Путин поиска от парламента разрешение да използва армията в Крим

Колона на Черноморския флот вече е заела позиции на улица на Севастопол.

© Associated Press

Колона на Черноморския флот вече е заела позиции на улица на Севастопол.



Президентът на Русия Владимир Путин е внесъл в Съвета на Федерацията (горната камара на парламента) искане да използва въоръжените сили на страната на територията на Украйна до нормализиране на обществено-политическата ситуация в страната, съобщи пресслужбата на Кремъл.


Веднага след това започна извънредно заседание, посветено на Украйна с един единствен въпрос в дневния ред - за използване на руската армия на територията на Украйна. Съгласно Конституцията на Русия само горната камара може да даде такова разрешение. "Съдейки по всичко обръщението на президента ще бъде одобрено", казва източник на агенция "Интерфакс".


Само час след публикуването на съобщението на Кремъл одобрението си за искането на Путин дадоха комисиите по отбрана и международни отношения на Съвета на Федерацията.




Гласуването в зала ще бъде явно, като за одобряване е необходимо обикновено мнозинство, или 84 гласа на сенатори.


Председателят на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко заяви по-рано в събота, че властите в Крим имат правото да определят размера на своята автономия и пълномощията, а Русия не може да остане безучастна при заплаха за живота на руснаците там. Тя не даде примери по какъв точно начин е застрашен животът на етнически руснаци или руски граждани в автономната област на Украйна.


В съобщението от Кремъл се казва: "Във връзка с изключителната ситуация, създала се в Украйна, заплахата за живота на гражданите на Руската федерация, нашите съотечественици, личния състав на воинския контингент на Въоръжените сили на Руската федерация, дислоцирани в съответствие с международен договор на територията на Украйна (Автономна република Крим), на основание точка "г", част 1 от член 102 на Конституцията на Руската федерация внасям в Съвета на Федерацията на Федералното събрание на Руската федерация, искане за използването на Въоръжените сили на Руската федерация на територията на Украйна до нормализиране на обществено-политическата обстановка в тази страна."


Със следващото съобщение от Кремъл се обявява, че човекът, който официално ще представлява президента пред сенаторите по процедурата за искането е Григорий Карасин - зам.-министър на външните работи на Русия.


Формулировката на съобщението сочи, че Путин иска да използва само вече намиращите се на украинска територия руски войски. По приблизителна оценка това около 15 000 души, но тези данни са преди да избухне кризата. Не е известно дали и колко допълнителни части са прехвърлени през последните дни и часове през окупираните от руски говорящи униформени без опознавателни знаци летища на Крим.


Почти веднага след съобщението от Кремъл бе разпространено обръщение на Съвета на Федерацията към държавния глава. В него се казва, че един отказ от изпълнение на споразумението за нормализиране на обстановката в Украйна от 21 февруари (между вече сваления президент Виктор Янукович и опозицията - бел.ред.) носи реална заплаха от кръвопролитие в източните и южните области на Украйна и хуманитарна катастрофа в цялата страна, съобщи агенция "Интерфакс".


Изхождайки от нееднократните призиви на властите на Крим и гражданите на Русия, живеещи в Крим, Съветът на федерацията призовава президента "да предприеме всички изчерпателни мерки за защита живота и сигурността на гражданите на Руската федерация, живеещи в Украйна, на нашите съотечественици и личния състав на воинския контингент на въоръжените сили на Руската федерация, намиращ се в Украйна".


Андрей Дещица, който изпълнява длъжността външен министър на Украйна, съобщи в събота, че Русия е отказала да участва в консултации на страните, които гарантират сигурността на Украйна съгласно Будапещенския меморандум от 1994г. Според агенция "Интерфакс" той е добавил, че другите две страни  гаранти - САЩ и Великобритания са потвърдили готовност да се включат в такива консултации. 


Отказът на Русия може да се оцени като поставяне под съмнение на международните гаранции на страните, подписващи такива документи, коментира Андрей Дещица. "С подписването на Будапещенския меморандум Украйна се отказа от ядреното си оръжие и очакваше потвърждаване на своята териториална цялост и независимост от доържавите, подписали този документ."


Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK