© Reuters
Конкуренцията е безпощадна и ожесточена, а това оказва много голям натиск върху всички в (новинарския) бизнес. Ако добавим новите технологии, които само увеличават натиска над традиционните медии, картинката е доста мрачна." Това заявява участник в разговор на представители на българските медии, използван като основа за тазгодишен американски доклад за устойчивостта на медиите в Източна Европа.
Публикуваните неотдавна заключения на американската неправителствена организация IREX откровено посочват, че ситуацията с българските медии се влошава година след година и няма признаци това да се промени в близко бъдеще. По някои показатели те са паднали под равнището от 2001г., когато за пръв път влизат в Индекса за устойчивост на медиите (MSI), изработван с помощта на американската Агенция за международно развитие USAID и професионалисти от медийния сектор.
Новите медии
В тазгодишния доклад на IREX един от акцентите е върху въздействието на новите медии и интернет сайтовете върху традиционните медии като печат, телевизия и радио.
Според IREX десет години след като на Запад е избухнал конфликтът между нови и традиционни медии, той е достигнал Източна Европа и бившия СССР, където вече се наблюдава масово бягство на потребителите от вестници и ефирни телевизии и радиостанции. Понеже в този район нито демокрацията, нито медиите са станали достатъчно устойчиви, тази огромна промяна може да има сериозни последици и първата и най-видима от тях е сривът в професионализма, журналистическата етика, баланса между забавляване и информиране на публиката и управлението на медии.
Няколко от националните секции в доклада описват как при намаляващи тиражи, аудитория и рекламни приходи репортерите са принудени да работят на 2-3 места, за да оцеляват и трескаво пренаписват една и съща новинарска история по няколко начина, само за да може тя да бъде публикувана на различни платформи и издания. Дори предимства като разширен достъп до източници, които обикновено се свързват с революцията на новите медии, са поставени под съмнение като източник от Украйна отбелязва, че увеличеният брой интернет издания изобщо не означава и увеличаване на обективността и професионализма им.
Множество новинарски сайтове в България използват информация без да посочват източника си и се занимават само с copy-paste журналистика. Подминават се наистина важните за обществото въпроси, пълно е с криминални и лайфстайл новини, събития се отразяват пристрастно и с потъпкване на елементарни професионални и етични норми.
Кризата на доверие
"Участници в разговорите в България, Македония, Румъния и Сърбия ни разказаха за редакции в плен на олигарси, заложници на даренията на правителството и неспособни да привлекат към себе си рекламодатели, насочващи се към растящата маса онлайн конкуренти", се казва още в доклада на IREX.
"Докато прозрачността в собствеността на медиите (в България) е основен проблем, когато говорим за разнообразие на източниците на информация, през 2012г. в упадък са и други индикатори. Срива се интересът на населението и расте кризата на доверие към традиционните медии. Все повече и повече хора не се интересуват от тях и си търсят автентични новини и информация от големия масив малки и алтернативни онлайн източници. Изоставени от своята млада и най-образована аудитория, комерсиалните масмедии са все по-склонни да нагаждат програмите и съдържанието си към най-ниските изисквания за интерес на все още останалите им зрители като им предлагат продукция с все по-ниско качество", се казва в частта за българските медии.
Западащ професионализъм
Критиките са не само към програмирането на съдържанието на електронните медии, но и към това, че "множество от тях наемат млади и ниско платени журналисти и пускат в ефир полуобразовани хора с ограничен интелект и още по-ограничен речник". Фолк певици, модели и други "латерни" биват назначавани за водещи на шоу програми и денонощно работят за закопаването на вкусовете още по-ниско, обяснява един от българските участници.
Докладът описва и проблемите на печатните медии и разочарованието на потребителите от рязкото намаляване на съдържание, което си струва да бъде прочетено във вестници и списания. Същото важи и за телевизии и радиостанции. "Един средностатистически вестник сега ми отнема около една минута да го прочета - толкова е времето да го разлистиш и да разбереш, че не си изпуснал нищо важно", казва друг от българските представители на медии. Същото е и в радиостанциите - дори в музикалните броят на песните в плейлистите преди 10 години беше около 1500-2000, а сега това, което се върти, е паднало до 150-200. "Не е изненадващо, че хората вече не искат да ги слушат, правят си собствени подборки и си ги слушат от смартфоните", разказва участник в българския разговор, проведен през ноември 2012г.
Привиден плурализъм
Негов колега допълва, че "плурализмът на медиите в България може да бъде видян в броя на изданията, но не и на броя на собствениците им. "Този плурализъм си остава измама, в действителност това е плурализъм на еднаквостта." Трети посочва, че "Много издания, телевизии и радиостанции съществуват, само за да симулират разнообразие. Медиите, способни да се издържат, могат да се преброят на пръстите на едната ръка и това са няколко таблоида и 2-3 телевизионни канали. Всичко останало се субсидира, за да служи на интересите на собствениците си."
Именно по показателя "Управление на медии" България отчита най-големия си спад спрямо доклада на IREX от 2012г. Тук българските медии са изпаднали в зоната на "неустойчива смесена система", за която в методологията на проучването се казва, че "страната покрива минималните изисквания, като части от правната система и правителството се противопоставят на свободните медии". По този показател докладът от 2013г. посочва, че българските медии не само са далеч от пика от 2008г., но и са паднали много под нивото на индекса за 2001г., когато за пръв път България е включена в проучването.
Индексът за устойчивост на медиите се изработва на базата на пет показателя:
1. Правни и обществени норми в защита и подпомагане на свободата на словото и достъпа до публична информация.
2. Професионализъм и високо качество в журналистиката.
3. Разнообразие на източниците, за да получават гражданите достоверни и обективни новини.
4. Добро управление на медийните компании, така че те да разполагат с редакционна независимост.
5. Поддържащи институции, защитаващи професионалните интереси на независимите медии.
Виж видео 
