А кой ще прибере телата на "войниците без опознавателни знаци"?

А кой ще прибере телата на "войниците без опознавателни знаци"?

© Reuters



Те са навсякъде из Крим - "неизвестни въоръжени лица", "войници без опознавателни знаци", които овладяват обектите на украинската армия и охраняват административни сгради и ключова инфраструктура.


Облечени са в най-новия модел полеви униформи на руската армия, носят каските, маските и "черните калашници" на десантните части и спецназ на ГРУ, карат джипове "Тигр" и "Ивеко", с които в света са оборудвани само две армии - на Русия и на Италия.


Но никой в Русия не признава, че са руски войници.




Президентът и главнокомандващ Владимир Путин каза, че частите, практически окупирали Крим, не са от руската армия.


Външният министър Сергей Лавров повтори в сряда за пореден път, че това били отряди за самозащита на руснаци от украинския плоуостров.


Военният министър Сергей Шойгу нарече провокация снимки и видеозаписи в интернет, на които се вижда, че това са руски десантчици.


Т.нар. премиер на автономната република обърка още повече нещата, като каза, че това не са "силите за самоотбрана на рускоезичен Крим".


Понякога споделят някоя дума, но млъкват, когато ги питат откъде са.


В епохата на интернет това мълчание лесно се заобикаля. На един от записите с изключването на тока на щаба на военноморския флот на Украйна в Севастопол се видя, че един от въоръжените не е премахнал опознавателен знак на гърба си и на него се вижда името на Арманс Досанов.


В социалните мрежи веднага бе открито кой е Досанов А. - член на отряда със специално предназначение на Главното разузнавателно управление на руската армия в Саратовска област. За изпращането в Крим на спецчасти от Поволжието се съобщаваше още на 24 февруари.


А кой ще прибере телата на "войниците без опознавателни знаци"?


Един от основните проблеми, свързан с всичко това, е, че тези войници на практика са изоставени от своята страна, тъй като всичките им висши началници се отричат от тях.


Това може да е практика за шепа командоси, изпратени от разузнаването или военните на диверсионна мисия в чужда държава, но не и за корпус от хиляди войници.


Очевидно е, че това се прави, за да се спести поне част от международното възмущение. Но то носи и рискове за живота на конкретните "неидентифицирани мъже" в случай на инцидент с пленяването или убиването на някого от тях. Русия няма да има никакво формално основание да поиска третирането им като военнопленници и освобождаването им или да прибере телата им, тъй като те не са обозначени като нейни граждани и служители.


Подобна "тиха окупация" вече се е случвала.


През ноември 1994 г. проруски настроени сили в Чечения щурмуваха Грозни, за да свалят от власт ген. Джохар Дудаев. Държавната пропаганда твърдеше, че това са жители на Чечения, опитващи се да възстановят конституционния ред в републиката.


Но скоро се оказа, че ядрото на тези отряди са войници от руската армия, които някак се бяха оказали "в отпуск" или са били "командировани" към Федералната служба за сигурност (контраразузнаването на Русия - бел.ред.).


Когато част от тези войници бяха пленени и убити, официалната власт се отрече от тях и от принципа, че армията никога не изоставя своите и, ако се наложи, десетилетия наред полага усилия за прибирането и достойното погребение на тленните им останки.


Наложи се опозициони лидери и правозащитници да ходят в Чечения да преговарят за освобождаването им.


Изглежда, на мъжете от днешния спецназ в Крим този позорен епизод от руската военна история не е разказван, коментира тези дни московският журналист Владимир Вартоломеев.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK