Дневник

1918  – След като болшевиките създават РСФСР (Руска съветска федеративна социалистическа република), Крим става социалистическа република Таврида. Режимът обаче издържа едва няколко месеца, понеже отряди украински националисти прогонват болшевиките от Симферопол. Те от своя страна предават властта на Германия, която поставя антиболшевишко управление. След края на Първата световна война Крим е под контрола на френски и английски части.

1919 – В Крим влиза Червената армия. През лятото Бялата армия, поддържаща руската монархия, изтласква обратно Червената армия и завзема целия полуостров.

1920 – След продължителни битки, останките от Бялата армия се установяват в Севастопол, откъдето в края на годината болшевиките ги прогонват.

1920-21 – Ленин издава заповед за "разчистване" на полуострова. Жертви на червения терор стават поне 20 хиляди души, с което се налага окончателно съветска власт в Крим

1920-30 – Крим се превръща в "лечебен район" на съветския блок. Национализираните резиденции и вили се превръщат в болници и санаториуми.

1941 – В Крим настъпват немски и румънски войски, които превземат целия полуостров без Севастопол.

1944 – Червената армия повторно превзема Крим. Към края на месец април германската армия е изтласкана. Малко след това започва масовото депортиране на местните татари в Узбекистан, като формалната причина за това е обвинението, че били сътрудничели с германските войски. На страната на германците са сражават 19 хиляди кримски татари, за много от които болшевишката власт е по-лоша от тази на нацистите.

1945 – Крим губи статута си на автономия. В района масово са заселвани руснаци.

1948 – Севастопол е отделен от Кримска област и директно подчинен на Москва.

1954 – Никита Хрушчов подарява Крим на Украинската ССР. Това не води до украинизация на полуострова, а основният етнически и езиков елемент остава руският.

1991 – През декември Крим влиза в съства на независима Украйна. На референдум 54% от жителите на областта подкрепят суверенитета на Украйна, но руснаците масово бойкотират гласуването. През януари същата година 80% от населението гласува за създаване на Кримска автономия.

1992 – Украинските офицери са изгонени от руския флот, разположен в Севастопол. Крим приема конституция, която обявява полуострова за демократична държава, част от Украйна. Републиканската партия предлага преминаване към Русия, в резултат на което Киев се съгласява да даде на Крим статут на автономия с голяма вътрешна свобода.

1993 – Върховният съвет на Русия обявява решението на Хрушчов за предаването на Крим на Украйна за недействително.

1994-98 – Леонид Кучма управлява Украйна, което води до затопляне на отношенията между Киев и Москва. Черноморският флот получава право да ползва базата в Севастопол. В Конституцията на Крим от 1998 г. се потвърждава автономията на полуострова, но като част от Украйна. Руският и украинският се признават за официални езици.

2005-06 – След Оранжевата революция президентът Виктор Юшченко иска да смени статута на военната база в Севастопол. В резултат на това около Керч има няколко провокации, но така и не се стига до сблъсък.

2008 – В хода на войната в Грузия Украйна блокира напускането на кораби от Черноморския флот от базата в Севастопол.

2010 – След идването на власт на Виктор Янукович наемането на базата в Севастопол е удължено до 2042 г. Активисти от Партията на регионите от Крим получават депутатски места във Върховната рада, а  Янукович и руският президент Медведев се договарят за изграждане на мост между Русия и Крим, над Керченския провлак.

2014г. - Русия анексира полуострова и Севастопол, след като нейни войски без опознавателни знаци окупират ключови сгради и обекти и обсаждат казарми и командни центрове на украинската армия. След само 3 седмици е проведен "референдум", непризнат от никого освен от Москва, и бойкотиран от татари и украинци.