Ню Йорк иска да скъса с ерата "Блумбърг"

Бил де Блазио след привърженици след обявяването на първите резултати в нощта на 10 срещу 11 септември

© Shannon Stapleton, Reuters

Бил де Блазио след привърженици след обявяването на първите резултати в нощта на 10 срещу 11 септември



Ню Йорк сити започна дългото сбогуване с ерата "Блумбърг". При това с триумфално номиниране на кандидат, който обещава да е пълна противоположност на кмета, управлявал метрополията в продължение на 12 години. Градският омбудсман Бил де Блазио, който само до преди месец бе смятан за абсолютен аутсайдер, снощи бе избран във вътрешнопартийните избори на демократите.


Забележителна бе не само победата му над доскорошния фаворит за наследник на Майкъл Блумбърг - председателят на градския съвет Кристин Куин, а и широката и разнородна коалиция, обединила се зад него. От вторник вечер Блазио е и


новата либерална звезда в американската политика




обект на интерес и анализи какво се крие зад необичайната му победа. "Ню Йорк таймс" го нарече късметлия и умел тактик в равни части, а влиятелният политически сайт "Политико" го определи като събралия гласовете на онези либерални избиратели, разочаровани от политиката на президента Барак Обама.


Освен демократите във вторник за своята номинация гласуваха и републиканците в Ню Йорк сити и при тях очаквано бе избран доскорошният шеф на градския транспорт Джо Лота. Той също бе близък съратник на Блумбърг и обещава да продължи политиката му, концентрирана върху борбата с престъпността и тероризма и подкрепа за традиционната финансова индустрия на града.


За мнозинството нюйоркчани обаче демократът Кристин Куин символизираше приемствеността, защото като председател на градския съвет тя бе лоялен политически партньор на досегашния кмет. Стратегията й дори бе да подчертава, че досегашният курс е добър и трябва да бъде продължен за поне още четири години. Триумфът на Блазио сега показа, че жителите на града са все по-нетърпеливи политиците да обърнат внимание на отдавна загърбваните проблеми за растящото класово и расово разделение. 


Един неочакван избор


В ранните часове местно време в сряда (11 септември) все още не бе ясно дали Блазио е набрал нужните 40%, за да избегне балотаж за демократическата кандидатура. До момента резултатът е малко над тази граница, но още не са преброени гласовете, дадени с традиционните хартиени бюлетини (на някои места машините не работеха). Ако все пак няма достатъчно гласове, следващите вътрешнопартийни избори за номинацията ще са след три седмици.


На евентуалния балотаж освен Блазио ще се яви и единственият афроамериканец в надпреварата - Бил Томпсън. Някогашният директор на училищния инспекторат, който за малко да победи Блумбърг преди четири години, сега все не успяваше да привлече вниманието на пресата. Доскорошният фаворит Кристин Куин, обещавала да влезе в историята като първата жена и открита лесбийка кмет на Ню Йорк, падна на унизителното трето място. Самите избори за кмет са насрочени за 5 ноември.


Въпреки липсата на точни данни победата на Блазио ще остане в историята заради избралата го широка и разнородна коалиция. Макар че е бял американец с дипломи от Нюйоркския и Колумбийския университет, той спечели по една трета от гласовете на всички големи малцинства в града. Въпреки че имаше за съперници и жена, и афроамериканец, за Блазио са гласували повече жени и афроамериканци. Роден и отраснал в Масачузетс, той бе припознат като свой от повече жители на Бруклин, отколкото родения там Томпсън. Без да има специфично послание към гей общността на Ню Йорк и при наличието на техен собствен кандидат, бащата на две деца обра и мнозинството от техните гласове. 

Бил де Блазио със съпругата си (вляво) и дъщеря си.<br />

© Shannon Stapleton, Reuters

Бил де Блазио със съпругата си (вляво) и дъщеря си.


Затова неочакваната победа на Блазио го постави в центъра на националния интерес и политическия дебат какви са настроенията сред електората. Изключителната роля на Ню Йорк като неофициалната културна и икономическа столица на Америка предпоставя, че каквото се случва, неизменно ще отекне силно до всяко кътче на страната. Затова и постът на кмет на Ню Йорк има много по-голямо влияние извън осемте милиона жители на града.


Към това се прибавя и фактът, че тези предварителни вътрешнопартийни избори бяха най-колоритните в историята на града и до голяма степен отразяват расовата, сексуална и социална разнородност на обществото. В тях се състезаваха кандидати с различни етнически произходи (освен афроамериканеца Томпсън участваше и американецът от азиатски прозиход Джон Лиу, а съпругата на Блазио също е афроамериканка), сексуална ориентация (Куин е лесбийка) и дори някогашният конгресмен Антъни Уинър, замесен в сексскандал и търсещ сега втори шанс. Сред претендентите на републиканците пък бе жизнерадостният милиардер от гръцки произход Джон Катсиматидис, който пръсна няколко милиона с надеждата да бие Джо Лота.     


Това, което спечели симпатиите на избирателите, бе посланието на Блазио, че нещо може и трябва да се направи


Срещу растящото неравенство


в световната метрополия. Досегашният кмет и милиардер Блумбърг въпреки постиженията си на ред други фронтове третираше разтварящата се ножица между бедни и богати като неизбежен факт за динамичен град като Ню Йорк. Това в крайна сметка му спечели неодобрението на средната класа, която се чувства под постоянен натиск. Блазио се обърна към нея с идеята за облагане на богатите, за да бъде платена предучилищната за всяко дете и следобедната занималня на онези, чиито родители работят. Освен че това ще подобри общото ниво на образованието в града, разходите за заплащане на детегледачки и занимални са сред големите пера в бюджета на работещите родители.


Затова например журналистите, посещавали предизборния щаб на Блазио в Бруклин, а после и победното парти, с изненада коментираха колко много от доброволците в кампанията му са между 30 и 40 години. При това голяма част от тях не са обичайните запалени студенти или традиционно ангажираните жени на средна възраст, а мъже - група, която доскоро се смяташе с отслабваща политическа активност.


Личната история на Блазио, умело вкарана в предизборната тактика, също завладя умовете и сърцата на избирателите. Това, което първо привлече мощно вниманието на избирателите, бе рекламен клип със симпатичния му 16-годишния син Данте. Прическата на тийнейджъра в популярния през 70-те години стил "Афро" подчерта фактът, че е дете на бирасово семейство.

Клипът би минал за безочливо използване на най-близките, ако Блазио нямаше смелостта да дискутира откровено комплексните проблеми на американската етническа мозайка. Кандидатът започна дебата около противоречивата полицейска практика за спиране и пребъркване на минувачите за наркотици и оръжие, т.н. stop and frisk, която цели най-вече афроамериканското и латино малцинствата.  Затова и много от тях го припознаха като своя кандидат.  


Сега с излизането си на национална сцена Блазио ще трябва да отговаря на много сложни въпроси, които като неблагонадежден аутсайдер лесно можеше да пренебрегва. Например доколко е реалистична идеята за прокарване на новото данъчно облагане на богатите и колко добри са намеренията на някои от големите му корпоративни донори.


Но възходът му от страничната линия до възможен кмет на най-важния американски град поставя темата за растящото неравенство между бедни и богати в центъра на американския обществен дебат. Всеки следващ кандидат за политически пост ще трябва да си вземе бележка. 

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK