© Jeff Widener, Associated Press
"Човекът пред танка"
През юни 1989 г. няколко хиляди китайски студенти и недоволни граждани се събират на площад "Тянанмън", за да протестират против корупцията в правителството и липсата на свобода на печата. С ескалацията на протестите правителството изпраща войската, за да ги потуши, в резултат на което загиват няколкостотин души.
В хаоса на кръвопролитието човек застава пред колона от танкове, които пресичат площада. Съдбата на китаеца, известен единствено като "Човекът пред танка", остава неизвестна, но за американския фотограф Джед Уайднър, запечатал този момент в една от най-въздействащите снимки на последните десетилетия, тя е постижението на живота му. Пред "Дойче веле" Уайднър разкрива как снимката е променила целия му живот.
Фотографът разказва, че на 5 юни 1989 г. получил поръчение от "Асошиейтид прес" да се опита да заснеме събитията на "Тянанмън". Уайднър успял да се промъкне покрай военните и с помощта на американски студент се качил на петия етаж на хотел "Пекин", въоръжен с 800-милиметров обектив. "Оттам успях не само да заснема случващото се на площада, но получих и бонус – "Човекът пред танка", казва той.
© Jeff Widener, Associated Press
Уайднър споделя, че няма идея кой е бил "Човекът пред танка" – би могъл да е някой от протестиращите или просто човек, връщал се от покупки. "Мисля, че това, което той направи, е невероятно. Всички казват, че е невероятно смел, с това съм съгласен. Понякога се чудя обаче какво си е мислел", коментира фотографът. "Може би е бил в емоционална криза, може би е искал да изрази своя протест."
Онези дни Пекин е бил обзет от страх, хората се страхували да излязат на улиците, разказва Уайднър. Най-лошият момент бил, когато пристигнали камионите с войници и открили огън. "Избягах като уплашена ученичка, но трябваше да спра, понеже не можех да дишам. Помислих си: "Ще умра, понеже не съм във форма." Когато най-накрая стигнах до посолството на САЩ, си казах, че е чудо, че съм жив", разказва той.
Запитан кога е разбрал, че е направил исторически кадър, Уайднър споделя, че в първия момент е помислил, че "човекът ще му развали композицията". "След това с ужас помислих, че ще умре. Той обаче не беше смазан от танковете и тогава снимах. Беше невероятно усещане."
Скоро след това списания и вестници от целия свят започват да публикуват снимката. Повратен момент в историята ѝ е когато "Америка онлайн" я избира за една от "десетте най-популярни снимки на всички времена", заедно с кадри от кацането на Луната и катастрофата на цепелина "Хинденбург". "В този момент осъзнах, че съм направил нещо наистина специално", разказва Уайднър.
© Jeff Widener, Associated Press
До днес китайското правителство забранява публикуването на "Човекът пред танка". "Когато има стремеж към знание, хората го намират, независимо от забраните. След най-големите трагедии в историята много нации са признали грешката си. Не виждам защо Китай не го прави", казва фотографът.
Уайднър споделя, че снимката му е донесла и добро, и лошо. Той остава известен с нея, докато останалият му труд остава на заден план. Благодарение на "Човекът с танка" обаче той се запознава със съпругата си - по време на снимането на документален филм за двадесетгодишнината от смазването на протеста я среща в Пекин.
Днес Уайднър се занимава най-вече със събирането на архивите от десетилетия фотографска дейност, живее в Хамбург.
