"Ще падне нощ" - непубликувани кадри от лагерите на нацистите, излъчени 70 години по-късно

Кадър от трейлъра на "Ще падне нощ"

© YouTube

Кадър от трейлъра на "Ще падне нощ"



Кадри от британски филм за Холокоста, изоставен и останал скрит последните 70 години, тъй като е сметнат за "прекалено политически натоварен", ще бъдат публикувани днес, пише "Гардиън".


След като съюзническите войски освобождават и прекратяват дейността на концентрационните лагери на нацисткият режим, Сидни Бърнстийн от британското Министерство на информацията се заема да направи документален филм, който да представи доказателствата за престъпленията на нацистите.


Той събира впечатляващ екип, сред които е известният политик от лейбъристката партия Ричард Кросман, написал текста за филма, и Алфред Хичкок, съветвал Бърнстийн върху структурата на филма.




Когато екипът започва да работи по филма с работно заглавие "Фактическо изследване на концентрационните лагери на Германия", британски, американски и съветски оператори им изпращат записи от 11 лагера, сред които са Аушвиц, Бухенвалд, Дахау и Берген-Белзен, на които се виждат както жертви на геноцида, така и полумъртви от глад оцелели и останки от трупове в крематориумите.


В сцена от лагера Майданек лентата показва огромни торби с човешка коса, събирана от убитите. "Нищо не се похабява, дори зъбите им са вадени", казва гласът зад кадър.


Седемдесет години по-късно режисьорът Андре Сингър прави документален филм, озаглавен "Ще падне нощ", който разказва историята на заснемането на лагерите и съдбата на проекта на Бърнстийн. Сингър интервюира оцелелите до днес хора от лагерите, снимани във филма на Бърнстийн.

"Ще падне нощ" - непубликувани кадри от лагерите на нацистите, излъчени 70 години по-късно

© YouTube


"Беше невероятен момент. Изведнъж чухме английска реч: "Бъдете спокойни, не напускайте лагера. Идва помощ", спомня си Анита Ласкер-Валфиш пристигането на британската армия в Берген-Белзен.


Ласкер-Валфиш и сестра и били преместени от Аушвиц след изтеглянето на нацистите пред Червената армия. "Много е трудно за описване", казва тя. "Прекарваш години в подготовка за смъртта и изведнъж все още си жив. Бях на 19, британските войници ни се струваха като божества. Не очаквахме да оцелеем, но въпреки това се случи". След като напускат лагера двете сестри се установяват във Великобритания.


Те обаче са рядък случай. "Трябваше да знам това, но не го знаех", коментира Сингър. "Част от освободените остават в лагерите дори пет години след освобождението си. Много от тях нямали къде да отидат, определено не във Великобритания или САЩ", добавя той.


Сред интервюираните от Сингър е и Бранко Лустиг, продуцент на "Списъкът на Шиндлер", също оцелял в Берген-Белзен. Според него филмът на Бърнстийн не е бил излъчен от британските власти, защото те вече имали "достатъчно проблеми с евреите" и масовата пропаганда за преместване в новосъздадената държава Израел.

"Ще падне нощ" - непубликувани кадри от лагерите на нацистите, излъчени 70 години по-късно

© YouTube


Според Сингър теорията на Лустиг най-вероятно е истинна. Той посочва, че външният министър в поелото властта през 1945 г. правителство бил антиционист и не подкрепял създаването на еврейска държава. "Единственото реално доказателство, с което разполагаме обаче, е бележка от външно министерство, в която се казва, че излъчването на такъв "жесток филм" не би било добра идея", казва режисьорът. Друго възможно обяснение би могло да бъде нуждата германците да бъдат превърнат в съюзници след началото на студената война.


Сцени от филма на Бернщайн са ползвани и в делата срещу комендантите на лагери в Нюрнбергския и Люнбурския процес през 1945 г. Ласкер-Валфиш си спомня как е свидетелствала против коменданта на Берген-Белзен Йозеф Крамер, а кадрите от филма противоречали на защита му.


"Крамер твърдял, че не разполагал с достатъчно храна за затворниците си и затова били в такова състояние. Записите напълно оборил това", разказва Сингър. Крамер и останалите офицери от лагери били обесени по-късно същата година.


Независимо че кадрите на Бърнстийн са "дълбоко шокиращи и ужасяващи", Сингър смята, че те трябва да бъдат показвани, особено на по-младите поколения, които не знаят много за Холокоста. "Единственият начин да разберем ужасите на войната е с помощта на такива филми", казва той.


Внимание! Следващото видео съдържа сцени на смърт и насилие.



Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK