Призраците на арменския геноцид

Призраците на арменския геноцид

© Reuters



Масовите убийства на арменци в Турция по време на Първата световна война все още имат видими последици днес, твърди нова книга, публикувана в навечерието на годишнината от началото на насилието. "Турция и призракът на Армения: По стъпките на геноцида" на Лор Маршан и Гийом Перие, публикувана на английски език през март изследва последствията от една от най-големите трагедии на 20 век.


Според арменците, османските турци са избили 1.5 милиона души. Турция от своя страна отрича кампанията да е целенасочен опит за унищожаване на арменската нация, тъй като много мюсюлмани също са загинали по време на световната война и последвалия разпад на Османската империя.


Маршан и Перие, които работили като кореспонденти за Le Figaro и Le Monde за десетилетие приемат, че е имало геноцид, подобно на повечето западни учени, и съсредоточават изследванията си върху последствията от отричането му за двете страни.




"За Турция, 1915 г. не е част от миналото, а от настоящето, понеже историята не е била оборена. Арменският проблем все още е жив, той е като призрак, който обикаля из страната", заявява Перие.


Маршан посочва, че неумението на Турция да приеме миналото й последствията от него, били те дипломатически или проблеми с малцинствата, принуждават турците да са съпричастни с "тайната" върху която е изградена съвременната страна. Тя казва, че справянето с това минало е ключ към демократизацията на страната. Обратно, за арменците по света геноцидът е основа за идентичността им, създадена от диаспората, която дори днес споделя определени възгледи за Турция.


Запитан защо според него Турция отрича геноцида, Перие отговаря, че Анкара днес би била в състояние да се изправи пред проблема, тъй като е "богата, уверена страна". "Когато Турция е била нова страна обаче, тя е била построена върху геноцида, икономиката й е била изградена върху конфискувана собственост", казва той.


Според Маршан днес в Турция се говори по-лесно за геноцида, отколкото преди 10 години. Преди десетилетие, посочва тя, не би било възможно да се намери издател за книгата им в Турция.


Перие добавя, че кюрдската партия (HDP) днес се насочва към избиратели, които държавата изключва заради националната им идентичност. HDP признава геноцида, тъй като самите кюрди са били в сходно положения. "В Диарбакир, например, говорят свободно за арменските си корени", казва той.


"Заглавието на книгата ни посочва ислямизираните арменци, онези, изоставили християнството си. Кюрдският проблем също е призрак. Убийството на арменския журналисти Хрант Динк през 2007 г. и връзките на убийците с държавата. Всички църкви. Когато пътуваш из Турция, изненадващо е колко често се срещат останки на църкви. По границата със Сирия, където днес са бежанските лагери, някога са били лагерите за депортиране на арменците. Това са призраците", казва Перие.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK