"Асошиейтед прес": Русия и САЩ се надпреварват за енергетиката в Източна Европа

"Асошиейтед прес": Русия и САЩ се надпреварват за енергетиката в Източна Европа

© Reuters



Докато САЩ затягат икономическите санкции над Русия и обмислят военна помощ за Украйна, администрацията на Барак Обама подготвя далеч по-широка кампания за намаляване на зависимостта от руска енергия в Централна и Източна Европа, пише "Асошиейтед прес". Средствата в тази кампания са тръбопроводи, пристанища и електроцентрали, а тя ще бъде успешна само ако най-накрая освободи бившите съветски държави и сателити от десетилетия икономически тормоз от страна на Москва, твърди източник на агенцията.


За тази цел Вашингтон помага за изграждането на нови газопроводи и терминали в региона, 70% от чиито енергийни нужди зависят от Русия. Освен това САЩ оказва подкрепа на американски компании, които искат да строят атомни централи и да проучват за находища на шистов газ.


Москва обаче отвръща на ходовете на Вашингтон, като предупреждава съответните правителства за последиците, ако решат да търся гориво на Запад. Русия също демонстрира амбиции в ядрената енергетика в Централна и Източна Европа, опитва да купува газова инфраструктура и да контролира не само как енергийните й ресурси отиват на Запад, но и какво могат да правят държавите с доставките след това.




"Това е партия шах", казва Амос Хохстийн, специалният пратеник на Държавния департамент по международни енергийни проблеми пред "Асошиейтед прес".


Въпреки че десетилетия наред САЩ настоява пред европейските си партньори да намерят нови източници на петрол, газ, въглища, както и да изграждат ядрени реактори, с украинската криза кампанията се ускори. Миналия месец държавният секретар Джон Кери посети България, за да подкрепи кандидатурата на американска компания да изгради нова АЕЦ в страната. "Асошиейтед прес" отбелязва, че България разчита на Русия за около 85% от газа си и изцяло за ядрената си енергия. Цените, едни от най-високите сред страните в НАТО, са повод за притеснение в алианса. "Битката е спечелена", е казал Кери в посолството на САЩ в София. "Днес сме 2015 г., а Русия все още се опитва да наложи волята си на хората", заявил държавният секретар.


"Асошиейтед прес": Русия и САЩ се надпреварват за енергетиката в Източна Европа

© Надежда Чипева


Агенцията допълва, че през ноември вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън е посетил Румъния – друга уязвима държава, и Турция, която е мостът към богатата на ресурси Централна Азия.


Виктория Нюланд, топдипломатът на САЩ за Европа, както и енергийният пратеник Хохстийн прекараха повечето време от последните няколко месеца, работейки по координирана енергийна стратегия. Посланието им е било: провалът само би провокирал още натиск от страна на Русия.


Случаите, в които Русия спираше газа на съседите си, събуждаха притеснения. Същевременно постоянното неразбирателство между европейските правителства и енергийните компании пречеше на усилията за диверсификация на континента.


За големите държави се оказа по-лесно да сключат отделни сделка с правителството на президента Владимир Путин, а това не помогна особено на най-уязвимите страни, чиято инфраструктура е предназначена да приема доставки единствено от Сибир. Днес все по-често има и действия, а не само разговори за диверсификация.


С подкрепата на САЩ Литва, а скоро и Полша ще внасят втечнен природен газ (LNG) от Норвегия, Катар и евентуално от САЩ.


Очаква се след няколко години южният коридор да пренася гориво от Каспийско море през Азербайджан, Грузия и Турция в Европа, като прескача Русия.


Този напредък заедно с други инициативи – централа за LNG на хърватското крайбрежие, връзка между мрежите на България и Румъния, въобще по-тясна енергийна интеграция – ще означава, че европейците ще могат да търгуват повече помежду си, като отслабват хватката на Русия.


Според Хохстийн САЩ очакват до 2020 г. делът на Русия на източноевропейския газов пазар да е намалял с 20%. И докато Западна Европа осигурява финансирането, САЩ дават технологиите и политическата подкрепа, отбелязва "Асошиейтед прес".


Миналата седмица Виктория Нюланд приветства, че Полша, Унгария и Словакия за реверсивните им доставки към Украйна, за да й помогнат да се справи с енергийната криза. Молдова пък откри газов интерконектор с Румъния. "В сферата на енергийната сигурност не става дума само за говорене", каза Нюланд. "Стратегията цели да създаде конкуренция... Става въпрос за това енергията да не се използва като оръжие", допълни тя.


В границите на САЩ дебатът е за това дали те могат да направят повече. Фракинг революцията превърна щатите в най-големия производител на газ, но американските доставки за Източна Европа са много малки. Отчасти това се дължи на липсата на инфраструктура, инвестиции и прозрачност в региона. От друга страна е неохотата на САЩ да продават повече LNG в чужбина. И все пак САЩ твърдят, че газовият бум вече засяга износа на Русия, като намали цените. Миналата седмица "Газпром" обяви 60-процентен спад в печалбите за последното тримесечие.


Русия обаче не бездейства. През септември след посещение на шефа на "Газпром" Алексей Милер Унгария спря реверсивните доставки за Украйна в продължение на повече от три месеца. Преди година Будапеща сключи договор с Русия за разширяване на съществуващата АЕЦ "Пакш" на стойност 11.3 милиарда долара.


Макар че се отказа от "Южен поток", Владимир Путин заяви, че възнамерява да увеличи газовите доставки за Турция през съществуваща инфраструктура и вероятно да изгради нова тръба за Гърция.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK