© Reuters
От първия до последния от официалните лица на Русия и от новата власт в Крим се кълнат, че в правно отношение всичко около референдума и присъединяването към Руската федерация е проверено и съобразено със закона. Същото каза във вторник в речта си при анексирането на тази част от Украйна и президентът Владимир Путин.
Но това просто не е така, коментира адвокат Вадим Клювгант на сайта на радио "Ехото на Москва".
Един безпристрастен анализ при пълно уважение към волеизявлението на жителите на Крим, руснаци и украинци, повдига следните въпроси, казва той.
"Първо. Държавната независимост на Крим беше провъзгласена от властите в Симферопол на следващия ден след референдума. Но на този референдум такъв въпрос изобщо не беше поставян, макар че имаше планове за това. Избирателите бяха питани съвсем друго нещо - дали искат да бъдат част от Русия или от Украйна.
Властите в Крим обявиха независимост преди официалното разгласяване на резултата от референдума, за които те не криеха, че знаят. Но доколко това решение на властите в Крим съответства на волеизявлението на техните избиратели, които не са гласували за независимост, а съдейки по резултатите от референдума, май изобщо не са и искали независимост? И понеже това е риторичен въпрос, ето втори - каква е реалната цел на приемането на това решение?
Второ. Указът на президента на Русия за признаване на Крим за "суверенна и независима държава" също е издаден на следващия ден след кримския референдум и се позовава на неговите резултати. Но в съответствие с тези резултати Крим трябва да стане част от Русия, което е несъвместимо със статута на "суверенна и независима държава". В какво се заключава съответствието на указа на президента за признаване на "суверенен и независим" Крим с конкретното волеизявление на хората от Крим? И отново - каква е реалната цел на приемането на това решение?
Трето. В съответствие с действащото законодателство на Русия инициатор на взимането на решение за влизане в състава на Руската федерация както на цяла друга държава, така и на части от нея, може да бъде само тази чуждестранна държава, но не може да бъде някоя част от нея.
Това вече е чуждестранна държава и само тя може да бъде страна по международен договор с Руската федерация за влизането в нейния състав. Следователно за спазване на реда спрямо Крим - съставна част от Украйна - беше необходима инициатива именно на тази чужда държава. Опитът за промяна на този ред беше направен, но скоро след това беше прекратен. Следователно в отсъствие на такава инициатива от Украйна за властите на Руската федерация не може да възникне правово основание за разглеждане на въпроса за влизането на Крим в състава на Русия.
Четвърто. Едновременно с провъзгласяването от властите в Крим на държавна независимост последва и тяхната молба към друга държава - Русия, за приемане в нейния състав. Отчитайки това и всичко казано дотук, няма ли основание да се предполага, че решението за обявяването на независимост на Крим, точно както и за нейното признаване, са били необходими единствено за да се избегне необходимото получаване на очевидно невъзможната инициатива от страна на Украйна?
С други думи, никой от самото начало не се е и стремил да осигури реална държавна независимост на Крим, взимайки решения за нейното обявяване и признаване. Когато подобни ситуации възникват в гражданските правоотношения, подобни сделки поради тяхното несъответствие с реалната воля на страните се квалифицират като мними или притворни. Те са нищожни, т.е. няма правни последици от момента на сключването им.
Пето. В Руската федерация е въведена наказателна отговорност даже за призив към действия, насочени към нарушаване на териториалната й цялост (чл. 280.1. НК РФ, въведен с федерален закон 433 от 28.12.2013, влиза в сила от 09.05.2014г.). За такива призиви е предвидено наказание до 5 години лишаване от свобода. Тази подсилена защита на принципа за териториална цялост нима не свидетелства за това, че той се възприема от руската власт като безусловно приоритетен по отношение правата на самоопределение и свободно отделяне? Референдуми в Руската федерация отдавна не се провеждат. Заедно с това един от фундаменталните руски конституционни принципи е равенството пред закона и съда. В какво се заключава спазването му в дадената ситуация?
Всичко това означава "юридическа изрядност" на действията на кримските и руските власти? Ако не е това, то кое?"
