Изминаха 70 години от капитулацията на Япония

Емблематичната снимка с моряк, целуващ медицинска сестра на нюйоркския "Таймс скуеър", от 14 август 1945г. когато ликуващи американци излизат по улиците след новината, че Япония капитулира.

© Reuters

Емблематичната снимка с моряк, целуващ медицинска сестра на нюйоркския "Таймс скуеър", от 14 август 1945г. когато ликуващи американци излизат по улиците след новината, че Япония капитулира.



В събота се навършиха 70 години от капитулацията на Япония - събитие, което едва не е било провалено от военен преврат, шокира страната и до днес е обект на безспирни спорове.


На 15 август точно в 12 часа местно време радиото излъчва предварително записаната реч на император Хирохито, с която той публично приема условията на Съюзниците за капитулация. Това е краят на Втората световна война.


На 28 август започва окупацията на Япония, формално договорът за капитулация е подписан на 2 септември на борда на американския боен кораб "Мисури". Договорът за прекратяване на войната със САЩ е от 28 април 1952г., а със СССР - през 1956г.




Япония губи малко над 3 милиона души - военни и цивилни, а в обширния район на сраженията и в жестокостите на японската армия жертвите са поне три пъти повече.



След разгрома на нацистка Германия поражението на Япония изглежда предизвестено. Мнозина историци смятат, че това е било ясно още преди да избухне войната в Европа и особено през 1939г., когато Хитлер и Сталин сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп.


По това време в Токио разбират, че Хитлер - съюзникът им срещу Британската империя, има план първо да изгради и стабилизира един континентален Трети райх, а след това да се заеме с най-голямата морска сила в света. Плановете на Япония за експанзия в осеяната с колонии на западните държави Източна и Югоизточна Азия са преди всичко да нямат вонен конкурент в морето.


Император Акихито и императрица Мичико участваха във възпоменателната церемония за края на войната.

© Reuters

Император Акихито и императрица Мичико участваха във възпоменателната церемония за края на войната.


На 26 юли 1945г. в Потсдам край Берлин е разпространена декларация с условията за капитулиране на Япония. Тя е подписана от президента на САЩ Хари Труман, премиера на Великобритания Уинстън Чърчил и лидера на националистическото движение в Китай Чан Кай Ши. СССР тайно обещава да се включи във войната, тъй като Сталин се нуждае от прикритието на неутралитета спрямо Япония, за да прехвърли войските си от сърцето на Европа до Далечния Изток.


По това време японският боен флот е почти унищожен и не е в състояние да извършва сериозни действия в защита на страната. В края си е операцията по превземане на остров Окинава и предстои дебаркирането на големите японски острови. На 6 и 9 август следват ядрените бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, започва атаката на Червената армия в Манджурия.


Решението за капитулация е взето в нощта на 13 срещу 14 август, като всички висши военни подписват декларация, че ще изпълнят заповедта на императора. Въпреки това на 14 август част от тях започват военен преврат, с който да не се допусне капитулацията на страната. Техни части превземат императорския дворец и отчаяно и безрезултатно търсят часове наред къде е записът с речта на Хирохито. В края на драматичната нощ министърът на войната ген. Коречика Анами - на практика вторият човек след императора, взимащ най-важните решения, се самоубива ритуално.


Изминаха 70 години от капитулацията на Япония

© Reuters


Когато дългата почти 5 минути реч на императора и излъчена на 15 август, японците са шокирани, макар да не схващат веднага всичко поради лошия сигнал и използваната архаична езикова форма на японския език. Една от причините е, че те никога не са чували владетеля си да говори публично. Но основната е, че страната никога не е губила война, не е била окупирана и обществото още не е било в състояние да приеме пълното си поражение.


За разлика от германците, които се сражават до последно, за японците все още не воюват със сухопътни части на основните си острови, а армията им е на Корейския полуостров, части от Южна Азия и в континентален Китай.


Речта на императора обаче спасява страната от тоталната разруха, нанесена на нацистка Германия, и успява да наложи крехък консенсус сред разпокъсания в намеренията си политически и военен елит.


Премиерът Абе по време на мемориалното събитие в токийската зала "Будокан".

© Reuters

Премиерът Абе по време на мемориалното събитие в токийската зала "Будокан".


Датата редовно е отбелязвана с реч на японския премиер, в която се поднася дълбоко извинение за причиненото на японците и на другите народи.


Любопитен елемент е, че в японския език има 20-ина израза за "извинявам се" и чак през 1995г. министър-председателят Томиичи Мураяма използва думата "оваби" (お詫び), съдържаща най-цялостно смисъла на искрено и дълбоко съжаление и извинение, каквото очакват всички, пострадали от действията на имперска Япония.


Важен момент от събитията от 15 август е и част от речта на Хирохито: "Обявихме война на Америка и Великобритания с искреното желание да защитим Япония и да стабилизираме Източна Азия, никога не сме си мислили да нарушаваме нечий суверенитет или да започваме териториално разширяване."


До днес тази фраза се използва от националисти, смятащи, че Япония е завзела и окупирала обширен район, за да създаде "една сфера на съвместен просперитет и да освободи съседите си от колониализма.


Японци в униформи на императорската армия пред храма Ясукуни в Токио, където националистите почитат паметта на загиналите воини и офицери. В Китай и Южна Корея смятат храма за символ на японския милитаризъм.<br />

© Reuters

Японци в униформи на императорската армия пред храма Ясукуни в Токио, където националистите почитат паметта на загиналите воини и офицери. В Китай и Южна Корея смятат храма за символ на японския милитаризъм.


Хиромичи Мотеки, ръководител на Обществото за разпространяване на исторически факти, казва пред "Дойче веле": "Няма за какво да се извиняваме на другите народи в Азия - те станаха независими, защото японската армия се изправи срещу европейските колониални сили. Помогнахме им да се сдобият със свобода и би трябвало да ни благодарят за това."


Премиерът Шинзо Абе също поднесе днес извинения, но не в очакваната форма. След десетилетия на пацифизъм той се опитва да прокара по-активна роля на японските въоръжени сили в района и това не се харесва на мнозина японци.


В статия за портала "Проджект синдикейт" той написа, че "страната ни причини на невинни хора неизмерими страдания и разруха", но добави: "В Япония следвоенните поколения днес са над 80% от населението. Не бива да обричаме на това непрекъснато да се извиняват нашите деца, внуци и следващите поколения, които нямат нищо общо с войната. В същото време японците, поколение след поколение, трябва да знаят историята си."


Японци пускат гълъби, символ на мира, пред мемориала Ясукуни, един от спорните символи на загиналите във войната. Тази година премиерът не посети храма, а изпрати писмено послание.

© Reuters

Японци пускат гълъби, символ на мира, пред мемориала Ясукуни, един от спорните символи на загиналите във войната. Тази година премиерът не посети храма, а изпрати писмено послание.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK