Радикални сунити превзеха втория по големина град в Ирак

Иракски военни показват превозни средства и въоръжение, конфискувани от "Ислямска държава в Ирак и Леванта".

© Stringer/iraq, Reuters

Иракски военни показват превозни средства и въоръжение, конфискувани от "Ислямска държава в Ирак и Леванта".



Радикални сунити от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" превзеха по-голяма част от втория по големина град в Ирак Мосул във вторник, предаде "Ройтерс". Градът беше превзет след четиридневни сражения в северната част на страната между сунитите и силите на шиитското правителство.


По време на нападението е била превзета военна база и строго охраняван затвор, откъдето са били освободени близо 200 затворници. Падането на Мосул в ръцете на сунитската групировка, която е приближена до "Ал Кайда", е сериозно поражение за парламентарните сили. След превземането на града министър-председателят на Ирак Нури ал Малики помоли правителството да обяви извънредно положение. Все още не ивзвестно дали ще бъде наложено такова.


Освен в Ирак "Ислямска държава в Ирак и Леванта" са установили контрол и в някои от източните територии на съседна Сирия. Бойци от групировката участват в продължаващата вече три години гражданска война в държавата, сражавайки се на страната на бунтовниците. "Ислямска държава в Ирак и Леванта" се бори за създаването на ислямска държава, обединявайки територии под неин контрол в западен Ирак и източна Сирия.




"Изгубихме Мосул тази сутрин. Армията и полицията напуснаха своите постове и терористите упражняват пълен контрол", заяви полковник от местното военно командване. "Това е пълен провал на силите за сигурност", добави още той. Оттеглящите се шиитски сили на правителството подпалват хранилища за гориво и боеприпаси, за да не могат да бъдат използвани от сунитските бунтовници.


В същото време офицери от иракските сили за сигурност заявиха, че армията е деморализирана и няма необходимите сили, за да се бори с бойците на групировката. "Не можем да ги победим. Просто не можем. Те са добре обучени за градски сражения, а ние не сме. Имаме нужда от цяла армия, за да ги прогоним от Мосул", коментира един от офицерите. "Те са като призраци - появяват се, нападат и изчезват за секунди", допълни още той.


Стотици цивилни граждани напускат града и околностите, насочвайки се към автономен Кюрдистан, който има обща граница с провинцията, чиято столица е превзетият град. "Мосул е истински ад. Всичко е в пламъци", казва Амина Ибрахим, която напуска града заедно с двете си деца.

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на doxen
    doxen
    Рейтинг: 744 Неутрално

    Странно, защо не сме чули нищо досега. Откакто американците се изтеглиха от Ирак, тази държава сякаш спря дя съществува за медиите.

  2. 2 Профил на чобанмахала
    чобанмахала
    Рейтинг: 694 Неутрално

    Фашингтон вече не се интересува от Ирак. Затова и драскачите, защитаващи фашингтонската политика ги няма по въпроса. Пари няЕма.

  3. 3 Профил на naskom44
    naskom44
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Защо им беше на американците да махат Саадам Хюсеин. Те май си създават сами военни огнища да си продават оръжието. Останалото са празни приказки за правата на човека.

  4. 4 Профил на Чушко
    Чушко
    Рейтинг: 470 Неутрално

    Мдаааа май от Афганистан, амриканците ще дислоцират отново в Ирак.

    "Сори момчета поради липса на гориво билетите ви важат до Фелуджа. От там може да вземете туристически рейсове до Латакия."

  5. 5 Профил на tamplierr
    tamplierr
    Рейтинг: 418 Неутрално

    споко до няколко години като завземат целия арабски полуостров ще се обърнат към Европа за свещената си война Вярва се, че Махди е бъдещият водач в мюсюслманския свят, който ще владее не само над ислямския свят, но и над немюсюлманския. Говори се, че Махди ще застане начело на една световна революция, която ще установи нов ислямски световен ред по цялата земя:

    Махди ще установи честността и справедливостта в света и ще премахне злото и покварата. Той ще се бори срещу враговете на мюсюлманите, които биха победили. [12]

    Той ще се появи отново в определен ден и тогава ще се бори срещу силите на злотo, ще застане начело на една световна революция и установи нов световен ред, основан на справедливост, правда и добродетелност…най-после праведните ще вземат управлението на света в свои ръце и ислямът ще победи всички религии. [13]

    Той е предвестникът на победата на истината и падането на всички тирани. Той възвестява края на несправедливостта и угнетението и началото на последното изгряване на слънцето на исляма, което никога повече няма да залезе и което ще осигури щастие и възвисяване на човечеството… Махди е едно от ясните знамения на Аллах, което скоро ще бъде явно за всички. [14]

    Средствата и методите на Махди за осъществяване на тази световна революция ще включват многобройни военни кампании или свещени войни (джихад). Въпреки че някои мюсюлмани вярват, че голяма част от немюсюлманите по света ще се обърнат към исляма по мирен начин по време на управлението на Махди, повечето традиции описват идването на немюсюлманския свят при исляма като резултат от завладяването му от Махди. Абдуалрахман Келани, автор на Последният Апокалипсис (The Last Apocalypse) описва многобройните битки на Махди:

    ал-Махди ще приемa клетва за вярност като Халиф за мюсюлманите. Той ще поведе мюсюлманите в много битки на джихад. Управлението му ще бъде халифат, който следва водителството на Пророка. По време на управлението на Махди ще се състоят много битки между мюсюлманите и неверниците… [15]

    Дори Харун Яхя, умерен и много популярен мюсюлмански автор, споменава за нашествията на Махди по много немюсюлмански земи:

    Махди ще завладява всички места между Изтока и Запада. [16]
    АРМИЯТА НА ЧЕРНИТЕ ФЛАГОВЕ


    Да намирате символика в АРМИЯТА НА ЧЕРНИТЕ ФЛАГОВЕ и Ислямска държава в Ирак и Леванта знемената ?

    Уновундобългарин -Закон за защита на държавата ЗЗД .Цецка Цачева ”Невинаги корупцията е престъпление”Отбор три Шушани-Бойко,Цацаров,Пеевски .Лудоста е пътят към ВЕЛИЧИЕТО
  6. 6 Профил на Чушко
    Чушко
    Рейтинг: 470 Неутрално

    До коментар [#5] от "diablo3":

    Споко, това не е армията на Махди; сбъркали са мястото за заминаване и мястото за пристигане .

  7. 7 Профил на Александр Г. Дугин (№55)
    Александр Г. Дугин (№55)
    Рейтинг: 413 Весело

    Ееее, и в тази държава, изкоренявайки „тираните", противни на „прогресивното човечество", най-накрая се настани трайно демокрацията...

    Кончита (с) Вурст - Президент на Европейския съюз. ;)
  8. 8 Профил на primaxm
    primaxm
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Най-голямата грешка на мисюлманите е, че са смесили светските държавни закони с тези на религията и морала. Това е бедствие както за държавата, така и за гражданите й. Религията от стълб за духа на човек се превръща в средство за терор над него. Това се е случило и в християнския свят /инквизицията и тоталната власт на папата/, но за 3-4 века е отминало.

  9. 9 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4080 Неутрално

    Това е ужасна новина! Сунитските терористи от ИСИЛ са абсолютни изроди, които водят със себе си само смърт и разрушения! Иракските шиити и кюрди трябва да обединят сили и да се противопоставят на това зло, което е надвиснало на тяхната родина! Ако, трябва иракското правителство трябва да поиска и военна международна помощ... без значение от къде... дали ще е от ЕС, ООН, а краен случай дори и от Иран.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  10. 10 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4080 Неутрално

    * ИДИЛ не ИСИЛ...

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  11. 11 Профил на civis_eu_sum
    civis_eu_sum
    Рейтинг: 521 Неутрално

    До коментар [#10] от "Иво":

    "ИСИЛ" е на английски на арабски звучи като "ДАИШ".

    Горките иракчани Нищо добро от десетилетия насам. Кървава война с Ирак, две ужасни поражения от САЩ, гражданска война, после пак гражданска война...Много хора споменават Саддам с нещо като носталгия, но ако не бяха неговите финтове нямаше сега да гори цяла Месопотамия...Не че това отменя вината на Буш, Ръмсфелд и Чейни. Те ти "износ на деморкация".

    ЕС не е пансион за социално слаби от третия свят, нито благотворителна организация.
  12. 12 Профил на civis_eu_sum
    civis_eu_sum
    Рейтинг: 521 Неутрално

    "кървава война с Иран"

    ЕС не е пансион за социално слаби от третия свят, нито благотворителна организация.
  13. 13 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4080 Неутрално

    До коментар [#11] от "civis_eu_sum":

    Да, така е... от там дойде и моята грешка в изписването на организацията. На английски език е ISIL на български език би трябвало да е ИДИЛ.

    Иначе и на мен ми е жал за иракчаните. В последните десетилетия само нещастия и беди им се случват... ти спомена вече за това. А, Ирак има добри преспективи за развитие... има огромни залежи от нефт и газ, страната е супер богата на исторически забележителности и ценности, тази земя е люлката на първите човешки цивилизации има толкова много история там. Освен всичко останало през нея минават две големи реки Тигър и Ефрат, чрез които може да се развива и земеделие в страната. Изобщо, ако някой ден насилието и войната там спре, ако иракчаните станат по единни, то те могат без проблем да бъдат богати колкото саудитците.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  14. 14 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4080 Неутрално

    Към редакцията на dnevnik.bg

    Има грешка в заглавието на статията. Мосул е третият по-големина град в Ирак. Вторият по-големина е Басра.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  15. 15 Профил на tamplierr
    tamplierr
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Мюсюлманският мироглед разделя човечеството на две противоположни половини. Едната половина е Дар ес Салаам или Дом на Мира. Това е зоната, където ислямът управлява. Другата половина е Дар ал Харб или Домът на войната. Това е зоната на войната, където живеят немюсюлмани. Мюсюлманският мироглед предполага, че войната ще продължи между тези две половини на човечеството, докато ислямът получи надмощие над целия свят. Историята на исляма показва, че предпочитаният подход на мюсюлманите за приобщаване на нациите от Дома на война към Дома на мира е Джихад или Свещената Война. Веднъж след като дадена нация е покорена, започват религиозно гонение и дискриминация, докато населението бъде омаломощено и приеме исляма.

    Джихад, свещената война, е бил основното средство за разпространение на исляма в древни времена. От 632 г. до 1514 г. след Христа ислямските армии са насилвали и грабели по пътя си към Медина, Саудитска Арабия, през Иран и до границите на Германия и френскоговореща Европа. Нациите, описани в Библията, които са били люлката на християнската вяра, днес имат едва няколко църкви на евангелието. Това са страни като Израел, Йордания, Сирия и Турция. Държавите от Северна Африка, които се простират на запад от Египет, през Либия и Алжир, до Мароко, са били някога бастиони на християнството. Те всички са паднали под владението на полумесеца на исляма през десети век. Съвременните наследници на ранните християни за разлика от предците си, не са изпълнени с вяра христови последователи. Те чезнат като мюсюлмани в хватката на антихристкия дух на исляма. Повечето от покорените хора са имали избор между приемане на исляма и обезглавяване. И тогава, както и сега, приемането на исляма е ставало с повтарянето на Шахадата три пъти: „Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк”. През онзи период християните, евреите и други малцинства, които не са приели исляма и са избегнали меча, станали второразредни граждани. Мюсюлманите ги наричали Ахл-ал-Димма или Димми. Статутът на диммите бил, както е и до днес, синоним на дискриминация. Трябвало да плащат специален данък, да носят различителни облекла и нямали право да гласуват политически. Мюсюлманските активисти хитро се опитват да освободят термина Джихад от значението на свещена война. Те обясняват, че първоначалното значение на думата било: „вътрешната борба на човек с естествените му наклонности да се бунтува срещу волята на Аллах”. Те настояват, че Джихад е синоним на „свещена война” в контекста на самоотбрана и никога като термин за враждебни действия на нападение. Думите на Мохамед, историческите факти и протестите на мюсюлманите в западните страни обаче опровергават твърденията, че Джихад е само един добронамерен духовен термин. Размирните тълпи от мюсюлмани, които повтарят в несвяст „джихад”, определено ни показват как думата е претърпяла идиоматична трансформация в тяхното разбиране. Дори нейното изначално значение в древността да е било „(вътрешна) борба”, днес тя е идиом, който основно означава: „свещена война, която подкрепя тероризма”.

    Истината е, че целта на исляма да покори света не се е променила през вековете и до ден днешен. Следващите стихове от Корана и от версията на хадисите от Ал Букхари демонстрират неоспоримата истина, че съвременните последователи на исляма намират подкрепа на тероризма и джихада в думите на Мохамед.

    Събуждайте ужас (в сърцата) на враговете на Аллах и на вашите врагове (Корана, Сура 8:60).
    Воювайте (убивайте ги) с тях (неверниците) и Аллах ще ги накаже (измъчва) чрез вашите ръце, покрийте ги със срам (Корана, Сура 9:14).
    Аз ще всея ужас в сърцата на неверниците, ще ги поразя над вратовете и по върховете на пръстите им. Не вие ще ги колите, а Аллах (Корана, Сура 8:12).
    Мохамед веднъж попитал: „Кое е второто най-добро дело за мюсюлманина след вярата в Аллах и неговия апостол?” Отговорът бил: „Да участва в джихад за каузата на Аллах” (Ал Букхари, Том 1:25).
    Цитат на Мохамед: „Заповядано ми е да се боря с хората, докато кажат, че никой друг няма правото да му се покланят, освен Аллах” (Ал Букхари, Том 4:196).
    Мохамед също е казал, че „човек, който участва в (свещени битки) за каузата на Аллах и нищо друго не го е накарало да се бори, освен вярата в Аллах и Неговия апостол, ще бъде възнаграден от Аллах или с награда, или с голяма плячка (ако оцелее), или пък ще бъде приет в рая (ако бъде убит)” (Ал Букхари, Том 1:35).
    Когато пророкът на исляма започнал да пропагандира новата религия в Мека, той бил в мирни взаимоотношения с християните и евреите. Той им казал: „Ние вярваме в това, което е било изпратено на земята за нас и за вас, като нашият Бог е същият като вашия” (Корана, Сура 29:45).
    Това отношение се е променило напълно, когато той набрал значителна сила след преместването на щаба си в Медина. Предполага се, че Аллах е променил волята си и казал на Мохамед: „Воювай с тези, които не вярват нито в Аллах, нито в последния ден… Нито признават религията на истината (исляма), (дори да са) хората на Книгата (християни и юдеи), докато не платят джизие (данъци) с готовност за покорство и се почувстват покорени” (Коран, Сура 9:29). Мюсюлманските активисти не казват на бъдещите обръщенци и на медиите, че помирителните стихове на Мохамед от Мека по-късно са били анулирани и заменени от враждебни такива в Медина. Ето тук се намира разликата между Корана и Библията. Мохамед се е нуждаел от средство, с което да прикрие следите на противоречащите си стихове от Корана. Така измислил принципа ал-Насих уал-Мансук (Отменящия и Отмененото). Основан е върху стиха от Корана: „Ние отменяме някои наши откровения или ги забравяме, заменяме ги с по-добри или подобни. Знай, че Бог (Аллах) има власт над всички неща” (Корана, Сура 2:106). Това бил ход, който целял да се заличи мистериозната и явна двойственост на Аллах във връзка с по-късните му откровения, които противоречали на по-ранните такива. Ранните стихове са примирителни и толерантни. Последвалите са жестоки и враждебни, които били използвани от исляма за оправдаване на тормоза над съпругите, половата дискриминация, религиозната нетолерантност и тероризма. От сто и четиринадесетте глави на Корана само четиридесет и три не били повлияни от тази доктрина. Библията е далеч по-различна. В целия Стар завет авторите на всяка книга са били вдъхновявани да пишат стихове, които предричат идването на Христос и прехода от диспенсацията на Закона към диспенсацията на Благодатта. Поради Божественото вдъхновение техните стихове били в хармония помежду си, дори когато са писани през интервали от стотици години. Новият завет е в пълно единство със Стария завет. Нишката на изкуплението чрез Христовата кръв преминава непрекъсвана през цялата Библия.
    Ислямските екстремисти използват фразата на Мохамед „причаквай ги с всякакви хитрости”, за да оправдаят тероризма като ортодоксална практика на джихад. „Воювай с езичниците и ги коли, където и да ги намериш, пленявай ги, обграждай ги и ги причаквай с всякакви хитрости (за воюване)” (Корана, Сура 9:5).
    Стратегиите за джихад на съвременните мюсюлмани са доста хитри. Те използват добрата воля и наивността на западните демократи, за да спечелят позиции в нищо неподозиращите страни. Истината може да бъде прозряна в думите на виден ислямски говорител към архиепископа на Измир, Турция: „Благодарение на демократичните ви закони ние ще ви нападнем; благодарение на нашите религиозни закони ние ще доминираме над вас”. Техните терористи успяват да се промъкнат в страните ни благодарение на компромисната ни имиграционна политика. Впоследствие, когато злонамерените намерения на екстремистите станат явни и се опитаме да ги екстрадираме, всички така наречени умерени мюсюлмани крещят: „Нарушавате конституцията!”

    Когато темата за джихад бъде спомената, начетените мюсюлмани често вадят като аргумент един от най-тъжните периоди от християнската история. Това е епохата, в която християнството, подобно на мюсюлманския свят днес, се е състояло от държави с религиозно държавническо управление. Тогава християнството неправилно било възприело старозаветна форма на религиозно държавно управление. Император Константин налага деструктивната държавна политика през 362 година след Хр. Впоследствие националните армии на Европа потъпкват новозаветната заповед на Христос за въздържане от насилие при опита да разширят влиянието на Христовия кръст чрез свещени войни.

    Все пак трябва да кажем, че кръстоносните походи са били разбираема реакция на европейските страни срещу ислямския джихад. От 1095 до 1464 година правителствата на християнските държави повеждат варварски кампании, наречени кръстоносни походи, за освобождение на Близкия изток от игото на ислямските неверници. Кръстоносните походи обаче продължили по-малко от четиристотин години. През следващите деветстотин години християнството претърпяло значителни промени. То вече не настоявало за християнско държавническо управление. В резултат на Реформацията спасението се проповядвало чрез убеждението на Святия Дух, вместо с използване на сила. Западните демократични страни, в които християнството е преобладаващата религия, не призовават гражданите на другите християнски нации да се присъединят към тях в свещена война срещу друга нация. Призиви за война идват на базата на взаимна самоотбрана и за да се постигне свобода за политически потиснатите народи. В изолирани случаи някои водачи на западните демократични страни могат да изразят личната си вяра, когато войските им отиват на война. Въпреки това нерелигиозните формации на истинските свободни демокрации не позволяват да се призовава на война в името на определена религия като част от държавната политика.

    Тези фактори сочат значителните различия между исляма и християнството. В Корана няма Нов завет. Ислямът никога не е имал голяма реформация и мюсюлманите днес все още следват заръката на Мохамед, влиянието на исляма да бъде разширявано от мюсюлманите от всяка националност, обединени в джихад срещу останалите немюсюлмански народи.
    ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КОРАН

    В последно време ислямът е стартирал глобална кампания за примамване на хората от другите вероизповедания към техните редици. Стратегията е наистина една хитро замислена измама. Мюсюлманите в християнските страни подмолно „дегизират” исляма да го изкарат „роднина” на християнството. Те гръмко цитират стиховете от Корана, които споменават Исус и чудесата Му, като прикриват факта, че ислямът не признава божествеността на Исус, изкупителното му дело на кръста, смъртта и възкресението Му. Тяхната реторика често използва християнски термини като спасение, оправдание и освещение. Истината е, че тези термини нямат исторически прецедент в мюсюлманските учения.

    Мохамед е твърдял, че не може да чете и да пише и затова се смята, че откровенията му от Корана са чудо. Много изследователи оспорват неговата неграмотност, тъй като позицията му в бизнеса с каравани е изисквала едно добро ниво на владеене на писмо и четмо. Необходимо било да се чете и да се записват сделките между неговата фирма и бизнес контрагентите му. В допълнение, той не е бил съставителя на Корана в единичен том. Това се е случило доста след смъртта му. Различни негови ученици, които са го познавали, събрали неговата устна традиция от наставления и ги записали в не по-малко от седем версии на Корана. По-късно всички версии били синтезирани в един том и останалите били унищожени. Интересно е да се отбележи, че официалната арабска версия е написана в античен формален стил на арабския език. Относително малко мюсюлмани могат безпроблемно да прочетат стиховете, които имат достъпен смисъл.

    Святият Дух не е вдъхновител на Корана, тъй като в него има много объркващи противоречия. През януари 1999 г. списанието „Атлантически Месечник” започна публикуването на статия върху Корана, състоящи се от 3 части. Автор на статията е бил Тоби Лестър и тя е била озаглавена „Какво е Коранът?” В третата част бил цитиран един ислямски авторитет: „Герд-Р Пуин говори с презрение за традиционното желание както на мюсюлмански, така и на западни учени, да има едно общоприето разбиране за Корана. ‘Коранът твърди за себе си, че е „мубиин” или „ясен”. Той казва: „Но ако погледнете, почти всеки пети стих от Корана е просто без смисъл. Много мюсюлмани и ориенталисти ще се опитат да противоречат, разбира се, но е факт, че една пета част на Корана е неразбираема. Това е причината за традиционната суматоха около превода. Ако Коранът е неразбираем дори на арабски език, то в такъв случай е непреводим. Хората се страхуват от това. След като Коранът непрекъснато твърди, че е ясен, а в действителност не е, то дори арабскоговорещите ще ви кажат, че това си е противоречие. Истината трябва да е друга’”.

    Тази статия представя едно блестящо обяснение на това, което би било енигма за изучаващите различните преводи на Корана. Студентите скоро откриват, че има значителна разлика в различните преводи на един и същ текст. Този факт би бил объркващ, освен ако изучаващите не са наясно с някои неща. Поради това, че голяма част от текстовете в Корана са неразбираеми дори на арабски, преводачите имат голяма свобода на тълкуване. Много от тях имат желанието да представят исляма в добра светлина като миролюбива религия. Те често променят текстовете да звучат по-малко примитивно, враждебно и варварско. В много случаи те са възприели такъв либерален метод на тълкувание, че всички текстове с презрително отношение към християни и евреи са видоизменени да звучат добронамерено. Ето един пример от новия френски превод на Корана по отношение на евреите: „Хората от Израел ще бъдат дваж унищожени като невинна жертва, но Бог ще ги възнагради, като ги извиси до велики висоти”. Старият превод звучи съвсем различно: „Хората от Израел, след като дваж посеят поквара на земята, с цел да доминират над другите народи, ще се издигнат със свои сили в позиция на голяма власт, преди Бог да ги накаже”.

    Светата Библия е напълно различна. За разлика от мюсюлманите, християните са разрешили на всички да изследват авторството и историческата акуратност на различните книги от Библията. Тя е издържала през всички бури в историята. От друга страна, в същността на исляма има нещо вирулентно, което подстрекава последователите му към насилие. Този феномен не се среща само при арабите мюсюлмани. Ако някоя авторитетна фигура от християнските демократични страни направи и най-малък намек за неуважение към Мохамед или Корана, моллите веднага започват да издават смъртни присъди. Сериозни размирици избухват там, където населението е преобладаващо мюсюлманско – Индонезия, Пакистан, Африка и Средния изток. Човек не може да не се запита, ако Коранът на Мохамед е толкова непогрешим, то тогава от какво се страхуват толкова мюсюлманите?

    Уновундобългарин -Закон за защита на държавата ЗЗД .Цецка Цачева ”Невинаги корупцията е престъпление”Отбор три Шушани-Бойко,Цацаров,Пеевски .Лудоста е пътят към ВЕЛИЧИЕТО




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK