Путин е изправен пред сложен избор за Украйна

© Reuters

Руският президент Владимир Путин е изправен пред решение за Украйна, което може да бележи политическото му наследство, както и бъдещето на западния съсед на страната, заклещен в борба между Изтока и Запада, напомняща на времената на студената война, коментира Тимъти Херитидж от "Ройтерс".

Падането от власт на президента Виктор Янукович лиши Путин от съюзник, жизнено важен за надеждите му да държи Украйна - люлката на руската цивилизация - в това, което той смята за руска орбита.

Може да се провалят плановете му за изграждане на голям търговски блок, събрал колкото може повече бивши съветски републики, за да действа като предизвикателство срещу икономическата мощ на Китай и САЩ.

Рисковано може да се окаже за Путин и да се въвлича в наддаване с ЕС за оставащата без средства Украйна. За самата Русия не е лесно да събере обещаните 15 млрд. долара помощ, която предложи през декември.

Силови действия, като например установяване на контрол над районите с етнически руснаци в Източна Украйна, заплашват да предизвикат много по-сериозен конфликт.

Засега Путин не е казвал нищо публично, макар да се съобщава, че разговаря често по телефона с президента Барак Обама и канцлера Ангела Меркел. Той особено много държеше да мълчи, докато не свърши олимпиадата.

Тя приключи в неделя и нетърпение да го чуят и видят какво ще прави проявяват и на Майдана в Киев. "Всички знаем, че Путин обича да се меси", коментира Алексей Цитулски, на 25 години от Крим. "Ако реши да превземе райони като Крим или другаде на изток, ще заминем там да се сражаваме. Няма да оставим Украйна да бъде разцепена."

Подобни думи само изтъкват колко големи са залозите за Путин, който търси начин да излезе достойно от тази геополитическа битка.

През ноември изглеждаше, че той е спечелил решителна победа с отказа на Янукович да подпише асоцииране на Украйна с ЕС и обръщането към тесни връзки с Русия. Но за 15-те милиарда долара помощ и евтиния газ присъствието на Янукович като държавен глава беше ключово. Отпадането му от схемата я поставя под въпрос. Опозиционни лидери и мнозина от протестиращите в Киев искат по-близки връзки с Европа и се опасяват да не бъдат всмукани в орбитата на Русия.

Спирането или запазването на помощта са влиятелен механизъм за въздействие на събитията. Друг инструмент е вероятността да бъдат вдигнати нови вносни бариери пред Украйна, агенцията по храните да заяви, че едва ли не всичко украинско е радиоактивно, а украинските имигранти, работещи в Русия, да бъдат върнати обратно.  

Трети канал за въздействие беше демонстриран през уикенда с изпращането на Алексей Пушков, верен на Путин депутат и председател на комисията по външната политика в Държавната Дума, на събранието на проруски настроени регионални лидери в Харков.

Засега изглежда, че мисии като тази на Пушков не успяват, и той написа за украинските власти в "Туитър" профила си: "Нека се обърнат към покровителите си на Запад."

Може ли Путин да преглътне едно поражение в игра, която буквално допреди дни изглеждаше, че е спечелил? Това би било тежък удар в момент, когато и другите му външнополитически успехи губят блясък - например разделянето на Сирия с химическите й оръжия и неуспеха заедно със САЩ да задвижат мирен процес в арабската страна. 

Украйна му е нужна не само заради това, че е голям пазар и източник на природни ресурси за Евразийския съюз. За руснаците няма да е лесно да приемат загубата на страна, която повечето смятат за нещо като руски васал с близки културни и верски връзки. Не само опозицията в Русия гледа внимателно как се развиха уличните протести в Киев и знае, че търпението на руснаците може да не се окаже безкрайно.

Андрю Уилсън коментира в британския вестник "Индипендънт", че в Киев се е заформил най-големият кошмар за Путин. Става дума, че политици и експерти ще пишат конституция и планове за икономическо възстановяване, но дневният ред на правосъдието ще се задава от лидерите на отрядите на Майдана. Заради тях "официалната" опозиция ще трябва да се радикализира в борбата за това кой да е моралният авторитет, говорещ от името на Майдана.

За Москва това е 10 пъти по-лошо, отколкото бюрокрацията в Брюксел да се разпростре до украинско-руската граница, пише още Уилсън. Една действаща демокрация в Украйна е екзистенциална заплаха да цялата система, изградена от Путин от 2000 г. насам. 

След като руснаците смятат, че Русия и Украйна са тандем, защо промяна в Украйна да не предизвика промяна и в Русия? Путин тъкмо маргинализира протестното движение в Русия, опозицията е слаба и почти не я чухме да подкрепи Майдана. И сега ще трябва да се измисли нещо по-различно от пропагандната теза, че протестиращите са неонацисти, платени от Запада.

Този Запад от своя страна ще трябва бързо да налее пари за един "премиер-камикадзе", който за 2-3 години да демонтира точно това, което Москва използва като основен инструмент - да предоставя толкова помощ, колкото да крепи една полуавторитарна система (за да може такива като Янукович да плащат на полицията) и да държи обществото в постсъветско състояние, за да е зависимо от правителството.

Според Уилсън сега руснаците и предишния режим в Киев ще подкрепят всеки популист, който ще обещава, че правителствените субсидии ще продължат да текат. Нещо още по-лошо - Москва може да се опита повторно да корумпира политическата система, да си основе марионетни партии и да си "купи" влиятелни членове от другите партии.

Авторът смята, че Кремъл ще се сблъска в Украйна със същия проблем, с който не успя да се справи Янукович - протестиращи, които не се мотивират с пари или чуждестранна подкрепа. "Руснаците са добри в манипулирането на старата система, но да се справиш с революционери е съвсем друга работа. На Украйна й предстоят трудни дни."