Как би изглеждала кризата, ако Украйна беше запазила ядрения си арсенал

Руска интерконтинентална ядрена ракета "Топол"

© Associated Press

Руска интерконтинентална ядрена ракета "Топол"



Украйна изглежда доста беззащитна пред руската интервенция в Крим. В статия за общественото радио на САЩ Грег Майър се опитва да отговори на въпроса как би изглеждал конфликтът, в случай че Украйна все още имаше ядрени оръжия. Според него ситуацията би била доста по-различна и доста по-опасна.


Когато Украйна получава независимостта си след разпадането на СССР през 1991 г., наследява арсенал от около 1800 ядрени глави, което я прави страната с третото най-голямо ядрено въоръжение в света след Русия и САЩ.


По времето, когато в останалите бивши съветски републики цареше хаос, Украйна спокойно можеше да запази ядрения си арсенал. Пре 1994 г. обаче Украйна реши да се откаже от тях и ги предаде обратно на Русия. Срещу това получи сигурност, че суверенитетът ѝ няма да бъде нарушаван. По онова време Меморандумът от Будапеща изглежда като добро за всички решение.




Това споразумение беше символ на новите възможности пред международните отношения в периода след края на студената война. Един от големите ядрени арсенали беше разрушен. Независимата Украйна получи обещания, че страните, подписали меморандума, няма "да употребяват сила срещу териториалната цялост и политическата независимост на Украйна".


Днес това споразумение изглежда доста крехко след инвазията на Русия в Крим. Събитията в Украйна са ясен знак за страни като Северна Корея колко е важно поддържането на ядрен арсенал.


"Предадохме ядрените оръжия като част от споразумението," каза пред "Ю Ес Ей тудей" Павло Ризаненко, депутат от украинския парламент. "Сега много хора в Украйна мислят, че сме направили голяма грешка".


Ядрените оръжия може и да усложняват отношенията между държавите, но страните с ядрени арсенали рядко стават жертва на нападения, особено необявени.


"В бъдеще, независимо как се реши казусът в Крим, ще се нуждаем от много по-силна Украйна," заяви Ризаненко. "Ако имаш ядрени оръжия, не те нападат."


Русия вероятно щеше да действа доста по-сдържано, ако беше изправена пред ядрена държава. Все пак настоящата криза щеше да е доста по-опасна, ако Русия се беше намесила, а Украйна имаше ядрен арсенал.


Индия и Пакистан имат ядрени въоръжения и всеки път, когато по границите им има напрежение, всяко относително малко спречкване може да доведе до ядрена война. По този начин регионален проблем може лесно да придобие глобални измерения.


САЩ наложиха някои наказателни мерки срещу Русия и обмислят по-тежки санкции. Не се говори обаче за военна намеса.


Въпреки че украинците с право са разочаровани от реакцията на Запада, САЩ не са поемали задължение за военна намеса по меморандума от 1994 г., коментира Стивън Пайфър, участвал в преговорите по споразумението и посланик на САЩ в Украйна между 1998 г. и 2000 г.


"Мисля, че е очевидно, че Русия нарушава поетите задължения", казва Пайфър. "Събитията в Крим представляват военна окупация на полуострова от страна на Русия. Трябва да помним обаче, че в Меморандума от Будапеща се говори за сигурност, не за гаранции. Беше кристално ясно – и украинската страна разбираше това през 1994 г. – че не използваме думата "гаранция", понеже нямаме намерение да защитаваме споразумението с военна сила".


В крайна сметка Украйна днес не може да ползва ядрен арсенал в бъдещи преговори. Русия обаче може.


В събота Министерството на отбраната на Русия съобщи, че може да спре международните инспекции на ядрения си арсенал в отговор на заплахите за санкции от страна на Запада. Тези инспекции са част от споразумението за намаляване на стратегическите въоръжения, сключено между САЩ и Русия през 2010 г.  


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK