
© Reuters
Триумфът на радикалната левица от СИРИЗА на извънредните избори в неделя се дължи и на агитацията ѝ, че дълговете на страната са непосилни. Предстои този въпрос да се обсъжда от новото правителство и кредиторите на Гърция.
Но наистина ли положението с гръцките задължения е толкова драматично, пита Фердинандо Джулиано в блог секцията на "Файнешъл таймс".
Той само споменава, че една от страните в спора смята, че гърците са получили на два пъти опрощаване на кредитите, силно субсидирани лихви и среден падеж по заемите от 16.5 години, или два пъти по-дълго от този на Италия или Германия.
Акцентът в коментара му е върху позицията на група финансисти, според които дълговете на Гърция не са 177% от БВП, както почти всички приемат, а вероятно е драматично по-малък – около 68%.
Става дума за случая с компанията за дялово инвестиране "Джапоника партнърс", ръководена от бившия банкер от "Голдман Сакс" Пол Казариян. Преди 18 месеца тя предложи да купи гръцки дълг за почти 3 млрд. евро и проведе кампания, в която обясняваше, че дълговият товар на страната далеч не е толкова тежък.
Джулиано веднага казва, че е лесно тази позиция да се отхвърли просто като агитация на частен инвеститор. Но тя насочва вниманието към старомодния начин, по който държавите осчетоводяват дълговете си, допълва той.
Правителствава в еврозоната калкулират задълженията си по Маастрихтските критерии, обяснява авторът. Според тях дълг от 100 евро, например, има една и съща стойност независимо дали трябва да бъде върнат утре, или след 30 години, както и независимо от лихвите по него.
Проблемът с Гърция е, че реалният размер на дълга е намаляван на няколко пъти от понижаване на лихвите по него и удължаване на матуритета му, но това няма как да се види в маастрихтската дефиниция, обяснява Джулиано. За сметка на това, ако се приложат Международните счетоводни стандарти за обществения сектор (IPSAS), те взимат предвид и как пазарните лихви (и преференциалните спрямо тях лихви на помощния пакет) се отразяват на намаляването на крайната стойност на отпуснатия кредит и колко в действителност той тежи на съответната държава.
Евростат е започнал конуслтации да се създадат такива стандарти и в Европа (EPSAS), но това ще отнеме години.
В същото време политиците и в Гърция, и в Германия имат интерес това да цитират маастрихтския стандарт. Така СИРИЗА може да претендира, че гръцкият дълг е непоносимо голям, а Берлин да прикрива от германските данъкоплатци и избиратели колко големи отстъпки всъщност е направил на Атина, смята авторът.
Заформя се интересен дебат независимо дали ви пука за Гърция, или просто за доброто водене на сметки, казва в заключение Джулиано.