
© YouTube
Калифорниецът Ерик Сорто успява да пие бира без помощ за първи път от десет години насам благодарение на изкуствена ръца, които контролира с помощта на чип, импланитран в мозъка му, съобщава Би Би Си.
Подробен доклад, публикуван в списание Сайънс разказва как електрическите сигнали в мозъка могат да бъдат интерпретирани като команди, изпратени към изкуствените ръце. Експертите посочват, че новите резултати ни приближават все по-близо до роботи, контролирани от човешки мозък.
Сорто бил застрелян на 21 години, а щетите, нанесени на гръбначния му стълб довеждат до парализа от врата надолу. В мозъка му били имплантирани два сензора, които следят дейността на около 100 неврона.
Предишните експерименти в областта се съсредоточават върху моторния кортекс, който отговаря за движението на отделните мускули. Вместо това американският екип опитва да имплантира чипове в париеталния кортекст, където се генерира първичното намерение, което би трябвало да направи движенията "по-интуитивни".
"Първият път, когато опита изкуствения крайник той успя да го накара да имитира ръката на един от студентите, все едно се ръкостискат" казва професор Ричард Андерсън от "Калтек". С упражненията контрола на Сорто се подобрява, като той вече може да подвигне питие до устата си, както и да мести курсор върху екрана на компютър.
"Шегувам се с момчетата, че искам да мога да си пия бирата, да пия със собствения си ритъм когато искам да си пийна от бирата, а не да трябва някой друг да ми я дава. Липсва ми тази независимост. Мисля, че ако беше достатъчно безопасно, бих искал само да се грижа за външния си вид – бръснене, миене на зъби. Чудесно ще е", коментира самият Сорто.
Опитите в употребата на "здравия" мозък за преодоляване на ограниченията на болно тяло се развиват много бързо, особено в САЩ. Засега обаче са ограничени в лабораториите, тъй като засега са необходими импланти с жици, които излизат от мозъка, което носи риск от инфекции. Учените искат и да следят повече мозъчни клетки, за да подобрят контрола над изкуствените крайници.
Изследователите Андрю Прушински и Йорн Дидрихсен смятат, че новите резултати "са стъпка напред към контрол над изкуствени крайници или компютри със силата на мозъка", но "трябва да да се извърви още много път преди те да се превърнат в практични терапевтични инструменти".