Припят - моментна снимка на ядрения апокалипсис

© Reuters

Днес светът отбелязва 29 години от една от най-тежките ядрени аварии в историята си - тази в Чернобил. 

По официални данни тя е причинила непосредствената смърт на 31 души, но много повече хора са станали жертва на свързани с радиацията заболявания като рак. Точният им брой и дългосрочните последици върху здравето на хората продължават да са обект на ожесточен спор.

"Дневник​" припомня един текст, писан преди четири години от сърцето на чернобилската трагедия - украинския град Припят. Той беше публикуван за първи път на 26 април 2011 г.

Само холивудски филм за апокалипсиса може да подготви посетителя за това, което ще го посрещне в призрачния град Припят - епицентъра на най-тежката ядрена авария в света. Скелетът на един град, неговите останки, пустите сгради, лишени от живот, стоят като символ на човешката лудост, погубени мечти и разбито детство, описва посещението си в печалния град Ричард Балмот от "Ройтерс" преди 25-ата годишнина от чернобилската трагедия.

Малко след полунощ на 26 април 1986 г. четвърти реактор на чернобилската атомна централа избухва, след като се проваля опит със защитните системи на реактора. Похлупакът му е отнесен, а във въздуха изригват радиоактивни отломки.

Тогава е времето на студената война. За няколко дни думата "Чернобил" се превръща по цял свят в нарицателно за съветски гаф и арогантност. Обсебената от маниакална тайнственост Москва не споменава и дума за катастрофата в продължение на 36 часа, докато облакът от радиоактивни частици преминава през Украйна и Беларус и достига други европейски държави.

Макар Западът да възприема чернобилската катастрофа като колосален провал на съветската система, местните жители поставят ударението върху героизма на огнеборците и работниците от аварийните екипи, които на място се борят за овладяване на ситуацията в дните и седмиците след аварията. Изложени на високи нива на радиация, малцина от тях все още са живи.

Припят – от успеха до провала само за една нощ

Пътят от централата към Припят минава покрай знак, отбелязващ годината на създаване на т.нар. атомград – 1970-а. Припят е един от деветте построени по подобен модел градове в СССР. В централните части е разположен огромен комплекс, който навремето е приютявал магазини, ресторанти и Двореца на културата.

Сега е обрасъл с фиданки и храсти и е посипан със счупени стъкла и камъни. Той посреща малцината си посетители със зловеща, неестествена тишина. Отломките и развалините наоколо показват, че през годините това място е било обект на мародерство. Което от своя страна поставя въпроса къде може да се е озовало силно заразено с радиация имущество.

Преди аварията тук живеят около 50 000 души със средна възраст 28 години. Градът се налага като нов модел за младите специалисти в Съветския съюз.

Почти всички жители на Припят зависят от чернобилската централа, която тогава се е твърдяло, че е толкова безопасна, че би могла да се издига на Червения площад в Москва. Заплатите, училищата, облагите са добри. Перспективите са блестящи.

Но всичко се променя за една-единствена нощ в резултат на човешка грешка - рискован експеримент, за да се провери дали охладителната система може да работи само с електричество, произведено от самия реактор, в случай на срив във външното захранване.

© Reuters

26 април онази година е било събота. Алексей Йермаков, който тогава е бил на 12 години, помни, че сестрата на училище N3 му е дала йодни таблетки за смучене няколко часа, след като той и семейството му през нощта са чули силен взрив.

"Спомням си, че бяха много горчиви. Служители на гражданска защита също обикаляха по апартаментите и раздаваха йод. Мама слагаше капки йоден разтвор в млякото ни", разказва Йермаков. Той, майка му и брат му са били евакуирани на следващия ден следобед. Сега Йермаков е компютърен инженер в Киев.

Детски увеселителен парк допълва тъжната гледка в Припят. Там стоят ръждясали въртележка, блъскащи се колички и гигантско виенско колело, което е трябвало да заработи по случай Деня на труда 1 май.

Местно начално училище, по чийто под и до ден днешен са разхвърляни кукли, играчки, учебни тетрадки, късове дрехи и купчини от чиновете на децата, говори за внезапно и бързо напускане на помещението.

Жителите на Припят са евакуирани за шест часа след разпореждане, дадено от Москва 36 часа след аварията.

"Ние бяхме евакуирани на 4 май", разказва 73-годишният Макар Красовски, който по онова време е живял в беларуското селище Погонное, на 27 км от атомната централа. "Децата бяха евакуирани по-рано, на 1 май. Никой нищо не знаеше, никой нищо не ни каза. Наредиха ни да си вземем дрехи само за три дни, защото всичко е било заразено. Обещаха ни, че ще затворят реактора и след три дни ще се върнем", спомня си Красовски събитията преди 25 години.

Погонное все още е забранено за живеене. Посещенията в него са разреши само веднъж годишно - за Задушница.

Малко след аварията в четвърти реактор няколко селища и цяла борова гора са изравнени със земята и погребани.

По-старият, съседен на Припят град, Чернобил, дал името на атомната централа, остава далеч по-малко засегнат от аварията. Макар че три четвърти от населението му е евакуирано, в наши дни там живеят около 4000 души, които работят целогодишно на смени, за да наблюдават и поддържат зоната.

Наследството от "Чернобил"

По официални данни аварията е причинила непосредствената смърт на 31 души, но много повече хора са станали жертва на свързани с радиацията заболявания като рак. Точният им брой и дългосрочните последици върху здравето на хората продължават да са обект на ожесточен спор дори 25 години след трагедията.

"Близо 600 000 души са участвали в овладяването на последиците от аварията. Близо 300 000 от тях бяха украинци. От тях 100 000 в момента са инвалиди", твърди Владимир Холоша от министерството на извънредните ситуации.

Изследване на ООН от 2008 г. отчете "драстично нарастване на заболяванията от рак на щитовидната жлеза в Украйна и отвъд границата с Беларус. Децата са били особено уязвими, тъй като са пиели мляко с високи нива на радиоактивен йод.

През 2006 г. международната организация на лекарите за предотвратяване на ядрена война (International Physicians for the Prevention of Nuclear War, IPPNW) обяви в свой доклад, че между 12 000 и 83 000 деца са родени с вродени деформации в района на Чернобил и между 30 000 и 207 000 по света са били генетично увредени.

© Reuters

Три години по-късно книга на група руски и беларуски учени, публикувана от Нюйоркската академия на науките, твърди, че предишните проучвания са използвали неверни данни от съветската статистика. "Официалната позиция на Чернобилския форум (консорциум от осем агенции на ООН и представители на Беларус, Русия и Украйна - бел. ред.) е, че близо 9000 смъртни случая са предизвикани от инцидента, а около 200 000 хора страдат от заболявания, предизвикани от катастрофата", пишат авторите на "Чернобил - последиците от катастрофата за хората и околната среда". "По-точни изчисления показват, че близо 400 милиона човешки същества са били изложени на радиацията от Чернобил и в продължение на поколения те и техните наследници ще страдат от унищожителните последици."

Авторите твърдят, че до 2004 г. близо един милион души са починали в резултат на чернобилската радиация и нейните ефекти върху здравето като вродени дефекти, спонтанни аборти, ускорено остаряване, мозъчни увреждания, сърдечни, ендокринни, чернодробни, гастроинтестинални и белодробни заболявания.

Според ООН обаче здравословните ефекти от "Чернобил" не са толкова страшни, колкото се е очаквало предварително и в действителност само няколко хиляди души са умрели в резултат на аварията.

Повреденият щит

В момента нивата на радиация в някои отворени за посещения части от зоната са значително под опасните стойности. В началото на април учен от "Грийнпийс", оборудван с гайгеров брояч, отчете 9 микросиверта радиация на час в почвата на увеселителния парк в призрачния град Припят.

Това е най-високото измерено ниво по време на еднодневното посещение, на което присъства и журналистът Ричард Балморт. За сравнение - при полет на 12 000 метра височина човек се излага на радиация между 3 и 9 микросиверта на час в зависимост от маршрута.

По-големият проблем на Украйна в момента е обезопасяването на щита над четвърти реактор. Състоянието на набързо изградения бетонен саркофаг бързо се влошава и от десетилетие през пукнатините му изтича радиация.

© Reuters

През 2007 г. бе сключен договор с френската компания "Новарка" за нов саркофаг, който ще бъде стоманен и трябва да издържи до края на века, докогато се вземе решение какво да се прави с тоновете радиоактивен материал под него. През миналата седмица Украйна успя да събере едва 550 млн. евро от международни донори за новия щит. Парите се оказаха по-малко от очакваните 740 млн. евро.

Украйна твърди, че след получаване на независимостта си от СССР през 1991 г. е похарчила 12 млрд. долара за поддържане на зоната и за осигуряване на здравна и социална помощ на хората в засегнатата територия.