© Reuters
Избягвайте военната конфронтация с Москва - такова е било посланието на Вашингтон към преходното правителство в Киев в дните, когато новата власт в Украйна е обсъждала да реагира ли със сила на руския спецназ, който без обозначителни знаци превзема институции и военни обекти в Крим. Няколко европейски правителства отправили същия съвет.
Това разказват за "Блумбърг" пишещите по теми за международните отношения и националната сигурност Джош Рогин и Илай Лейк. Той е публикуван с изрично уточнение на агенцията, че изложените мнения може да не отразяват редакционната ѝ политика. Двамата работят като колумнисти за "Блумбърг" и се познават от The Daily Beast (през 2010 г. изданието се сля с Newsweek) - един от най-динамично развиващите се новинарски сайтове в САЩ.
В разследването си авторите посочват, че и американски, и украински източници казват, че посланието към Киев от драматичните дни през март 2014 г. било "съвет, а не нареждане"
Сред причините за избирането на подобна стратегия е, че Западът и Киев не са знаели какво точно прави Русия в Крим. Освен това украинската армия не е била в състояние да се противопостави на руските части със специално предназначение, действащи из полуострова. На трето място, властта в Киев е била само преходна и с цел да изведе страната до предсрочни избори няколко месеца по-късно.
Основният проблем обаче е бил Владимир Путин, казват Рогин и Лейк.
В САЩ са се опасявали от повторение на действията му през 2008 г. в Грузия. Ако украинската армия се противопостави, руският президент ще получи основание за по-голяма военна интервенция и може да окупира части от страната, както и до днес е с Абхазия и Южна Осетия. Иначе казано, американците са предполагали, че избягването на конфликт с Москва ще охлади амбициите на Путин за агресия.
Но това се е оказало грешка, казват авторите. Няма и две години от събитията и Крим вече е забравен, подкрепяни от Русия сепаратисти контролират значителни части от Източна Украйна и примирието от Минск е силно разклатено.
Деймън Уилсън от "Атлантическия съвет" обяснява, че традиционно руснаците пробват докъде може да стигнат нещата, като в повечето случаи отричат да са намесени, за да си оставят шанс за деескалиране на ситуацията и измъкване от нея. Този път Путин е изненадал всички, като не си оставил такъв изход - 24 часа преди интервенцията от разузнаването са информирали Конгреса във Вашингтон, че струпването на войски по границата с Украйна е блъф.
По същото време от Киев са питали САЩ каква военна подкрепа биха могли да им окажат, защото са знаели, че сами не могат да защитят Крим. "Путин им беше заложил капан", казва Уилсън, който е бил директор за Европа в Съвета за национална сигурност към президента, когато Русия нахлу в Грузия.
Той припомня, че месеци преди това руската пропаганда е облъчвала населението в страната, че украинците погазват правата на етническите руснаци и заплашват сигурността им. "Ако Украйна бе направила нещо силово срещу тези неясни "рускоезични", за които говореше Путин, той щеше да заяви, че е застрашен техният живот и това му дава основание да изпрати армията, за да ги спаси."
За да се избегне директна военна конфронтация с Русия, президентът Барак Обама се въздържа да одобри изпращането на атакуващо оръжие за Украйна. Според Рогин и Лейк за повече помощ за украинците призовавали държавния секретар Джон Кери и неговата представителка за Европа Виктория Нюланд, министъра на отбраната Ащън Картър и върховния командващ на НАТО ген. Филип Брийдлав.
Виж видео 
