"Кристалната нощ" - 75 години от катастрофата преди катастрофата

Разбит магазин на германски евреин в началото на ноември 1938г. На някои места стоката е разграбена от местните.

© Associated Press

Разбит магазин на германски евреин в началото на ноември 1938г. На някои места стоката е разграбена от местните.



Британският генерален консул във Франкфурт Робърт Тауншенд Смолбоунс пише до Лондон в средата на 30-те години, че германците "са естествено внимателни към животните, децата възрастните и слабите". Той е служил в Ангола, Норвегия и Хърватия и има 8-годишен дипломатически опит в Германия. "Струва ми се, че в природата им няма жестокост", споделя той впечатленията си до Форин офис, въпреки че от няколко години страната вече е в ръцете на нацистите.


Това му отношение прави още по-голям шокът, който той преживява на 9 ноември 1938г. - събитие, което историците по-късно ще нарекат "катастрофа преди катастрофата". То остава в паметта на света като Kristallnacht - "нощта на разбитите стъкла".


На тази дата преди 75 години в Париж 17-годишният Хершел Грюнспан, евреин емигрант от Хановер, прострелва германския дипломат Ернст фон Рат като протест срещу антисемитската политика на Адолф Хитлер.


Част от унищожена и още димяща синагога в Берлин на сутринта след погромите.

© Associated Press

Част от унищожена и още димяща синагога в Берлин на сутринта след погромите.



Последвалата вълна от насилие и погроми тръгва от преследване на евреите в провинция Хесен и се плисва из цялата страна за броени часове. Опожарени са над 1400 синагоги, разгромени са хиляди магазини на евреи, хиляди хора са задържани, малтретирани и изпратени в концлагери.


"Мислех, че разбирам германския характер, но не очаквах този изблик на садистична жестокост", коментира Смолбоунс. 


Той разказва как евреи от Франкфурт са натъпкани в голяма сграда и принудени да коленичат с глава, забита в земята. Когато някои от тях повърнали, пазачите им ги хващали за врата и забърсвали повръщаното с лицата и косите им. След няколко часа евреите били откарани в концлагера "Бухенвалд", където много от тях са изтезавани и някои са пребити до смърт. Затворeните били унижавани като били карани да уринират в устата на другия.


Близо 120 търговски вериги се включиха в мемориална кампания за годишнината със стикери, напомнящи за разбитите витрини от 9 ноември 1938г.

© Thomas Peter, Reuters

Близо 120 търговски вериги се включиха в мемориална кампания за годишнината със стикери, напомнящи за разбитите витрини от 9 ноември 1938г.


Погромите от ноември 1938г. продължават няколко дни, макар на 10 ноември министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс да обявява, че ексцесиите са приключили. Специалисти изчисляват, че в най-тежките погроми в Германия от Средновековието насам са загинали около 1500 души.


Свидетелствата на дипломати като Смолбоунс излизат на бял свят благодарение инициативата на германското министерство на външните работи, разказва сп."Шпигел" То се обърна към 48 държави, които са имали свои мисии в нацистка Германия, да прегледат архивите си за събитията от ноември 1938г. Представеното, непознато досега на експертите, е включено в изложба на берлинския Centrum Judaicum в Новата синагога на "Ораниенбургер щрасе".


Въпреки допускането, че дипломатическите документи са със сдържан език, в тях случилото се е определяна кота "средновековно варварство", "срамен спектакъл", "огромна бруталност, надмината единствено от клането над арменците" (в края на Османската империя - бел.ред.).


Въпреки това никоя от държавите не прекъсна дипломатически отношения с Германия (само САЩ отзовават посланика си), не налага санкции на нацисткия режим и границите им остават затворени за опитващите се да избягат около 400 000 германски евреи. Над 1000 евреи се скриват в полското консулство в Лайпциг в началото на ноември 1938г.


Паметни знаци за Якоб и Бели Бергофен пред дома им в Берлин. Подобни знаци се поставят на улицата, за да напомнят на днешните поколения за събитията от преди над 70 години.

© Thomas Peter, Reuters

Паметни знаци за Якоб и Бели Бергофен пред дома им в Берлин. Подобни знаци се поставят на улицата, за да напомнят на днешните поколения за събитията от преди над 70 години.


Самюъл Хонейкър, генералният консул на САЩ в Щутгарт, разказва как евреи от всички краища на Германия чакат пред кабинета му и умоляват да им дадат какъвто и да е документ да напуснат страната или поне да респектира полицията и щурмоваците на нацистите да не ги малтретират по улиците.


По това време политиката на Хитлер към евреите не е да ги ликвидира, а да ги прогони от страната "по един или друг начин" и това е описано във финландски дипломатически документ, включен в изложбата. Но никой не разбира защо е тази експлозия от насилие. Според едни дипломати тя е резултат на вътрешна борба във върховете на нацистката партия, други смятат, че така Хитлер демонстрира властта си, трети - че това е резултат от "сексуалната перверзия, която много често се среща тези дни в Германия".


Историците обаче ясно са описали, че Хитлер и ръководството на партията, които на 9 ноември били в Мюнхен, са взели решение за погромите и по телефона то е предадено като инструкция на партийната структура в цялата страна.


Днес се вижда от дипломатическите документи, че още тогава чужденците са забелязали, че палежите на синагоги се вършат от добре организирани и подготвени групи млади хора в цивилни дрехи, извършващи една и съща последователност от действия практически във всички градове.


На 10 ноември погромът се насочва основно върху магазините на евреи. Те са ясно обозначени, защото месеци преди това властта е наредила на собствениците да изрисуват с бяла боя на витрината голяма Давидова звезда и да напишат фамилията си. Атаките са дело предимно на младежи от Хитлерюгенд на 14-18 години, които - съгласно инструкцията - не носят партийни униформи. Гьобелс искал населението да смята, че това отразява "оправданият е разбираем гняв на германския народ" от убийството на Рат в Париж и полицията е безсилна срещу това.


Новата синагога в Берлин, където е организирана изложбата с дипломатическите документи.

© Fabrizio Bensch, Reuters

Новата синагога в Берлин, където е организирана изложбата с дипломатическите документи.


Никой дипломат не се връзва на тази версия. В документ от бразилското посолство се казва, че страната "с най-силната, строго организирана, перфектно екипирана и най-брутална полиция в света е във възможно най-добрата позиция веднага да пресече всякакви безредици".


Има и свидетелства, че германци са недоволни от случващото се, но не е съвсем ясно дали го казват по повод нападението над евреите или само за крайните методи, използвани от Хитлер срещу тях. Американският консул Хонейкър пише, че около 20% от германците са подкрепили погромите. "Шпигел" пише за паралел с американско допитване от 1945г., когато след края на войната всеки пети продължава да е съгласен с отношението на Хитер към евреите. С други думи те признават, че са антисемити, готови да убиват, коментира изданието.


Едно от свидетелствата описва как било нападнато еврейско сиропиталище в Еслинген край Щутгарт, тълпата изгонила децата на улицата, как евреи били принудени под строй да маршируват в Кел и да скандират "Ние сме предателите на Германия!".


"Тунелът на паметта" в Мюнхен с имената на 4587 евреи от града, избити в Холокоста.

© Michael Dalder, Reuters

"Тунелът на паметта" в Мюнхен с имената на 4587 евреи от града, избити в Холокоста.


Kristallnacht е повратен момент по пътя към Холокоста, защото след нея всичко изглежда възможно, пише историкът Рафаел Грос. Режимът навлиза в нови територии и последвалите седмици са въведени серия мерки за унижаване на евреите, изземване на имуществото им, децата на евреи не са допускани вече в обикновени училища, да следват в университети...


Тази радикална промяна обаче остава по-скоро незабелязана от международните наблюдатели. Дори съюзниците италианци пишат пред ноември 1938г., че изглежда "невероятно" евреите в Германия "един ден да бъдат изправени за разстрел до стената, обречени да се самоубиват, или заключени в гигантски концентрационни лагери."


"Невероятното" започва да става реалност само три години по-късно.


С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK