Ариел Шарон - "Касапинът от Бейрут", който се бореше за мир за Израел - Свят

Той е една от легендарните и най-противоречиви личности в историята на Израел. На бойното поле и в политиката Ариел "Арик" Шарон десетилетия наред оказа решаващо влияние за това как изглежда днес страната, но и бе част от някои от най-кървавите й моменти.

Еднакво обичан и ненавиждан, генералът заслужено стои в редицата на такива големи лидери като Менахем Бегин, Ицхак Рабин и Шимон Перес. Те станаха нобелисти за мир, той разбираше мира по свой начин.

Името му дори бе свързано с началото Второто пришествие - прочутият равин и кабалист Ицхак Кадури остави предсмъртна бележка, в която твърдеше, че Месията ще се появи, когато Шарон почине и кодирано добави, че името му ще е Йешуа (Исус).

За разлика от Бегин и Перес и подобно на Рабин той е роден (под името Ариел Шейнерман) на територията на бъдещия Израел. Фамилията Шарон му дава Давид Бен Гурион, първият премиер на страната. За разлика от Перес и подобно на Рабин и Бегин, той е врял и кипял в боевете. На практика, Ариел Шарон е участвал във всички войни от раждането на страната си и с него символично си отива цяло едно поколение, започнало живота си с войната от 1948г.

Неговото верую бе да се гарантира тотална сигурност на Израел - така, както той я разбира, дори когато трябва да плати висока политическа цена.

Шарон бе дълги години защитник на еврейските селища в окупираните през 1967г. територии, но когато стана премиер, показа гъвкавост по въпроса и направи един от най-спорните си ходове - изтегли армията от Газа и изтегли няколко селища.

Това стъписа мнозина от последователите му, но Шарон заяви, че ако трябва ще създаде нова партия и ще се яви с нея на избори, където ще докаже, че повечето израелци го подкрепят. Така и стана - той създаде "Кадима" през 2005г. и победи. Но броени дни по-късно получи инсулта, от който в събота се навършиха точно 8 години, прекарани в кома, от която няма връщане.

Друго негово прочуто смело решение е да атакува Ливан в началото на 80-те години, когато е министър на отбраната. Твърди се, че той е изпратил армията и след това е уведомил премиера. Операцията в крайна сметка си струваше от израелска гледна точка, защото Организацията за освобождение на Палестина (ООП) бе прогонена от Бейрут.

Но армията остана в страната близо 20 години и когато се оттегли обществото с облекчение си въздъхна, защото вече смяташе цялата история за една ненужно кървава авантюра.

По същото време е и трагедията, заради която му лепват прякора Касапинът от Бейрут - избиването през 1982г. на стотици (данните се движат в широките рамки от над 800 д облизо 3500) араби в бежанските лагери Сабра и Шатила край ливанската столица. Това е дело на ливанските маронити (християнски милиции), отмъщаващи си за убийството в атентат на техния лидери президент Башир Джемаел.

На 16 юни 1982г. някъде в Южен Ливан сред войници от израелската армия като министър на отбраната.

Но върху Шарон е хвърлена косвена вина, тъй като районът е бил обграден от израелската армия. През 1983г. специален израелски трибунал, разследващ трагедията, го отстранява от поста му, но това не накърнява особено популярността му сред израелската десница.

Още почти дете той се включва в нелегалната еврейска съпротива и отрядите за самозащита Хагана. През 1948-49г. командва взвод във войната с арабите. През 1953г. създава прочутият Отряд 101 - специална част, подчинена директно на Генералния щаб на армията, натоварена с наказателни акции на чужда територия, целящи спирането на арабските нападения срещу цивилните евреи. Този отряд за борба с федаините просъществува само 5 месеца, но се смята, че е оставил отпечатък върху цялата история на израелските специални и конвенционални сухопътни части.

През октомври 1953г. Шарон командва операцията в Кибия на територията на Йордания, от което се смятало, че идват мнозина от нападателите. Палестинското село е обкръжено, пътищата към него са минирани срещу йорданската армия и сапьори взривяват почти всички къщи. Когато се връщат, арабите откриват в руините десетки (цитират се данни между 67 и 85) загинали. Шарон, който тогава е на 25 години, твърди после, че е изненадан и че вероятно загиналите са се скрили по мазета и килерчета, разчитайки, че този път израелците ще си тръгнат без да отмъщават.

Командването на десантна бригада в Суецката война от 1956г. го прави генерал майор на 28 години.

Ариел Шарон (в центъра) като млад офицер, заобиколен от другарите си, в Израел на 1 декември 1956г.

Няма и 10 години по-късно във Шесдневната война от 1967г. той командва дивизия в Синай и уменията му на стратег се доказват в победата над египетската армия, допринесла за това Израел да окупира целия полуостров.

Тук му се налага да се сражава отново 6 години по-късно, когато Египет и Сирия изненадващо нападат Израел. Маневрата на Шарон, откъснала цялата Трета армия на Египет, обръща хода на войната Йом Кипур, която в един момент изглежда изгубена за Израел.

С премиера Менахем Бегин и външния министър Моше Даян (с превръзката на окото) по време на дебатите в Кнесета през март 1979г. за мирния договор с Египет, предвиждащ демилитаризиране на Синайския полуостров и връщането му под контрола на Кайро. Шарон, тогава министър на земеделието, гласува против в кабинета.

През същата 1973г. започва и политическата му кариера, когато влиза като депутат в Кнесета с новия блок Ликуд.

През 1975-1977г. е специален съветник по въпросите на сигурността на премиера Ицхак Рабин.

От 1977г. Шарон непрекъснато е в управлението като министър - на земеделието, отбраната, търговията и индустрията, строителството и благоустройството, националната инфраструктура, външните работи.

През 2001г. той става 11-ят премиер на Израел с платформата, че мирното споразумение с палестинците е сключено без съществена част - гаранции за сигурността на страната.

Негово посещение в Ерусалим през 2000г. на второто най-свято за мюсюлманите място предизвика Втората палестинска интифада. на последвалата вълна от самоубийствени атентати, организирани предимно от "Хамас", той отговори с издигането на дългата стотици километри бетонна стена.

Преди 12 години той каза: "Аз съм на 73. Видял съм всичко. Срещал съм се с крале, кралици и президенти, обикалял съм света. Днес има едно нещо - да се опитам да постигна мир."