Преди 80 години в СССР е открит зловещият Беломорканал

Преди 80 години в СССР е открит зловещият Беломорканал

© wikimedia commons



Преди 80 години правителството на СССР официално приема за експлоатация канала, свързващ Бяло море (част от Северния ледовит океан) с Онежкото езеро (второто по големина в Европа) и Балтийскто море. Съоръжението, замислено два века по-рано, е построено за по-малко от две години с цената на живота на хиляди затворници на болшевишкия режим.


Беломорско-Балтийският канал (по-известен като Беломорканал) е изграден с труда на десетки хиляди затворници на болшевишкия режим, като се създава и специално подразделение на мрежата лагери ГУЛАГ, наречено "БелБалтЛаг" (Беломоро-Балтийски лагер). Само по официални данни по дългото 227 км трасе с десетки различни инженерни съоръжения загиват близо 15 000 души. Това е не само един от мащабните проекти на Първата петилетка, но и първото в СССР изцяло "лагерно строителство".


Всичко се изкопава и изработва на място, без доставки от страната и с подръчни материали - дървета, камъни, пръст и торф. Свидетели от онова време казват, че когато преминал по канала, веднага кръстен на негово име, диктаторът Йосиф Сталин казал, че съоръжението е безсмислено. Според него то било прекалено тясно, а дълбочината от едва 3.6 метра. го правела и ненужно.




Едва ли някога ще се разбере колко хора са били ангажирани, включително насилствено, в този проект. Архивни данни сочат, че не са били ангажирани повече от 125 000 души, но историци твърдят, че в действителност броят им е достигал 280 000. Същото важи и за загиналите - между 15 и 100 хиляди. Смята се, че много са умрели не толкова заради строителството, а от недохранване и глад - нормалната дневна порция (ако си изпълниш нормата) е била 500 грама хляб и супа от водорасли.


След завършването са освободени почти 13 000 затворници, а на още 60 000 са намалени присъдите. Страданието и усилието е толкова голямо, че Беломорканал влиза в съвременния руски фолклор.


Идеята за мащабно използване на безплатния затворнически труд идва от ръководителя на проекта Нафталий Аронович Френкел, а наблюдаващи са Генрих Ягода и Матвей Берман. В идеологически план хрумването е представено като пример за превъзпитаване на престъпниците чрез труд. За целта е измислено и специално име - "заключенный каналоармеец", съкращавано в документите като "з/к" и останало в руския език с жаргона "зека".


Трасето следва път, използван векове наред от поклонници, отиващи до православните светини на Соловецките острови. Беломорският път е включен и в първата подробна карта на Русия от 1627г. с точни описания за разстоянията между реките и езерата.


Първата идея за канал на това място предлага Петър І по време на Великата Северна война срещу Швеция. Тогава тук е прокаран "Царският път" (Государева дорога) - просека с ширина 6 м, по която с влачене в Онежкото езеро са прехвърлени руски кораби за бойните действия в Балтийско море. Предложения и дори конкретни проекти за канал изникват десетилетия след това от различни частни предприемачи, но властта в Санкт Петербург преценява, че всичко е твърде сложно и скъпо, за да се захваща с него.


На Световното изложение в Париж проект за канал на това място носи златен медал на проф. Тимонов, но нито той, нито възродения интерес покрай Първата световна война 14 години по-късно не водят до нищо.


Ръководителите на строителството на Беломорканал: Нафталий Френкел (вдясно), Матвей Берман (в центъра) - ръководител на ГУЛАГ (1932-1939) и Афанасиев (началник на южния участък на БелБалтЛаг.

© wikimedia commons

Ръководителите на строителството на Беломорканал: Нафталий Френкел (вдясно), Матвей Берман (в центъра) - ръководител на ГУЛАГ (1932-1939) и Афанасиев (началник на южния участък на БелБалтЛаг.


Така се стига до 1930г., когато Съветът на народните комисари (правителството) взима на 3 юни принципно решение за строителство, година по-късно са готови първите скици, а през август 1931г. започва маркиране на терена. През септември Сталин нарежда канала да се построи за 20 месеца.


Срокът изглежда невъзможен, като се има предвид, че Суецкият канал (160 км) е прокопан с машини за 10 години, а Панамският (80 км) - за 28 години.


Беломолканал не е само трасе за шлепове и малки кораби, а комплекс от 19 шлюза, около 100 съоръжения и над 2500 км жп линии, за които след откриването му продължават да се грижат близо 70 000 затворници.


По време на Втората световна война шлюзовете и техническите съоръжения са напълно унищожени. След възстановяването им и увеличаване на дълбочината му до 5 метра каналът се използва и до днес, а пикът в трафика по него е достигнат през 1985г. - 7.3 милиона тона превозени товари. След разпадането на СССР превозите рухват и чак през ХХІ век има съживяване, но и то е минимално - през 2007г. по Беломорканал са преминали около 400 хиляди тона товари, което е близо три пъти по-малко от първата година на експлоатация (1933).

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK