Карикатуристите по света - между солидарността и страха от автоцензура

Карикатуристат Мартин Роусън в дома си в Южен Лондон. "Ако започнем да си казваме "Е, ще трябва да се самоцензурираме, защото може да ядосами убийци или потенциални убийци", то по-добре да закрием медиите си", казва той за "Ройтерс".

© Reuters

Карикатуристат Мартин Роусън в дома си в Южен Лондон. "Ако започнем да си казваме "Е, ще трябва да се самоцензурираме, защото може да ядосами убийци или потенциални убийци", то по-добре да закрием медиите си", казва той за "Ройтерс".



Карикатуристи и журналисти застанаха твърдо зад свободата на словото след атаката в сряда над сатиричното издание "Шарли ебдо" в Париж. Но реалността за някои художници, обвинени в обида срещу исляма, означава живот под прикритие, под полицейска защита, или автоцензура, разказва "Ройтерс". Сред тях е шведският художник Ларс Вилкс.


Той е под полицейска защита след своя илюстрация от 2007 г., изобразяваща пророка Мохамед като куче. Тя му довежда смъртни заплахи и 100 000 долара награда за главата му, обявена от иракска групировка, свързвана с "Ал Кайда".   


"Ако нарисувате в една карикатура Исус Христос или папата, тя ще бъде публикувана, но на пророка Мохамед – не може. Това се диктува от страх, смесен с политическа коректност", казва Вилкс. В началото на 2014 г. американка, която твърди, че се казва Джихади Джейн, е осъдена на 10 години затвор за подготвян атентат срещу Вилкс. Вилкс споделя още, че има проблеми, дори когато става дума за неща, напълно извън темата за исляма.




През 2010 г. един от най-големите датски вестници - Politiken, се извини за публикуването на карикатура, които мюсюлманите смятат за обидна.


Ан Имам, живееща в предградията на Париж смята, че "Шарли ебдо" са публикували нещо наистина оскърбително, но напълно отхвърля последвалото насилие. "Не сме съгласни с "Шарли ебдо". Но отвърни на рисунката с рисунка, а не с кръв, не с омраза", казва Хасан Шалгуми, имам на Дранси.
Скандинавски страни като Швеция и Дания, в които живеят общества, известни със своята толерантност, през последното десетилетие бяха в центъра на много  противоречиви дебати, свързани с изобразяването на Мохамед.


В свое изявление Салман Рушди каза: "Уважението към религията се привърна в кодово название на страха от религията. Както всички идеи, религиите подлежат на критика, сатира, и да - на пълно непризнаване."


"Автоцензурата е като епидемия", предупреждава Уилиям Нигаард, издател, който е прежиял опит за покушение през 1993 г., когато е прострелян в Осло, след като издава "Сатанински строфи" на Рушди. Нигаард призова медиите да отстояват свободата си на изразяване.


През 2005 г. датският вестник Jyllands-Posten публикува 12 карикатури от различни художници, повечето от които изобразяваха Мохамед. Това доведе до вълна от протести в мюсюлманския свят, в които най-малко 50 души загинаха. Вестникът взима решението да ги публикува, след като разбира, че един датски детски писател не може да намери илюстратор, който да се съгласи да рисува за книгата му, разказваща за пророка Мохамед.


Но тези карикатури също така доведоха до остър дебат в Дания дали все пак вестникът не е предивзикал религиозна омраза. И докато някои вестници се осмелиха да препубликуват карикатурите в знак на солидарност, повечето централни медии предпочетоха да се снишат.


"Надявам се това да не доведе до голям негативен ефект върху медиите, надявам се, че те няма да се стреснат," каза пенсионираният вече карикатурист Курт Вестегор пред датската TV2 веднага след атаката в Париж. Той е автор на една от карикатурите в Jyllands-Posten, в която пророкът е изобразен с бомба в тюрбана си. Това му костваше нападение, в което по чудо оцеля през 2010 г. Вестергор разказа преди няколко години за живота в страх, за това как не можеш дори да излезеш на кафе, и за постоянното присъствие на бодигардове.


Много карикатуристи поднесоха своите съболезнования към колегите си. "Не можах да спя тази нощ, мислите ми са за френските ми колеги, семействата и близките им", написа в "Туитър" Дейвиид Поуп от The Canberra Times.


А Гари Варвъл от американския Indianapolis Star отговори с карикатура с разплискана кръв на бюрото на художник, и едва разчитащата се дума "свобода".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK