Атина не иска повече кредити, гръцките банки губят по €2 млрд. на седмица

Атина не иска повече кредити, гръцките банки губят по €2 млрд. на седмица

© Reuters



Гърция отхвърли проект, предложен на започналото привечер заседание на финансовите министри на еврозоната, защото в него продължава да се говори за изпълнение на действащите споразумения, с които страната е предпазена от банкрут.


След по-малко от 4 часа срещата е приключила без резултат и предупреждение от зам.-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис, че ново заседание ще има, само ако Атина промени позицията си.


"Беше ясно решено, че ще има нова среща на Еврогрупата, само когато бъде поискано удължаване на помощната програма и определени ангажименти от гръцките власти да се придържат към нея", каза Домбровскис.




Малтийският финансов министър Едуард Скичлина коментира: "Всичко зависи от това Гърция да се пригоди, да осъзнае колко сериозна е ситуацията и че времето изтича. Ако това не стане, ще последва катастрофа".


Гръцки правителствен източник на "Ройтерс" от срещата на Екофин в Брюксел не посочва кой е предложил отхвърления проект, но коментира, че "няма логика" да се настоява Атина да продължи да взима траншовете. "Който продължава да се връща към този въпрос, си губи времето. При такива обстоятелства, днес няма да има сделка."


Споразумението за помощ срещу реформи, в което финансирането идва от ЕС, ЕЦБ и МВФ, бе удължено до 28 февруари. След тази дата няма правно основание отвън да се помага на правителството от радикални леви и националисти в Атина.


Атина не иска повече кредити, гръцките банки губят по €2 млрд. на седмица

© Reuters


След 14 седмици свършва обезпечението за евтини заеми


В същото време на гръцките банки бързо губят средства и се топят активите, срещу които могат да получават евтини заеми от ЕЦБ, твърди анализ на "Джей Пи Морган," цитиран от "Ройтерс".


От американската банка изчисляват, че само през тази година депозитите на гръцките банки са намалели с 21 млрд. евро и фирми и граждани теглят всяка седмица по 2 млрд. евро.


Между 14 и 17 млрд. евро са изтеглени през януари (12 млрд. от тях – преди извънредните избори, на които победи СИРИЗА бяха на 25 януари – бел.ред.), последвано от известно забавяне в първите дни на февруари. Ако това темпо на изтичане на капитали се запази, след 14 седмици, т.е. в края на юни, банките може да изпаднат в остра ликвидна криза. Този срок е изчислен от "Джей Пи Морган" на основата на това, че от 108 млрд. евро, отпуснати за стабилизиране на банковата система от ЕЦБ и гръцката централна банка, търговските банки вече са използвали около 80 млрд. евро.


Атина не иска повече кредити, гръцките банки губят по €2 млрд. на седмица

© Reuters


До 1 млрд. евро на ден се теглят от банките


Оставащите 28 млрд. няма да стигнат за дълго, ако са верни твърденията на източник на "Ройтерс", че всеки ден депозитите намаляват с между 300 и 500 милиона евро. По думите му в някои дни сумата достига 1 млрд. евро. "Изтичането на депозити продължи и тази седмица, ситуацията показва влошаване. Когато виждаш да напускат по 400-500 милиона евро на ден, това вече е развиваща се тенденция", казва източникът на агенцията миналата седмица.


Не всички банки в Гърция са в такава ситуация, но това е причината ЕЦБ да се съгласи миналата седмица да повиши с 5 млрд. евро предела на средствата за спешно подпомагане от гръцкия Фонд за спешно предоставяне на ликвидност (ELA). Новата сума е 65 млрд. евро, но и тя почти е изчерпана и на банките им остава да разчитат основно на все по-оскъдно обезпечение, което ЕЦБ все още приема от тях. Това са раздадените през 2012-2013г. облигации на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), но според "Джей Пи Морган" и те ще се изчерпят до 14 седмици.


ЕЦБ само временно вдигна тавана за спешна помощ – до 18 февруари, т.е. докато приключат преговорите в еврозоната за евентуална нова схема са кредитиране на Гърция и на заседание на Управителния съвет във Франкфурт ще бъде направена оценка на постигнатото.


Атина не иска повече кредити, гръцките банки губят по €2 млрд. на седмица

© Reuters


Атина отстъпва, но не достатъчно


В неделя вечерта "Уолстрийт джърнъл" съобщи, че между Атина и партньорите ѝ в еврозоната продължава да зее пропаст и се водят само "технически дискусии", но не и преговори върху план. Изданието смята, че новата власт в Гърция е била принудена да отстъпи от бойките си призиви за поредно опрощаване на част от дълговете и сега казва, че е готова да приложи около 70% от реформите, договорени от кабинета на Андонис Самарас, който събори. Най-деликатният момент не е дали Ципрас ще успее да "продаде" това на последователите си като победа и нов план, а продължаването на реформите на трудовия пазар. За Берлин те не подлежат на обсъждане, "защото ги смятаме за 80% от програмата".


Различна е и перспективата на двете страни – според европейците трябва да се намери начин правителството на Алексис Ципрас да получи глътка въздух, за да преговаря как да удължи вече действащият антикризисен план, докато според гърците не може и дума да става за това, а трябват преговори за съвършено нова програма.


Вече никой не вярва, че ще има споразумение до края на седмицата, за да се спазят сроковете, необходими за ратифициране на ново удължаване на действащата програма отвъд 28 февруари. Председателят на съвета на финансовите министри на еврозоната Йорен Дейселблум предупреди преди седмици Атина, че 16 февруари е последният срок, в който трябва да поиска от партньорите си такова удължаване.


Атина не иска повече кредити, гръцките банки губят по €2 млрд. на седмица

© Reuters


Какъв е План "Б"


Германският "Зюддойче цайтунг" твърди, че Ципрас подхвърля идея за 4-месечен "мораториум", в който да продължи да получава пари от еврозоната, но и няма да отменя вече договорените антикризисни мерки.


Вече се обсъжда как да се процедира в еврозоната, когато на 1 март няма сделка. Един от вариантите е обявяване на ясен график за преговори върху нова програма с крайна дата за приключването им. Така има надежда малко да се успокоят гърците и да спрат да изтеглят депозитите си, а ЕЦБ да остави централната банка в Атина да помага с ликвидност. В момента никой не знае колко време биха изисквали такива преговори, но се говори за 2-3 месеца. През това време Гърция няма откъде да вземе пари, защото и в момента пазарите искат за тригодишните държавни облигации около 20% лихва. Новото споразумение трябва да покрива поне 2 години, защото това е срока, в който гърците трябва да рефинансират над 24 млрд. евро плащания по дълговете си.


Германският финансов министър Волфганг Шойбле каза преди днешното заседание, че гърците прекалено дълго са живели със стандарт, който не отговаря на възможностите им и в Европа няма желание да им се дават повече пари без гаранции, че ще въведат ред във финансите си. "Чутото досега не ми дава оптимизъм. Изглежда, че досега не сме постигнали нещо. Доста съм скептичен. Гръцкото правителство не променя позициите си."


Френският му колега Мишел Сапен коментира, че Европа все пак трябва да уважи политическата промяна в Атина и призова властите там да удължат помощната програма като рамка за търсене на ново решение. Други финансови министри казаха, че са обезсърчени от прекалено общите предложения на Гърция и очакват най-после конкретни и прагматични идеи.


Еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси отказва да коментира какво следва при провал на преговорите. "Единствената ни цел", каза той пред репортери" е да задържим Гърция в еврозоната при пълно спазване на поетите към кредиторите ангажименти и взимайки предвид програмата, която гръцките избиратели избраха." Последните социологически проучвания в Гърция сочат, че 68% искат "честен компромис" с партньорите в еврозоната, докато 30% настояват кабинетът да не отстъпва, дори ако това означава връщане към драхмата. Същото проучване регистрира, че 81% все пак държат да си запазят еврото.


Атина не иска повече кредити, гръцките банки губят по €2 млрд. на седмица

© Reuters


Варуфакис иска "няколко месеца"


Това, изглежда, дава основание на финансовия министър Янис Варуфакис, да използва войнствен тон в личен коментар за новия брой на в."Ню Йорк таймс". В него той отново казва, че страната му отказва повече да бъде "дългова колония", подложена "на най-големите съкращения на разходи в изпадналата в най-голяма депресия икономика".


"Границите, които сме очертали, няма да бъдат прекрачени", допълва той по повод възможността за отстъпки от твърдата позиция на Атина. "Правителството ни не иска от партньорите да н ипомогнат да спрем да си плащаме дълговете. Искаме няколко месеца на финансова стабилност, които да ни позволят да поемем по пътя на реформите, контролирани от мнозинството гърци, и подкрепа, за да се върнем към растеж и сложим край на неспособността да си връщаме заемите".


Но проблемите на Гърция са толкова тежки, че не се вижда как СИРИЗА ще удовлетвори друг ключов кредитор – МВФ. Фондът е доста скептичен спрямо твърденията на левицата, че ще задвижи икономиката като увеличат потреблението, вдигнат минималната заплата, върнат уволнените държавни служители и колективните договор, намалят данъците и засилят социалните плащания.


Атина иска да бъде намалено от 4.5% на 1.5% от БВП изискването за първичен бюджетен излишък, за да има повече средства на разположение. Но според Жолт Дарваш от института "Брьогел" дори в такъв сценарий властите ще се нуждаят до 2020г. от намиране на допълнителни 42 млрд. евро заеми.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK