Руската делегация в ООН бойкотира реч на Саакашвили срещу путинизма

Руската делегация в ООН бойкотира реч на Саакашвили срещу путинизма

© Reuters



Руската делегация за Общото събрание на ООН демонстративно напусна залата по време на изказването на президента на Грузия Михаил Саакашвили. Според думите на говорителя на външното министерство Александър Лукашевич по този начин е изразено несъгласие с оценките, дадени от Саакашвили от трибуната.


Това стана в момента, когато президентът започна да критикува руските власти и политиката на Москва в постсъветското пространство. Двете страни скъсаха дипломатически отношения след кратката война помежду им заради отцепилите се от Грузия райони Абхазия и Южна Осетия.


"След няколко години Владимир Путин ще си тръгне от Кремъл, ще изчезне от руската политика. Руските граждани ще си спомнят за него като за призрак от миналото, от времената на корупцията и тормоза. Никой не знае дали този процес ще бъде мирен или насилствен, националисти или либерали ще са неговите последователи, или и едното, и другото. Но по-важното е, че Русия ще престане да бъде империя и ще стане нормална държава", заяви Саакашвили.




Виталий Чуркин, постоянен представител на Русия в ООН, коментира, че "това дори не беше изказване, а по-скоро набор от бълнувания и измислици, носещи не просто антируски, а русофобски и антиправославен характер. За щастие на грузинския народ, близко е залезът на политическата кариера на този човек, чието психическо състояние се нуждае от професионална оценка."


В речта си Саакашвили нарече днешна Русия "последната авторитарна империя в света".


"Призлява ми, когато офицерът от КГБ Владимир Путин поучава света за свободата, ценностите и демокрацията. Но новият проект за Евразийски съюз е много по-опасен от неговите уроци. Той е оформен като алтернатива на ЕС и представян от Путин като основният проект на новия му мандат, на новата Руска империя."


Тези думи бяха произнесени на 20-та минута от около 30-минутната му реч и в този момент руските дипломати станаха и напуснаха.


В изказването си Саакашвили заяви, че оптимизмът от началото на 90-те години, когато е изглеждало естествено, че либералните и демократичните ценности ще се разпространяват, а ООН ще бъде в сърцето и душата на един мирен свят, днес е смазана под вълна от песимизъм и цинизъм.


Но той добави, че е пристигнал да говори срещу този песимизъм.


"Ако Западът е демоде, тогава защо милиони поляци, чехи, румънци и други народи празнуваха, когато влязоха в НАТО? Защо милиони украинци, грузинци, молдавци и други отчаяно чукат на вратите на ЕС? Ако свободата вече не е на мода, как да обясним, че самоубийството на един неизвестен младеж в отдалечен град в Тунис промени карта на на света?


Не. Историята не свърши през 1989г. или 1991г., както се твърдеше, и никога няма да свърши. Свободата все още е нейния двигател и хоризонт. Навсякъде мъже и жени, които искат да живеят в свобода, са пресрещани от силите на тиранията. Въпросът е дали ще сме зрители ил актьори в тази конфронтация?"


След това Саакашвили разказа за натиска върху бившите съветски републики от страна на Москва и допълни, че това се прави от една стара империя, опитваща се да си върне бившите очертания. "И тези "граници" не са в реалния свят, тъй като тази империя - Руската империя, Съветският съюз, Руската федерация или Евразийският съюз - никога не е имала граници, а само геополитическа сфера."


Грузинският президент обвини Русия, че "за разлика от повечето държави, тя няма интерес около нея да има стабилни страни. Съседи в непрекъсната бъркотия е това, което търси Кремъл. Той отхвърля всякаква идеа за силни правителство в Грузия, Украйна или Молдова, дори за такова, което се опитва да се държи приятелски към интересите й."


По повод Евразийския съюз Саакашвили каза: "Понеже европейската и евро-атлантическата интеграция отнеха много време и изискват огромни усилия, защото заплахите станаха толкова големи, натискът - толкова директен, някои хора в нашия район станаха жертва на умората и започнаха да се питат "Ами, защо пък не?"


Това е повече от избор на външна политика или международни съюзи, нашите страни са изправени пред избор на живот и смърт. Народите ни трябва да решат дали да приемат живот в един свят на страх и престъпления; свят, в който различията се представят като заплаха, а малцинствата се използват за боксова круша; свят, в който към опонентите се прилага избирателно правосъдие и побои; свят, който в нашия народ познаваме много добре, защото сме били в него


Евразийският съюз е едновременно нашето минало и бъдеше, начертано за нас от няколко бивши офицери от КГБ в Москва. От другата страна са нашите съживени традиции и вековните ни стремежи, водещи ни към Европа.


Европейските общества са далеч от съвършенството и там също има страх, съмнения, гняв, омраза. Но там меритокрацията (управление на тези, които имат заслуги и способности - бел.ред.) доминира над непотизма (управление на връзкарството), толерантността е фундамент на публичния живот, днешните опоненти да бъдещи министри, а не бъдещи затворници или мишени за побой."

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK