Мълчаливите рани от цунамито

Репликата на "чудния бор" – самотното дърво, оцеляло след цунамито и превърнало се в символ на надежда за региона.

© Reuters

Репликата на "чудния бор" – самотното дърво, оцеляло след цунамито и превърнало се в символ на надежда за региона.



Хацуко Ишикава така и не успява да зърне 36-годишния си син огнеборец, преди той да бъде пометен от цунамито, опустошило северните брегове на Япония преди точно три години. Тя само чува гласа му от пожарната кола, докато той ускорява към брега в опит да евакуира намиращите се там хора, преди да е ударила вълната. Мъжът изкрещява на сина си да се спасява на по-високо място. След това заминава.


Случилото се преследва Хацуко и до днес. "Обвинявам се за това непрекъснато, питам се защо не го спрях", признава 65-годишната жена, седнала в спартанското си убежище, където живее оттогава, пред агенция "Ройтерс".


Три години след трагедията малките градчета по североизточното крайбрежие на Япония се възстановяват, но са все още далеч от изцелението. В Рикудзентаката, където са загинали един на всеки 10-ма жители, на 11 март 2011 г. почти всеки е изгубил приятел или член на семейството си.




Издръжливостта на този град и на неговите жители беше олицетворена от самотно оцеляло дърво, наречено от местните "чудния бор". Миналата година обаче то загина и днес на мястото стои негова реплика.


Мълчаливите рани от цунамито

© Reuters


Около 5000 души или една четвърт от населението на Рикудзентаката все още живеят във временни убежища. Мнозина като Ишикава са избрали да страдат сами, вместо да търсят подкрепа. В дните след цунамито съзнанието й било абсолютно празно, тя вдегнала кръвно и била приета в болница. Там лекарите й препоръчали да потърси консултант за справяне с психологическата криза, но тя отказала.


"Никой непознат не може да разбере какво ми е в сърцето. Трябва да понеса това сама", споделя Хацуко през сълзи.


За оцелелите от земетресението е изключително трудно да потърсят помощ в една страна, която все още заклеймява психологическите заболявания и възхвалява стоицизма, смятат експерти.


"Японците се колебаят да прибягват не само до психологическа помощ, но и до каквато и да е помощ", констатира Цуюоши Акиява, председател на комитета за подкрепа след бедствието, основан от Японската асоциация на психиатрите и невролозите.


Повечето от руините в Рикудзентаката вече са разчистени, а там, където някога се е издигал градът, сега е останало обрасло поле. Боклукчийски камиони и булдозери се разминават по малкото останали асфалтирани улици и изхвърлят във въздуха жълт прах.


След залез слънце всичко притихва. Неколцина таксиметрови шофьори признават, че отказват да взимат клиенти по тъмно, след като някои от тях са заявили, че са видели призраци. Гласът на океана е тих, а мнозина оцелели казват, че вече избягват да ходят по крайбрежието нощем.


Преди и след - общ изглед от североизточния японски град Кесенума, префектура Мияги, след цунамито (горе) и след мащабни възстановителни дейности през февруари тази година (долу)

© Reuters

Преди и след - общ изглед от североизточния японски град Кесенума, префектура Мияги, след цунамито (горе) и след мащабни възстановителни дейности през февруари тази година (долу)


Според професионалисти в сферата на психическото здраве сред оцелелите се е появило и негодувание и яд, тъй като някои от тях са успели да се върнат към нормален живот по-бързо от други.


"През първата година имаше колективно чувство за обща работа, за да се преодолее това заедно", коментира психоложката Аяко Сато. "През втората година всеки искаше да помогне на другия, тъй като всички пострадаха много при бедствието. Но сега вече започва да се вижда пропаст между различните стандарти на живот. Хората се отчуждават."


"Чувството за общност отчасти изчезва", потвърждава и 63-годишният Такеши Кано, организирал временен лагер в будистки храм край близкото село Кесенчо. След цунамито там не остава нито една сграда.


Досега няма подробни статистики за дълбочината на психологическия ефект от бедствието върху оцелелите. В Рикудзентаката са регистрирани три случая на самоубийства, свързани със земетресението. Проучване, финансирано от японското здравно министерство, разкрива, че над една четвърт от децата на възраст между 3 и 5 години в зоните, засегнати от цунамито, показват признаци на страдание и се нуждаят от професионална помощ. В някои детски градини вече не се празнуват дните на майката и на бащата, тъй като много от децата са изгубили поне единия си родител.


"Това, което трябва да направим, е да продължаваме с възстановителните работи и да показваме на жителите на града неговия напредък, за да не губят те надежда", казва кметът на Рикудзентаката Футоши Тоба, чиято съпруга също е загинала при земетресението.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK