерните съоръжения за научни изследвания, най-добрите университети и модерна инфраструктура. Много араби не знаят, че продължителността на живота на палестинците, живеещи в Израел е много по-дълго от много арабски държави и те се радват на далеч по-добра политическа и социална свобода, отколкото много от своите арабски братя. Дори и палестинците, живеещи под израелска окупация на Западния бряг и Ивицата Газа се радват на по-политически и социални права, отколкото някои места в арабския свят.
    Не беше ли един от съдиите, които изпратиха бившия израелски президент в затвора израело-палестинец?
    Арабската пролет показа на света, че палестинците са по-щастливи и в по-добро положение, отколкото своите арабски братя, които са се борили да ги освободи от израелците. Сега е време да се спре омраза и войни и да започне да се създават по-добри условия на живот за бъдещите арабски поколения.

  72. 72 Профил на nimrod
    nimrod
    Рейтинг: 759 Неутрално

    До коментар [#67] от "Иво":
    Една лъжа повтаряна толкова много пъти. Не са родени тук! Болшинството са родени са в Египет и това те самите си го признават. - цитат на коментар #44 от “magen_enoshi”

    "Ционистки лъжецо, как може да си толкова нагъл.... "

    Гледам, че викаш и се гневиш повече от обикновено . Нека да ти дам информация за размисъл, нищо повече от няколко откъслечни факта, от които обаче могат да се направят някакви изводи . По тая тема мога да пиша много, но повече - друг път, сега нямам много време.
    Начало - из доклад към правителството в Лондон на британския консул в османската империя за Палестина (от 1857г. ) : ". . . страната е почти пуста и има остра нужда от заселване . . ". По-нататък - в книгата "Глупаци в чужбина" (1869) Марк Твен въобще се чуди как е възможно тогавашната Палестина да има нещо с библейската Палестина - описва дивата мизерия, царяща там, пустинята, скитащото население и крайната бедност в малкото останали градове и села.
    Официален турски документ за преброяване на населението показва ,че в Палестина 1882г. е имало 141 000 мюсюслмани. След 40г. 1922 те са вече 650 000 или нарастват с 450%. През 1938г. арабите са повече от милион - увеличение с 800% за 56г. Как би могло да стане така без приток на араби от съседните страни ? Немислимо е това да се обясни само с естествен прираст ( 334 на 1000 ) - при тогавашното ниво на медицината и все още тежките условия за живот. Това значи 4 пъти по-висок прираст от съседните Египет, Сирия и Ливан , където и така тоя прираст е бил един от най-високите в света за това време. Показателен е факта, че най-голяма концентрация на арабско население е зафиксирана именно в местата, колонизирани от евреи.
    През 1922г. британския губернатор на Синайския полуостров пише , че ". . . арабите имигрират в Палестина не само от Синай, но и от Трансйордания и Сирия ". През 1930г. комисията Хоуп-Симпсон, работеща по поръчка на мандатните власти докладва , че ". . .списъците на безработните са крайно раздути от имигранти от Трансйордания.
    През 1939г даже британския премиер Чърчил коментира масовата арабска инфилтрация: " . . . ( вПалестина) не само че не притесняват арабите, но те се стичат там на тълпи и се увеличават". Това е казано през 1939г. - в тази година е издадена британската Бяла Книга, всячески законодателно ограничаваща идването на еврейски бежанци от Европа в Палестина, въпреки преследванията им от нацистите. Много евреи биха могли да се спасят в Палестина от тия преследвания. Малколм Мак-Доналд - един от основните автори на британската Бяла Книга признава, че ". . . ако нямаше в Палестина евреи, количеството араби едва ли би достигнало и половината от сегашното"

    ! ! ! זוהי מנת חלקך
  73. 73 Профил на Magen David
    Magen David
    Рейтинг: 745 Неутрално

    До коментар [#60] от "Иво":
    До коментар [#61] от "Иво":
    До коментар [#62] от "Иво":
    До коментар [#63] от "Иво":
    До коментар [#67] от "Иво":
    До коментар [#68] от "Иво":

    Бих ти отговорил, ама видях че вече са ти отговорили. И мисля че това ще е празна загуба на време. След като си дотолкова заслепен че не искаш да видиш фактите. Сигурен съм че даже не си погледнал линка дето го приложих. Какво по-добро доказателство от думите на този "юнак", гневно осъждаш събратията си в Египет и Саудия, че не го подкрепят достатъчно, въпреки че са един народ. За пследно като четеш нещо, помисли първо кой го е писъл, с каква цел и най-важното С КАКВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА разполага за подкрепа на твърденията си. Иначе всички сме чели арабските приказките от "Хиляда и една нощ"

    Не казвай не мога. Действай! За да успееш, първо трябва да поискаш.
  74. 74 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Любопитно

    [quote#70:"Соколов"]Или си прекалено малък, или си прекалено глупав. И двете са ти простени. [/quote]

    Много сте снизходителен, благодаря!

    [quote#70:"Соколов"]Никой не е гонил арабите, те сами се разбягаха подлъгани от околните "другари". И те съветвам да видиш пък те как се отнесоха с тях.[/quote]

    Това просто НЕ е вярно! Това е лъжа измислена от ционистите!В действителност мнозинството арабски бежанци са били изгонени НАСИЛА от евреите!!! И това се признава от достойни израелски историци и анализатори.... надявам се прочетохте статията, която показах в моя коментар към вас!!! В нея е изяснено всичко по този въпрос!!!

    [quote#70:"Соколов"]Арабит както винаги не можаха куче из бъзе да изгонят и затова евреите ги натириха в миша дупка. И колкото и да не ти харесва това, понеже виждам, че явно имаш някакъв проблем с евреите, това ще си бъде така. Примири се. [/quote]

    Евреите ги победиха, защото бяха много по-добре подготвени за война и по-добре въоражени от арабите.....! Както и да е.... според мен войната през 1948г. е била грешка от страна на съседните арабски държави, това което е трябвало да се направи е да помогнат на арабите живеещи в Палестина да създадат своя собствена държава съгласно резолюциите на ООН! Между другото не всички ционистки заселници от това време са били съгласни относно разделянето на Палестина на арабска и евреиска част, някой от тях са се противопоставяли срещу оппределените от ООН граници.... искали са повече земя за Израел!

    И накрая нямам никакъв проблем с евреите.... мой добър приятел има за гадже една евреика от марокански произход, друг мой добър приятел от детството ми пък има за гадже евреика от Украйна... и двете днес имат израелско гражданство, но странно не живеят в Израел, а работят и пътуват по-целия свят... това разбира се няма значение, те са добри момичета! В Израел живеят и нормални и достойни хора! Проблемът е, че крайните и радикални ционисти в правителството на Израел правят всичко възможно да съботират разрешаването на конфликта с палестинците.... а крайното решение е само едно - създаване на независима и суверенна Палестинска държава, която да съществува редом до Израел! Това е!!!

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  75. 75 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Любопитно

    [quote#72:"nimrod"]Гледам, че викаш и се гневиш повече от обикновено .[/quote]

    Как няма да се гнева, като въпросния Маген Еноши, пише как едва ли не всички днешни палестинци са преселници от съседните арабски държави, като в същото това време той самия е преселник дошъл в Израел от България! И не е само той... знаеш за евреиските имигрантски вълни заселели се в днешен Израел.... тези вълни започват 19-20 век! Мнозинството днешни евреи в Израел имат ИМИГРАНТСКИ произход, те идват от целия свят: от Мароко, САЩ, Русия, Европа та чак до Иран! Такива са фактите!!!

    [quote#72:"nimrod"]Официален турски документ за преброяване на населението показва ,че в Палестина 1882г. е имало 141 000 мюсюслмани. [/quote]

    Според други данни (пак с турски произход), мюсюлманите обитаващи Палестина през 1800г. са били 246 хиляди души... докато евреите по това време са били само 7 хиляди души!

    Относно преброяването на британците, в какви граници е било правено то..... дали това преброяване включва само днешен Израел + Западния бряг и Газа или включва още днешна Йордания.... питам това защото тогава британците са управлявали цяла Трансйордания, а в тогавашна Йордания е била също населена предимно с араби!

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  76. 76 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Любопитно

    [quote#73:"magen_enoshi"]Сигурен съм че даже не си погледнал линка дето го приложих. [/quote]

    А, ти прочете ли статията в моя коментар, която описва насилственото изгонване на палестинските араби от страна на израелската армия и ционистките терористични организации като Иргун например?

    [quote#73:"magen_enoshi"]Какво по-добро доказателство от думите на този "юнак", гневно осъждаш събратията си в Египет и Саудия, че не го подкрепят достатъчно, въпреки че са един народ. [/quote]

    За какво доказателство говориш? Това са думи на ЕДИН палестинец, който изразява своето собствено мнение! Този човек не е говорител на палестинската власт и неговото мнение НЕ е миродавно! Все едно аз да се позова на израелския историк Шломо Занд, който твърди, че няма евреиски народ и че днешните евреи нямат права върху Светите земи!!!

    Относно произхода на палестинците и според мен (както и според повечето историци) те имат арабски произход, но това по-никакъв начин не умаложава тяхното желание да живеят в своя собствена и суверенна държава (която да включва териториите, където те са мнозинство, а именно Газа и Западния бряг), както живеят в свой държави арабите в Йордания, Сирия, Ливан, Катар, Бахрейн, Египет, Мароко и всички останали араби по-света! Още нещо важно.... това желание на днешните палестинци, които искат да заживеят в своя собствена и суверенна държава има и правно основание, а именно резолюциите на ООН! И палестинците получават подкрепа за това си желание не само от арабските държави, но също така от ЕС, САЩ, Русия, Китай, Бразилия, ЮАР и стотици други държави по-света... и най-голямото доказателство за това беше подкрепата, която получиха палестинците миналата година в ООН, когато "ЗА" приемането на Палестина като държава наблюдател в ООН гласуваха над 100 държави!

    [quote#73:"magen_enoshi"]За пследно като четеш нещо, помисли първо кой го е писъл, с каква цел и най-важното С КАКВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА разполага за подкрепа на твърденията си.[/quote]

    Доказателствата са турските архиви от преброяването на Палестина, когато тази територия е била под османска власт, както и преброяванията на британците, когато Палестина е била под техен контрол и мандат! Тези преброявания на населението, категорично сочат, че мнозинството от населението на тази територия е било арабско/мюсюлманско, докато броят на евреите е бил пренебрежително малък..... чак, когато започват евреиските заселнически вълни от чужбина, броят на населението нараства, но дори през 1947г. палестинските араби на територията на Израел са били много повече от броят на евреите!!!

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  77. 77 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1325 Весело

    [quote#64:"Иво"]Хахаха.... сигурна ли си, че искаш такъв живот,[/quote]

    Да лежа по цял ден, без да правя нищо - нито да уча нито да работя, а само да се оплаквам колко съм онеправдана и от цял свят да ме засипват с пари, храна, дрехи, лекарства и прочие благинки? Искам, разбира се, кой би отказал на нещо подобно?

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  78. 78 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Весело

    До коментар [#77] от "VеnRus 2008":

    Имаш много погрешни представи за живота на палестинците.... в моя коментар вече посочих при какви условия живеят палестинците на Западния бряг, в Газа условията за живот са още по-лоши и мизерни:

    Хуманитарната криза в Ивицата Газа

    "18. Редовно провежданите военни операции, затварянето на пограничните контролно-пропускателни пунктове, съкращаването на доставките на гориво и заплахата за банковата система породиха хуманитарна криза, която се отразява по следния начин на живота на населението на Ивицата Газа:

    1. Храната

    19. Над 80% от населението на Ивицата Газа зависи от хранителна помощ, предоставяна от Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) и Световната програма по прехраната (СПП). Хранителната помощ е под формата на брашно, ориз, захар, слънчогледово олио, мляко на прах и леща. Плодовете и зеленчуците, които са необходими за допълването на тези основни дажби, отсъстват, понеже фермерите нямат пари за прибирането и пласирането на пазара на своята продукция. Малцина могат да си позволят месо, а вследствие на израелската забрана за риболов е практически невъзможно да се намери риба. Макар че внасянето на най-необходимите хуманитарни хранителни доставки е разрешено, понастоящем те задоволяват само 41% от потребността от внос на хранителни стоки в Ивицата Газа.

    2. Безработицата и бедността

    20. Затварянето на контролно-пропускателните пунктове не позволява на фермерите и производителите от Ивицата Газа да изнасят своята стока към пазари извън Ивицата Газа. Също така това не позволява и доставянето на материали в Ивицата Газа, като това довежда до прекратяване на повечето строителни дейности и затварянето на фабрики. На 26 септември специалният докладчик посети индустриалната зона в Карни и разгледа фабрики, които са били затворени вследствие на недостиг на вносни материали и забраната за износ на стоки. Собствениците на фабриките са държани отговорни от израелските купувачи за недоставените поради затварянето на пунктовете стоки. Фермерите са без приходи, а около 65 000 работници от фабриките са безработни. По данни на Палестинската индустриална федерация, 95% от индустриалните дейности са преустановени вследствие на наложените ограничения. Рибарите също са безработни поради израелската забрана на риболова по крайбрежието на Ивицата Газа. На 9 юли 2007 година Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток обяви, че е преустановила всичките си строителни проекти в Ивицата Газа, тъй като са свършили строителните й материали – например няма цимент. Това се отразява на 121 000 работни места, заемани от лица строящи нови училища, къщи, водопроводни съоръжения и здравни центрове. В много случаи работещите в публичния сектор остават без заплати. Общинските чиновници в град Газа са без заплати от март 2007 година. В резултат от това, през ноември службите за събиране на отпадъци предприемат стачни действия, създавайки по този начин сериозна заплаха за здравето на населението.

    21. Бедността в Ивицата Газа е широко разпространена. Над 80% от населението живее под официалната граница на бедността.

    3. Здравеопазването

    22. В медицинските учреждения има недостиг на педиатрични антибиотици, а 91 ключови лекарства вече не са в наличност. Преди на тежко болни пациенти се позволяваше да напуснат Ивицата Газа през контролно-пропускателните пунктове „Рафах” и „Ерец”, за да получат лечение в Израел, Западния бряг, Египет, Йордания и други страни. В момента „Рафах” е напълно затворен, а израелските власти отказват да пропуснат през „Ерец” всички освен „най-тежките и неотложни случаи”. Положението се влоши още повече след обявяването на Ивицата Газа за вражеска територия. Световната здравна организация съобщава, че ако в периода от януари до май 2007 година са били предоставени разрешителни за лечение на 89.4% от поискалите разрешително, то през октомври 2007 били предоставени разрешителни само на 77.1% от поискалите. В резултат на това се наблюдава драстично увеличение в броя на пациентите, които са починали вследствие на наложените ограничения: по данни на израелската НПО „Лекари за човешки права” след юни 2007 година са починали 44 души вследствие на отказ или отлагане на достъп до медицинска помощ от страна на израелските власти, като само през ноември починалите са 13.


    В 16:00 часа на 18 октомври Махмуд Абу Таха, 21 годишен пациент, страдащ от рак на стомаха, пристигнал в „Ерец” с линейка на палестинското отделение за интензивно лечение, придружаван от баща си. Даването на разрешително на пациента да премине се проточило два часа и половина, след което ИОС накарали бащата да премине от израелската страна на „Ерец”. Неговият син, пациентът, бил накаран да премине с помощно приспособление за ходене, а не с линейката. След като достигнал до края на дългия 500 метра тунел, на пациента му било отказано да премине, а баща му бил арестуван от ИОС и задържан за девет дни. На 28 октомври било постигнато второ споразумение за пациента и той бил приет в израелска болница, където починал през същата нощ. През ноември болниците в Ивицата Газа не можеха да извършват операции, вследствие на наложените от Израел ограничения върху вноса на диазотен оксид, който се използва като упоително средство.


    4. Образованието

    23. По данни на UNRWA, децата от Ивицата Газа, които се обучават в училищата на UNRWA, изостават от децата в други бежански лагери вследствие на наложената от Израел блокада и военните насилствени действия. На учениците не се дава възможност да учат в чужбина. През ноември бе отказано разрешение за учение в чужбина на 670 учащи, включително и на шестима фулбрайтови стипендианти.

    5. Горивото, електричеството и водата

    24. Основно за снабдяването си с гориво и електричество Ивицата Газа зависи от Израел. В резултат от разрушената от Израел през 2006 година главна електроцентрала в Ивицата Газа и нанесените след това повреди върху електрически трансформатори има чести прекъсвания на електрозахранването. (Например на 14 ноември ИОС поразиха електрически трансформатор в Бейт Ханун, което лиши от електричество 5 000 души в този район.) Това оказва въздействие и върху водоснабдяването - няма достатъчно количество енергия за водните помпи. В резултат от това 210 000 души имат достъп до питейна вода в течение на 1-2 часа на ден. Канализацията също е проблем: пречиствателните станции за питейна вода се нуждаят от части за ремонт, но вносът на материали като метални тръби и заваряващи машини е забранен от Израел с довода, че те могат да бъдат използвани за направата на ракети. Понастоящем съществува реална заплаха от преливане на пречиствателните станции. Прекратяването на доставките на гориво и електричество ще влоши силно вече опасната ситуация. То ще изложи на риск функционирането на болници, службите за водоснабдяване и канализация, а също така ще лиши жителите на Ивицата Газа от електроенергията необходима за работата на хладилниците и другите домашни електроуреди. Очаква се настъпването на хуманитарна катастрофа, ако Израел продължи да намалява доставките на гориво и изпълни своята заплаха за намаляване на доставките на електроенергия.


    Е. Правни последствия от действията на Израел

    25. До голяма степен Израел оправдава своите нападения и военни операции като защитни мерки, насочени за предотвратяване на изстрелването на ракети „Касам” срещу Израел, арестуването или убиването на заподозрени палестински бойци или разрушаването на тунели. Ясно е, че изстрелването на ракети към Израел от палестински бойци без конкретна военна цел, което е довело до убиването и раняването на израелски граждани, не може да бъде извинено и представлява военно престъпление. Въпреки това изникват сериозни въпроси, свързани с пропорционалността на израелския военен отговор и неспособността на Израел да направи разлика между военни и цивилни цели. Доста правдоподобно е да се каже, че Израел нарушава главните основополагащи норми на международното хуманитарно право, като това представлява военни престъпления по смисъла на член 147 от четвъртата Женевска конвенция и член 85 от Допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 година отнасящи се за защитата на жертвите на международните въоръжени конфликти (Допълнителен протокол І). Към тези престъпления спадат преките нападения на цивилни лица и невоенни обекти и нападения, при които не се прави разлика между военни цели и цивилно население и невоенни обекти (членове 48, 51 (4) и 52 (1) от Протокол І); прекалената употреба на сила, произтичаща от диспропорционалните нападения срещу цивилното население и невоенни обекти (членове 51 (4) и 51 (5) от Протокол І); разпространяването на терора сред цивилното население ( член 33 от четвъртата Женевска конвенция и член 51 (2) от Протокол І).

    26. Блокадата на Израел над Ивицата Газа нарушава редица задължения както към зачитането на човешките права, така и към хуманитарното право. Сериозно са пренебрегнати клаузите на Международния пакт за икономически, социални и културни права, които гласят, че „всяко лице и семейството му има правото на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло и жилище”, както има право и да бъде защитено от глад и да има достъп до храна (член 11), а също така има право и на здравословен живот. Преди всичко, правителството на Израел нарушава забраната за налагане на колективно наказание на окупиран народ, която се съдържа в член 33 от четвъртата Женевска конвенция. Поголовното и прекомерно прилагане на сила срещу цивилното население и невоенни обекти, разрушаването на електрически и водоснабдителни съоръжения, бомбардирането на обществени сгради, ограниченията на свободата на придвижване, затварянето на контролно-пропускателните пунктове и последиците от тези действия върху здравето, храната, семейния живот и психологическото състояние на палестинския народ представлява груба форма на колективно наказание.
    27. Ивицата Газа не може да бъде причислена към останалите нормални страни, върху които други държави биха могли свободно да наложат икономически санкции с намерението да предизвикат хуманитарна криза или в името на самоотбраната да предприемат диспропорционални военни действия, които застрашават цивилното население. Тя представлява окупирана територия от благосъстоянието на която всички държави имат интерес и за чието благополучие всички държави са длъжни да оказват съдействие. Според консултативното мнение на Международния съд всички държави участнички в четвъртата Женевска конвенция са длъжни да „следят дали Израел съблюдава нормите на международното хуманитарно право така, както са заложени в тази Конвенция”. Израел е нарушил задължения от erga omnes характер, които предизвикват тревога във всичките държави и които всички държави са длъжни да прекратят. На първо място в качеството си на страната окупатор Израел е длъжен да прекрати нарушенията си на международното хуманитарно право. Също така и другите държави, които взимат участие в блокадата над Ивицата Газа, нарушават международното хуманитарно право и са длъжни да прекратят своите незаконни действия."

    П.П.
    Мисля, че желанието ти да живееш като палестинците е шега, но все пак, ако толкова много харесваш техния начин на живот е възможно да заминеш за Газа или Западния бряг например, да поживееш поне 1 месец там и след това да споделиш личните си впечатления от там!

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  79. 79 Профил на Karla c Україна Hanneman
    Karla c Україна Hanneman
    Рейтинг: 687 Весело

    До коментар [#78] от "Иво":

    Това си го копи-пейстнал , за да докажеш колко е права Венчето ли?
    Щото и тя точно това е казала - всичко е гратис за "онеправданите".

    To Crush Your Enemies, See Them Driven Before You, And To Hear The Lamentation Of Their Women!
  80. 80 Профил на gorid
    gorid
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Ционетата и мюслетата са от един дол дренки... Все пак цивилизованият свят открито или потайно трябва да е на страната на ционетата, щото мюслетата са заплаха за него...

  81. 81 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Гневно

    [quote#79:"Karla Hanneman"]Това си го копи-пейстнал , за да докажеш колко е права Венчето ли?
    Щото и тя точно това е казала - всичко е гратис за "онеправданите". [/quote]

    Карлита, за теб знаем, че не блестиш с особен интелект!!! Как палестинците в Газа да развиват собствен частен бизнес, животновъдство, земеделие или какъвто и да е друга дейност, когато живеят под евреиска БЛОКАДА!? Как хората могат да живеят нормално, когато ционистите са наложели ембарго върху вноса на редица стоки в Газа? Когато редовно им спират тока и вноса на гориво? Когато са им забранили да ловят риба в морето, да развиват търговия на пристанищата, не позволяват въздушния транспорт също? Когато ограничават пътуванията на палестинците извън Газа? Хората там живеят като затворници..... нямат никакви нормални условия за живот или за развитие на нормална икономика... и това е тока заради блокадата на твойте евреиски сънародници!!!

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  82. 82 Профил на gorid
    gorid
    Рейтинг: 531 Неутрално

    От историята се знае,че земята е на онези,които я завоюват и могат да я запазят за себе си. Малките изключения като Косово,когато геополитически интереси го изискват, Великите сили подаряват на някои територии. Израел хем са ербап, могат да си завоюват и опазят територии, хем геостратегическите интереси на господарите на света изискват да има Израел...

  83. 83 Профил на philologist
    philologist
    Рейтинг: 479 Неутрално

    До коментар [#25] от "beatles":

    Впрочем, далеч не само това! 2 млн. немци са изгонени от Чехословакия и 8 млн. от Полша. До войната в западната третина на днешна Полша не е имало на практика никакви поляци, а сега няма немци.

    Защо не е забранена, за престъпленията си срещу българския народ, регистрираната на 5.IX.1945г. комунистическа партия, преименувана на БСП на 3.IV.1990г.?!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK