© Reuters
Голямата камара на Европейския съд за правата на човека сложи окончателен край на продължила 10 години сага с коментарите във форума на естонски интернет портал и кой носи отговорност за тях.
На 16 юни бе публикувано решението, с което се постановява, че издателят има достатъчно възможности да контролира случващото се на негов терен и затова може да бъде наказван, когато коментарите на трети страни накърняват достойнството на конкретен човек или заплашват сигурността и живота му.
Решението се отнася до Естония, но съдържа препоръка всички държави, страна по Европейската конвенция за правата на човека, да заложат в националното си законодателство тази нова отговорност на интернет медиите.
Делото "Делфи" срещу Естония е заведено по иск на медията на 4 декември 2009г. с основен аргумент, че е наручен Член 10 от Конвенцията чрез наказването на компанията за коментар в неин интернет портал, но дело на трета страна. На 8 януари 2014г. съдиите по делото решават то да бъде внесено в т.нар. Голяма зала, където случаят се обсъжда в разширен състав с право на засегнатите страни да изложат позициите си. След това при закрити врати са продължили дебатите на 9 юли миналата година и на 18 март 2015г., когато е взето и окончателното решение, огласено едва тази седмица.
Форумът под статия – как е регулиран
"Делфи" публикува около 330 статии на ден по времето, когато се случва въпросният инцидент, и е един от най-големите новинарски портали в Естония. На него се публикуват новини на естонски и руски, а сайтът оперира и в другите две балтийски републики.
На дъното на достъпните за коментари статии може да се добави мнение, като идентифицирането чрез електронна поща, например, е доброволно. Коментарите се публикуват автоматично, не се редактират или модерират от медията. През 2009г. в "Делфи" са правени по около 10 000 коментара дневно и повечето от тях са публикувани под псевдоними.
Порталът обаче е давал възможност всеки читател да уведоми изданието, че някой коментар е обиден, прекалено подигравателен или подстрекаващ, след което е възможно отстраняването на текста. Налице е била и система за автоматично изтриване на коментари с нецензурни думи и изрази. "Делфи" е имала и механизъм засегнатата страна да уведоми редакцията и коментарът веднага е бил заличаван.
На сайта подробно е било отбелязано, че мненията във форума не изразяват позиция на редакцията и е било описано, че авторите на коментари носят отговорност за думите си, когато нарушават изложените на специално място правила.
Какво точно се е случило
Проблемите за започват през септември 2005г., когато седмичникът Eesti Ekspress публикува отворено писмо до Министерството на правосъдието с оплакване от хулите, клеветите и лъжите в интернет сайтове в страната и "Делфи" изрично е посочен като място за брутални и арогантни коментари. Министърът отговаря, че засегнатите лица имат право да защитят честта и репутацията си в съда и да поискат обезщетение, а Главният прокурор обяснява кои закони по-точно са нарушени.
Три месеца по-късно транспортна компания се възползва от това. Под статия за нейната дейност от 24 януари 2006г. за два дни са направени 185 коментара, от които около 20 съдържат лични нападки и заплахи срещу собственика на компанията. На 9 март адвокатите на бизнесмена официално искат премахване на обидните коментари и обезщетение от 500 000 крони (около 32 000 евро) за понесените морални щети.
Точно 6 седмици след публикацията от редакцията заличават въпросните коментари, но отказват да платят обезщетение. Тогава адвокатите на засегнатия предприемач завеждат граждански иск срещу издателя на "Делфи" на 13 април 2006г.
Съдебната сага
След редица съдебни перипетии, отхвърляне на иска и обжалване на отхвърлянето, случаят стига до Върховния съд на Естония на 21 януари 2008г. Пет месеца по-късно съдът постановява, че изброените мерки за форума на "Делфи" са били недостатъчни да защитят личните права на споменатите там хора. Поради това редакцията се смята за издател и на коментарите и не може да бяга от отговорност само с едно уточнение на сайта, че форумистите си носят вината.
Няма проблем със статията, обясняват съдиите, но коментари под нея са вулгарни, обидни и накърняват честта, достойноството и репутацията на засегнатото лице далеч отвъд нивото на опрадвани критики. Свободата на словото не може да е оправдание за това и засегнатият трябва да получи обезщетение от 5000 крони (320 евро).
Обжалването в следващите месеци не променя резултата – издателят на "Делфи" не е просто технически посредник в публикуването на коментари, позицията му не е автоматична и пасивна, а е подканил потребителите да участват във форума, решават апелативните съдии. Окончателното решение в рамките на естонското правораздаване идва на 10 юни 2009г.
"Делфи" са принудени да предприемат мерки, които да им спестят нови проблеми и инвестират в специален екип от модератори. На 1 октомври 2009г. е обявено, че всеки, написал обиден коментар, губи право на последващ, докато не прочете и не приеме Правилата за коментиране. От около 190 000 коментара през август са отстранени 15 000 (около 8%) - предимно спам и коментари извън темата на статията. Делът на клеветите, обидите и заплахите е бил под 0.5%.
Позицията на съда в Страсбург
Европейският съд за правата на човека – след като обширно изрежда регулации и съдебни решения в ЕС и мнение на професионални и правозащитни организации – заявява, че решението на естонския Върховен съд е показало, че ако от "Делфи" бързо бяха махнали спорните коментари, това щеше да им спести обвинение в клевета. Точно този момент – че коментарите под статията са останали 6 седмици – е посочен като основание издателят да бъде наказан.
Съдиите потвърждават присъдата на естонския Върховен съд и глобата от 320 евро, като изтъкват, че мерките, които "Делфи" са въвели след инцидента, не са накърнили бизнес модела им. Дейността на модераторите на "Делфи" не са равносилни на "частна цензура", а що се отнася до разходите за тях, защитата на фундаментални човешки права остава над икономическите интереси на която и да е фирма в интернет.
Решението отива и по-далеч, доколкото окуражава отделните държави да заложат този принцип и в националните законодателства: "Правата и интересите на отделни лица и на обществото като цяло позволяват на страните-членки да наложат отговорност на новинарските портали в интернет (…) ако те не успяват да вземат мерки за незабавно премахване на очевидно незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от предполагаемата жертва или от трети лица".
