© Reuters
Хилари Клинтън предложи скъпа програма, която цели да позволи на студентите да следват в държавни колежи и университети, без да вземат заеми, с които да плащат таксите, в опит да разреши проблемите на много американски семейства и да развие една от най-популярните идеи на демократите, пише Wall Street Journal.
Планът ще струва приблизително 350 милиарда долара за срок от 10 години и ще измени изцяло ролята на федералното правителство във висшето образование, като ще бъдат инвестирани нови средства, но без много условия.
Щатите ще трябва да увеличат собствените си разходи, а университети ще трябва да контролират употребата на средствата. Фаворитът за номинацията на демократите все още не съобщава подробности по плана си, освен че семействата ще продължават да плащат определени суми, но студентите няма да се нуждаят от заеми за таксите на публичните висши училища.
"Представете си какво ще е възможно в Америка, ако разрешим проблема с увеличаващите се разходи за висше образование, осигурим завършването на студентите, които започват образованието си, и облекчим огромното тегло на студентския дълг", казва се в разпространена от кампанията на Клинтън брошура.
Предложението ще бъде разкрито в Ню Хемпшир, а основната му цел е да привлече младите гласоподаватели към Клинтън. Информация за плана й ще е ключов елемент от кампанията в университетите през есента.
Повечето от кандидатите на демократите се противопоставят на растящите разходи за висше образование, но ранната намеса на Клинтън в дебата може да й даде преднина пред сенатор Бърни Сандърс, който се радва на подкрепата на все повече хора.
За десетилетие студентският дълг се утрои, като днес е 1.2 трилиона долара, сочат данни на нюйорският федерален резерв. По-голям е единствено обемът на ипотечните кредити в страната. Почти 43 милиона американци имат такъв дълг, но в домакинствата с членове под 40-годишна възраст делът с такъв кредит e 37%.
Това предложение ще е център на вътрешната политика на Клинтън, но е и най-скъпото от всички в кампанията. Средствата трябва да дойдат от свиване на данъчни облекчения за хората с големи доходи, което Барак Обама не успя да прокара.
Новите разходи и данъци ще срещнат съпротива от страна на републиканците, но и двете партии разпознават ръста на разходите за образование като проблем. Републиканците обаче се съсредоточават върху ограничаването на стойността на висшето образование.
Клинтън иска висшите учебни заведения да носят отговорност, когато студентите им фалират по кредитите си. Сандърс от своя страна предлага да се финансират щатите, така че висшето образование да стане изцяло безплатно.
Първата част от плана на Клинтън ще пренасочи пари към щатите, повечето от които намалиха разходите си за образование по време на рецесията, като за да получат ново финансиране те ще трябва да увеличат отново разходите.
Държавните университети ще бъдат задължени да ползват новите средства за образование, а не за администрация или инвестиции, като ще бъдат въведени нови правила за разходите им.
Планът включва и предложението на Барак Обама за въвеждане на две години безплатен колеж, което заедно с помощта за щатите ще струва 200 милиарда долара за 10 години. Още средства ще бъдат отпуснат за университетите, посещавани предимно от афроамериканци и бедни висши училища.
Втората част от плана ще измени програмата за федерални студентски кредити с цел намаляване на лихвите на хората, които имат поет дълг, както и за бъдещите студенти на частните университети.
Клинтън иска да намали плащанията по кредитите на 25 милиона души, като им позволи да ги рефинансират при по-ниски ставки или да влязат в програма, която изчислява плащанията въз основа на доходите им, като дълговете по-стари от 20 години ще бъдат опростени.
Новите студенти също ще имат достъп до изменените програми, като тези промени ще струват 125 милиарда долара за 10 години.
