Из доклада на ООН за бежанците в България: Условията са неадекватни

Из доклада на ООН за бежанците в България: Условията са неадекватни


Европейският съюз трябва да спре да връща в България търсещи убежище чужденци, тъй като там те са заплашени от "унизително" отношение. Това призова в петък Върховният комисариат на ООН за бежанците. 


Документът е разпространен на 3 януари, а изводите в него са базирани на информация за положението в България към средата на декември м.г. Въпреки това пред "Дневник" председателят на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев заяви, че определенията на Върховния комисариат са морално остарели, щом са с дата 2013 г. По думите му ситуацията навсякъде е "нормална". 


Публикуваме констатациите в документа с някои съкращения: 




"Въпреки значителния напредък през последните години, все още има няколко сериозни недостатъка в прилагането на закони, политики и практики за международна защита, което означава, че България продължава да се нуждае от фундаментално подобрение, за да покрие международните и европейските стандарти. Със значителното увеличаване броя на хората, пристигащи в страната през последните месеци, тези недостатъци се задълбочиха. (...) Затова предлагаме да се спре връщането (на търсещи убежище - бел.ред.) в България съгласно решения на Съда на ЕС, Европейския съд за правата на човека и действието на Дъблинското споразумение. Предлагаме нова оценка на ситуацията да се направи към 1 април 2014г." 


Статистиката, цитирана в краткия доклад, разпространен на 3 януари, гласи, че за 11-те месеца до 1 декември през миналата година в България около 9100 души са подали молба за международна защита и около половината от тях са сирийци или твърдят, че са сирийци. (До 18 ноември 12 176 души от страни извън ЕС са били засечени за влизат или напускат нелегално страната.) Значителна част са кандидатствали от август насам, като два месеца по-късно близо 2500 молби на кандидатите за убежище още не са регистрирани формално.


"Трябва да се отбележи обаче, че не разполагаме с точна и актуална информация за търсещите убежище, включително разбивка за възраст, пол или специфични нужди, нито пък индикатори за фазата, в която се намира молбата на всеки от кандидатите. UNHCR вярва, че броят на хората, поискали или готвещи се да поискат убежище в България може би е по-висок от споменатите официални данни. В същото време някои хора може да са напуснали България, включително заради мизерните условия за настаняване, забавянето и други трудности около обработката на молбите."


Оценката за процедурите също съдържа критики, като изрично се посочва, че чужденец, който вече е поискал убежище в България, напуснал е страната и съгласно Дъблинското споразумение бъде върнат, "няма гаранции, че молбата му ще бъде подробно проучена". Една от причините е, че ако това връщане стане 3 месеца след като кандидатът не се е явил на интервю в Държавната агенция за бежанците (ДАБ), молбата не се разглежда задочно и се отхвърля окончателно, освен ако причината за неявяването не е основателна, няма нови важни обстоятелства или имигрантът е сменил адреса си без да уведоми ДАБ. Хората от тази категория - те са мнозинството от връщаните - са смятани за нелегално пребиваващи и са отвеждани в специални центрове преди депортирането им.


"Освобождаването от центровете за задържане става само, ако кандидатите си осигурят място в център на ДАБ, каквито в момента няма, или ако докаже, че си е намерил настаняване на външен адрес и е готов да се откаже от държавната помощ. В този смисъл върнатите по Дъблинския протокол може продължително време да се окажат задържани без адекватна правна защита."


По повод новите мерки по границата в доклада се казва, че разположените около 1500 души по границата с Турция "не са редовна гранична охрана и поради това не всички са обучени да разпознават и реагират адекватно спрямо европейските закони на човек, търсещ убежище като го допуснат на територията  (на България) и го предадат на съответните компетентни власти." От комисариата обясняват още, че макар на ГКПП да има брошури на английски, фарси, дари, арабски и кюрдски, в крайна сметка те на практика не са достъпни за повечето кандидати и те нямат адекватна информация как се прави това.


"Официалната процедура изисква търсещият убежище да бъде прехвърлен до 24 часа в център на ДАБ за регистриране, настаняване и задвижване на процедурата по молбата им. Но сериозният недостиг на места на настаняване в тези центрове и изключително ограниченият капацитет на ДАБ за регистриране означават, че на практика всичко това в множество случаи се бави и хората не получават правата и отношението, полагащи им се съгласно законите и директивите на ЕС за бежанците.


Който кандидатства за защита на границата или в център за задържане, но формално не е регистриран от ДАБ, не се третира като търсещ убежище, а като незаконно пребиваващ и е обект на извеждане от страната и/или съдебно преследване. На практика тези хора не са насилствено извеждани (от страната), но и не получават бърз достъп до регистъра на молбите, формално уреждане на престоя им или бърза и ефективна процедура за оценка на правото им на убежище. (...) ООН няма данни принудително да са извеждани хора, но всичко това може да създаде риск това да се случи с чужденци, които наистина се нуждаят от международна защита."


Описвайки местата и процедурите за задържане, ООН казва, че вместо до 24 часа, както е по българския закон, хората са държани до 4 денонощия. Поради недостатъчния капацитет на ДАБ да обработва молбите, дори потърсили убежище може да се окажат месеци наред (по закон - до 18 месеца) в центрове за задържане (в Бусманци и Любимец), редом с чужденци, които не са поискали защита и очакват екстрадирането си. "Там няма адекватен достъп до квалифицирани преводачи, което пречи на ефективната комуникация с медицински персонал, както и със служителите в центъра. В Любимец комуникацията завиди от способността на отделни хора от персонала да говорят английски или турски или от помощта на някои задържани, владеещи езици."


В доклада се изброява помощта от доброволци от България, но се заключава, че "няма установени процедури или квалифициран персонал, който да предоставя превод с подходящо ниво." Единствените безплатни правните съвети им дават от Българския хелзинкски комитет. 


По данни към 6 декември в България - поне на хартия - има 7 центъра за настаняване на кандидати за убежище, в които са около половината хора с този статут. Центърът в Харманли работи като обект от закрит тип в нарушение на българския закон, забраняващ кандидати да убежище да бъдат лишавани от свобода. Хората там получават полагаемите им се 65 лева месечно, но не ги пускат да си купят нещо с тях извън лагера.


Малко под 5000 души от тази категория са на "външни адреси", като за наема си плащат сами, а държавата не им осигурява нищо, освен карта за основни медицински грижи, често издавани със забавяне. "Това създава сериозен риск някои да са бездомни или лишени от основни ресурси и грижи", посочват от ООН и казват, че въпросните адреси понякога са фиктивни.


Остри критики се отправят за състоянието на центровете за настаняване: "Държавата не предоставя храна и като цяло няма места за готвене, адекватно отопление (вкл. топла вода), медицинска помощ или вода и санитарни помещения в адекватно състояние. Някои центрове често са пренаселени, семействата нямат свое лично пространство. В повечето места няма перални помещения, като цяло отсъства достъп до помещения за децата, за образование или занимания в свободното време. Макар социални работници понякога да помагат в процедурата за кандидатстване на децата без близки и родители (148 на брой в края на октомври), системата за осигуряване на техни назначени попечители не работи ефективно, тъй като на практика такива хора не се назначават. Към декември се полагат усилия за разширяване и подобряване на сградите, но те остават далеч от адекватното състояние."


Докладът съдържа малко по-подробно описание на положението в Харманли и във "Военна рампа" в София, като описва случай, в която на площ от 18 кв метра са били настанени 21-22 души с една тоалетна и една мивка.


Специално внимание е отделено и на криминалните инциденти и силните антиимигрантски настроения в България, които пречат на приемането и интегрирането на получилите статут на бежанци.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK