© Reuters
Паметникът на Червената армия в Берлин, за който в."Билд" поведе кампания да се премахнат танковете пред него, защото са символ на руския милитаризъм.
В Русия вече ще наказват с глоба, принудителен труд или затвор до 5 години всеки, който разпространява преднамерено лъжливи сведения за дейността на СССР по време на Втората световна война.
Същото е наказанието за разпространяване на сведения на явно неуважение към дните на воинската слава и паметните дати на Русия, свързани със защитата на отечеството и за публично извършено оскверняване на символите на воинската слава.
Глобата за физически лица е до 300 000 рубли, те са заплашени и със затвор до 3 години. Ако това се върши "с използването на служебно положение или медии", глобата достига 500 000 рубли и лишаване от свобода до 5 години. Същото важи и ако това се прави "с изкуственото създаване на доказателства".
Президентът Владимир Путин подписа в понеделник приетият от парламента в края на април закон, който всъщност има съвсем друга тема - борба с реабилитирането на нацизма. В него обаче е вмъкнат текстът срещу опитите за посегателство над историческата памет по отношение на събитията от войната.
В Наказателния кодекс на Руската федерация се създава нов член "Реабилитация на нацизма", разширяващ понятието "екстремистка дейност". Той обхваща основно отказите на факти, установени с присъдите на Международния военен трибунал в Нюрнберг и наказването на главните военни престъпници от европейските страни на Оста (сред тях е и България - бел.ред.), както и одобряването на престъпленията, установени с тези присъди.
Още с появата на законопроекта руски коментатори посочиха, че на практика той задушава всеки опит за историческо изследване, публикуване на неудобни за официалната версия факти за съветската роля във войната и спиране на дебатите в медиите по този въпрос. При почти закрити архиви на силовите министерства и невъзможност да се аргументира дадена теза с факти и документи, могат напълно да изчезнат нелицеприятни твърдения като тези за съветско-нацисткото сътрудничество до 1941г., за т.нар. заградителни отряди на НКВД, които са пресрещали със стрелба бягащите от фронта под натиска на нацистката армия или това какво са вършили съветските войски в освободените територии на днешна Украйна и балтийските републики, например, или на окупираните страни от Източна Европа.
Един от основните инициатори е Ирина Яровая, ръководител на комисията в Думата по сигурност и борба с корупцията. Тя изрично призова законът да бъде одобрен и да влезе в сила в чест на 9 май, когато Русия празнува победата над нацизма. "Украйна се явява живо свидетелство към какво води такава политика, когжато фашизмът се изправя в цял ръст и вече е свързан не само с пропагандата, но и с извършването на престъпления", заяви тя.
Яровая, която се прочу с редица подобни закони, включително срещу осиновяването от чужденци на руски сирачета и изоставени деца, бе критикувана от свои колеги и от сенаторите от Съвета на федерацията, че новият й закон е безсмислен и противоречив. Ако я караме така под егидата на борбата с нацизма може утре да забраним дори действията на средновековните княжески дружини, коментираха в правния отдел на Думата. Причината е, че формулировката е прекалено обща - "дни и паметни дати в Русия, свързани със защитата на Отечеството и публично оскверняване на символите на воинската слава на Русия" може да обхване събития от периода XIII—XIX век, които нямат нищо общо с периода на нацизма.
Около 25 сенатори разработваха алтернативен проект, подобен на този в някои европейски държави и спиращ единствено до отричането на престъпленията на нацизма, военните престъпления и престъпленията против човечеството, установени от трибунала в Нюрнберг. Освен това този вариант не разпространяваше действието върху научна, литературна, художествена или каквато и да е творческа дейност.
Въпреки това законът на Яровая бе приет "стремително", както пише агенция РБК - на второ и трето четене в рамките на едно заседание. Изданието посочва, че този текст дори не е присъствал в дневния ред на пленарното заседание, но след призива на депутатката колегите й се отзовали и оспорването на редица текстове отпадна дори без заседание на съответните комисии. В частта за воинската слава и паметните дати - поне на теория - практически попадат и всички действия на руската имперска армия на българска територия, включително Освобождението.
"Едно е да осъждаш Хитлер и друго е да забраняваш да се говори за пакта Молотов-Рибентроп или за клането в Катин", коментира Андрей Юров, член на президентския Съвет за развитие на гражданското общество и правата на човека. "Патриотизмът е способност да се говори истината за своя народ и власт", допълва той.
