Украинската криза ще принуди страните от НАТО да увеличат разходите си за отбрана

Ръководството на НАТО призовава към повече разходи за модернизиране на армиите на страните членки и закупуване на нова техника.

© Us Air Force, Reuters

Ръководството на НАТО призовава към повече разходи за модернизиране на армиите на страните членки и закупуване на нова техника.



Тази седмица лидерите на НАТО се събират на среща във Великобритания в момент, когато сигурността в Европа е поставена пред най-голямото изпитания от десетилетия насам заради руските действия в Украйна. По този повод "Дневник" предлага поредица от анализи и гледни точки за ролята и бъдещето на алианса.


Действията на Русия в Източна Украйна могат да постигнат това, което редица военни стратези на САЩ не успяха – да убедят членовете на НАТО в Европа да инвестират повече във въоръжените си сили. 


Доскоро те не смятаха, че след разпада на СССР съществува пряка военна заплаха, но украинската криза промени това. През последните години, особено след началото на финансовата криза, европейските държави намалиха значително бюджетите си за отбрана, но тази тенденция е на път да се обърне.




Още с началото на кризата САЩ започнаха да подтиква съюзниците си да инвестират повече в отбрана. На срещата на върха в Уелс на 4-5 септември се очаква това говорене да се засили още повече. Генералният секретар Андерс Фог Расмусен посочи, че въпреки икономическите затруднения на много държави от НАТО общата сигурност трябва да се превърне в основен приоритет.


Той посочва, че през последните пет години Русия е увеличила военните си разходи с 50%, докато средно страните от НАТО са ги намалили с 20%.


Една от най-горещите теми на дебата в централата на алианса през последните седмици е какво да съдържа текстът на споразумението за увеличаване на бюджетите. Най-вероятно лидерите на съюзниците ще поемат задължение да започнат да инвестират повече в сигурност, след като икономиките на страните им се възстановят от кризата. Ще бъде и повторено задължението за отделяне на поне 2% от БВП за отбрана.


През 2013 г. едва четири държави – САЩ, Великобритания, Гърция и Естония – изпълняват това си задължение. Въпреки че съкращава военния си бюджет, Вашингтон все още формира над 70% от инвестициите в отбрана на алианса като цяло.


С приключването на операцията в Афганистан политически сили в САЩ започнаха натиск за намаляване на военните разходи. Републиканците обаче са на мнение, че нивата им трябва да бъдат запазени. 


САЩ отдавна предупреждават за рисковете от намаляването на бюджетите за отбрана в Европа. По мнението на секретаря по отбраната Чък Хейгъл действията на Русия в Украйна ясно демонстрират рисковете, които тези намаления създават за НАТО. През 2011 г. предшественикът на Хейгъл заяви, че НАТО е жертва на "колективно пренебрегване на отбраната".


Членовете на НАТО в Европа са инвестирали 270 милиарда долара в отбрана през 2013 г., но според критици прекалено голяма част от този бюджет отива за пенсии и заплати и прекалено малко за съвременна техника и въоръжение.


Миналата седмица полският премиер Доналд Туск заяви, че страната му цели да изпълни задължението за разходване а 2% през 2016 г. До 2022 г. Полша ще инвестира 41 милиарда евро за модернизация на армията си.


Латвия и Литва от своя страна поеха задължение да достигнат 2% до 2020 г., като това ще удвои военните им разходи. Румъния ще започне да увеличава разходите си до 2016 г., а Чехия взе решение да прекрати намаляването.


Франция, Великобритания и Германия обаче не са готови да насочат инвестиции към сектора. Франция обяви, че замразява военните си разходи за следващите шест години, които реално означава постепенно намаление, а предвид състоянието на публичните финанси на страната ново увеличение в близко бъдеще изглежда малко вероятно. 


Великобритания от своя страна ги намали с около 8% през последните години в опит да редуцира рекордния си бюджетен дефицит и намали числеността на армията с 1/6. През 2013 г. Германия е инвестирала 1.3% от БВП в отбрана, а от 2015  до 2018 г. в реално изражение разходите ѝ ще се увличат от 32.3 на 32.9 милиарда евро.


Мнозина обаче не са съгласни с определянето на 2% разход от БВП като задължение за всички членки на НАТО най-вече понеже ефикасното разходване е много по-важно от самата сума. Говорител на германското министерство на отбраната посочва, че причината, поради която някои по-малки държави изпълняват това условие, е, че по време на кризата икономиките им са се свили по-бързо от военните разходи. 


Съюзниците прилагат и някои краткосрочни мерки, които да подобрят отбраната на Източна Европа. Очаква се в Уелс да бъдат обсъдени още действия, които вероятно ще изискват и увеличение на разходите – най-вече разпределяне на военна техника и подобряване на критична инфраструктура като летища и пътища.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK