От Атина, през Анкара до Лондон - къде са най-важните избори през новата година

Изборите през май във Великобритания са може би най-важните в Европа. Премиерът Дейвид Камерън обеща, ако победи, да проведе не по-късно от 2017г. референдум за членството на страната в ЕС.

© Reuters

Изборите през май във Великобритания са може би най-важните в Европа. Премиерът Дейвид Камерън обеща, ако победи, да проведе не по-късно от 2017г. референдум за членството на страната в ЕС.



Стотици милиони избиратели по света участваха през 2014г. във важни избори  -европейците гласуваха за Европарламент, турци, бразилци, южноафриканци - за това кой да е президент, а американците - кои да са лидерите им в Конгреса и щатите до важния вот през 2016г. кой да наследи Барак Обама. Но преди това през 2015г. предстоят важни избори в няколко държави, които могат да имат последици отвъд случващоото се в тях. Представяме ви 10 от най-важните избори на новата година:


1. Гърците може и да излизат бавно от дълбоката икономическа криза, за да нагазят в политическа. На 25 януари се налага избирателите да отидат извънредно до урните, защото депутатите им не успяха да се договорят кой да е президент и това предизвика предсрочен вот за парламент. Радикалната лява коалиция СИРИЗА е с преднина от малко над 3 процентни пункта пред консервативната управляваща партия Нова демокрация на премиера Андонис Самарас, която е с 27.3%. Тези данни от неделното издание на вестник "Елефтерос типос" потвърждават, че никой не може да управлява без коалиция, както и че сегашният правителствен съюз с ПАСОК изглежда обречен. Социалистите имат едва 3.5% одобрение, което е по-малко от комунистите (4.8%), лявоцентристката To Potami (4.7%) и дори от неофашистите от "Златна зора" (3.8%). Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас иска да предоговори из основи условията за международна помощ, но не и да извади страната от еврозоната. Три четвърти от гърците също не искат да се връщат към драхмата. Но Според списание Spiegel, уморена от проблемите на еврозоната и Гърция в частност, Германия вече е склонна да приеме излизането й от зоната на единната валута. Това би имало разтърсващ ефект не само за еврозоната, но и за целия еврпейски проект и би вкарало гърците в нова спирала на криза.


2. На 14 февруари ще избира президент Нигерия - най-голямата африканска икономика и най-големият производител на петрол на континента. Президентът Гудлък Джонатан, който управлява от 1999г. насам се кандидатира въпреки съмненията дали това е допустимо съгласно Конституцията. Прогнозите са, че той ще спечели, но в страната предстои много работа. Северните територии все още са жертва на конфликта с ислямистите от "Боко Харам", който взема хиляди жертви всяка година. Под нивото на бедност живеят 33% от 175-те милиона нигерийци, а безработицата е висока. Икономиката страда и от това, че цените на петрола паднаха до рекордно ниски нива от над 5 години насам. Самите избори може да увеличат напрежението и насилието, включително между мюсюлманския север и християнския юг. Мнозина мюсюлмани смятат, че е нарушена негласната договорка в елита на всеки два 4-годишни мандата в президентския дворец да се редуват мюсюлманин и християнин, а ако християнинът Джонатан спечели, той ще удължи властта си до 9 години.




3. Израел ще гласува за нов Кнесет на 17 март - това е две години предварително, след като премиерът Бенямин Нетаняху сам предизвика криза в управлението с уволняването на министрите на финансите и правосъдието. Той каза, че е уморен от съпротивата срещу политиката му от двамата центристи в коалиционното управление, в което водеща е неговият консервативен блок Ликуд. В края на 2014г. освен традиционното напрежение около политиката за изграждане на еврейски селища в Западния бряг се появи и нов проблем. Той е свързан с проектозакон, обявяващ Израел за държава на евреите, което концептуално променя структурата и идеята за тази страна. След операцията в Ивицата Газа през лятото обществото е настроено по-радикално (включително по идеята за военна операция срещу иранската ядрена програма), но последните социологически проучвания сочат, че на Нетаняху му предстои тежка предизборна битка. Каквото и да се случи на гласуването, на всички е ясно, че формирането на нова коалиция и правителства спира и опитът за подновяване на мирните преговори с палестинците.


4. Не само бъдещето на Великобритания,но и на Европейския съюз зависят в значителна степен от парламентарните избори на 7 май. Управляващите консерватори на премиера Дейвид Камерън нямат търпение да се разделят с коалиционния си партньор - либералдемократите на Ник Клег, за да направят сами правителство. Но темата за Европа и имигрантите ги изправя срещу неочакван проблем - не с традиционния съперник, лейбъристите, а с ксенофобите на Найджър Фараж. Тази антиевропейска популистка партия "краде" сипматизанти от консерваторите - както обикновениизбиратели, така и депутати. Неуспешният референдум за независимост на Шотландия пък донесе разгромни последици за лейбъристите там и в парламента в Лондон е вероятно да се появят много повече представители на Шотландскана народна партия. Така на хоризонта изгрява възможността от многопартийна управляваща коалиция. Мнозина смятат, че ако Фараж се представи силно и Камерън остане премиер, излизането на Великобритания от ЕС става неизбежно.


5. Турция ще гласува за нов парламент на 15 юни, когато ще се изправят една срещу друга Партията на справедливостта и развитието на премиера Ахмет Давутоглу и Републиканската народна партия на Кемал Кълъчдароглу. Но никой няма да гледа тях - всички ще следят какво казва и прави президентът Тайип Реджеп Ердоган. Със силен мандат на първият избран в пряк народен вот държавен глава той се зарече да промени конституционното устройство на страната от парламентарна в президентска или полу-президентска република. Затова вотът през лятото ще е референдум за него - ако партията му не успее да събере нужните за конституционни поправки две трети от депутатите, това ще е първият път от над 10 години насам, когато сметките му не излизат и доминиращата му роля в турската политика се пропуква.


6. Парламент ще избират и мексиканците през юли, когато ще се определи кои ще са всичките 500 членове на долната камара и 128-те сенатори. Във вота има нещо уникално - за пръв път от почти 100 години на действащите представители в двете камари се позволява да се състезават за местата си. Тези от Камарата на депутатите вече могат да изкарат 4 тригодишни мандата, а от Камарата на сенаторите - 2 шестгодишни мандата. Идеята е да се подобри управлението на страната като се даде стимул на вече избраните да работят по-продължително време и по-усилено, за да си заслужат поредния мандат. Вероятно по-важното събитие, че започва прилагането на закона, с който за пръв път се позволяват чуждестранни инвестиции в петролния сектор на Мексико, даващ 32% от бюджетните приходи. Проблемът е, че заради ниската цена на петрола цялата промяна може да не тръгне нормално и опонентите на президента Енрике Пеня Нето да се възползват от всяка възможност да забавят или спрат реформите му.


7. На полският премиер Ева Копач ѝ предстоят трудни месеци до парламентарните избори през октомври. Тя оглави коалиционното правителство през септември, когато премиерът Доналд Туск стана председател на Европейския съвет. Опозиционната консервативна партия на Ярослав Качински е основният опонент. Но който и да победи, ще е изправен пред два стратегически за Полша въпроса - приемането на еврото и заплахата за сигурността от изток. Президентът Бронислав Коморовски иска страната да започне дебат за еврото, докато обществото е все по-скептично, а Копач е сред противниците на влизането в еврозоната. Страните с единна валута са вече 5 години в криза и стагнация, а новините за проблеми в по-малките икономики от еврозоната продължават да са сред водещите. Що се отнася до кризата в Украйна и проблемите с Русия, поляците не вярват, че е приключила кампанията на президента Владимир Путин да разшири влиянието си в съседните държави и бивши сателити на СССР.


8. На 25 октомври в Аржентина изглежда ще приключи (а може би не?) епохата на семейство Кирхнер като президенти на страната. Конституцията забранява на Кристина Фернандес де Кирхнер да се състезава за още един мандат, но тя има толкова проблеми с икономиката и партията си, че не е изключено да направи изненадващ ход и да подкрепи сина си Максимо. Този почти невероятен засега трик би дал шанс трети поред Кирхнер (след предшественика й - съпругът й Нестор) да стане президент. Популярността ѝ слезе до 25% през 2014г., през юни вицепрезидентът Амадо Буду бе обвинен в корупция, управителят на централната банка Карлос Фабрега напусна през октомври. Икономиката има куп проблеми, инфлацията надхвърли 40%, песото изгуби една трета от обменната си стойност за последните шест месеца, безработицата расте и страната не плаща част от външните си дългове. Кандидатът на управляващият Перонистки фронт за победа вероятно ще е Даниел Сиоли, бивш вицепрезидент и настоящ управител на столичната провинция Буенос Айрес.


9. Местните избори в една страна не са чак такава международна новина, но когато това става в Саудитска Арабия, нещата изглеждат различно. Крал Абдула, който през август ще навърши 91 години, влезе в болница преди Нова година заради пневмония и за кратко дори е трябвало да бъде поставен на системи за изкуствено дишане. Той обеща преди три години, че ще позволи в гласуването, чиято дата още не е насрочена, да участват и жени като избиратели и кандидати. Това би бил голяма промяна за консервативното кралство, където на жените не е позволено да шофират, да си откриват банкови сметки и трябва да са съпровождани от мъже, когато са навън. Общинските избори - единствените в абсолютната монархия, ще са по-скоро премерване на силите с най-консервативните сили в управлението и обществото, които са успявали да спрат част от реформите на Абдула.


10. Испания има цяла година до парламентарните избори. Отсега обаче е ясно, че те ще са своеобразен реферндум за икономическата политика на премиера Мариано Рахой и бялазаното от криза и корупция управление на неговата Народна партия. До декември 2015г. обаче икономиката може да покаже достатъчно сигнали за възстановяване и Рахой се надява данъчните облечения, влезли в сила от Нова година, да ги засилят. Традиционният съперник са социалистите на Педро Санчес, но и двете партии срещат предизвикателството на новото ляво движение Podemos ("Ние можем") на преподавателя по политически науки Пабло Иглесиас Турион, което спечели петима евродепутати на изборите през май 2014г. Ранните прогнози сочат, че могат да събера до 60 депутати в 350-местния парламент и така да лишат от мнозинство която и да е от двете големи партии. Междувременно, ръководството и мнозина жители на Каталуря ще продължат кампанията си за независимост или повече автономност от властите в Мадрид.

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 1884 Неутрално

    За ЕС най важни са изборите в Гърция и Англия.

  2. 2 Профил на Р. Дражев
    Р. Дражев
    Рейтинг: 426 Любопитно

    До коментар [#1] от "chicago514":

    Турция също! Оттам могат да дойдат доста беди!

    Happy face says, adios !
  3. 3 Профил на 123
    123
    Рейтинг: 479 Неутрално

    До коментар [#2] от "Р. Дражев":
    [quote#2:"Р. Дражев"]Турция също! Оттам могат да дойдат доста беди! [/quote]
    Ако пак си изберат Ердовци, ще се отдалечат от ЕС още малко.

    Kолко българи са нужни, за да завинтят една крушка? Трима. Един, който да я смени и двама, които да спорят колко старата е била по-добра.
  4. 4 Профил на jimirino
    jimirino
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Най-важна е Гърция. Представете си правителство тип Орешарски там.

  5. 5 Профил на half truth
    half truth
    Рейтинг: 1882 Неутрално

    В Турция икономиката върви добре, а кюрдският проблем ще остане за след изборите. Затова Ердогановите хора ще спечелят, нека не се заблуждаваме. Само че, 2/3 от депутатските места няма как да спечелят, т.е. няма да могат да променят конституцията на своя глава.

  6. 6 Профил на half truth
    half truth
    Рейтинг: 1882 Неутрално

    Най-притиснително е положението на Великобритания. Мисля, че за да си запази икономическите интереси, Великобритания няма да напусне ЕС. Заради езика много американски фирми, работещи с ЕС са отворили офиси там, но ще се преместят, ако Великобритания напусне ЕС.

  7. 7 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1221 Неутрално

    Най-важни са ни нашите избори.

  8. 8 Профил на wwwrrr
    wwwrrr
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Дано се разпадне тоталитарния съюз ЕС, няма значение кой ще го бутне Гърция, Великобритания или Испания, важното е да сме свободи !

  9. 9 Профил на wwwrrr
    wwwrrr
    Рейтинг: 374 Неутрално

    "Кенет Рогоф, бивш главен икономист на Международния валутен фонд и професор от Харвард, пък посочи, че еврото е "историческа катастрофа". Това обаче не означава, че еврозоната може да бъде разбита лесно, допълни той. " изглежда сериозните западни учени осъзнават абсурда на евро проекта, говоря за нормалните учени е за гратовите интелектуалци и троловете, които живеят в небеса населени с розови слончета и не смеят да погледнат тъжната истина в очите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK