Одрин: последна надежда за легален път на бежанците към Европа

Одрин: последна надежда за легален път на бежанците към Европа

© Георги Кожухаров



15 септември, 11 сутринта. Това е датата, която хиляди сирийци, организирани във Фейсбук групата "Crossing no more", избират, за да се съберат в Одрин и да организират мирен протест на границата с Гърция. Искането им е едно: Да им бъде осигурен легален и безопасен начин да влязат в Европа, без да се налага да плащат на каналджии и да рискуват живота си, качвайки се на лодките на смъртта. Поводът: смъртта на 3-годишния Айлян Кюрди, чието телце беше открито безжизнено на плажа в турския курорт Бодрум. За бежанците това е едно от хилядите деца, станали жертва на войната и отчаяните им опити да потърсят убежище и по-добър живот в Европа. Затова те решават да заявят публично своята позиция и тръгват към Одрин от Истанбул, Южна Турция, но и от различни точки на Близкия Изток. Плановете им обаче сериозно се объркват.


Какво се случва


Вместо да стигнат до гръцко-турската граница, пристигащите бежанци са посрещнати от барикади на магистралата за Одрин. Хиляди са върнати обратно с автобуси, бусове и коли. Около 1200  все пак успяват да стигнат до града, където властите ги задържат и се опитват да ги транспортират там, откъдето са дошли. След протестите им обаче, няколко големи групи успяват да останат. Блокирани са под полицейска охрана в импровизирани палаткови лагери на 3 места: на автогарата в Одрин, на малък площад в централната част на града, както и до магистралата, на няколко километра в посока към Истанбул.




В същото време, турските власти временно спират автобусните услуги в посока Одрин и градовете в Северозападна Турция, оставяйки стотици бежанци със закупени билети на основната автогара на Истанбул. Немалко са тези, които решават да продължат похода си пеша. 


По думите на областния управител на Одрин Дурсун Али Шахин, цитиран от турските медии, в района през изминалата седмица са пристигнали около 8000 бежанци, около 2000 от които отказват да бъдат върнати. В сряда той заяви, че им е дал три дни да напуснат или ще бъдат принудени с насилствени мерки. 


В четвъртък ситуацията е била обсъдена с правителствена делегация от Анкара, а в днес за столицата заминават и двама представители на протестиращите бежанци, за да преговарят с премиера Ахмед Давутоглу. На срещата ще присъстват и сирийци от групата, окупирала международната автогара в Истанбул, обясни за "Дневник" представите на турската агенция по миграцията, предпочел да остане анонимен. Непосредствено преди разговорите, обаче, изглежда, че те са по-скоро опит за успокояване на ситуацията и спечелване на време от страна на турското правителство, още повече, че решението на страната да отвори границата си надали може да бъде взето еднолично, без съгласието на ЕС. 


"Искаме да ги изпратим в страните им по произход, или в бежански лагери. Със сигурност няма да останат тук. Няма да им позволим да наближат границите на Гърция или България. На бежанците е забранено да навлизат в 15-километровата зона от границата", заяви Шахин, цитиран от "Гардиън". Пред турската агенция "Анадолу" той посочи отново, че сирийците ще трябва да напуснат града до края на седмицата – ако се налага, и принудително. 


В Европа на всяка цена


"Тук сме, за да се чуе нашето послание: Връщане назад няма. Ще влезем в Европа на всяка цена. Ако трябва ще вървим пеша до Германия", категорична е 25-годишната Доа от Дамаск. Тя държи на ръце невръстното си бебе, криейки се на сянка от силното обедно слънце в палатковия лагер до магистралата край Одрин.  Доа има усложнения след раждането на сина си, но се страхува да се качи в линейките на Червения полумесец, защото ще я разделят от близките й ще я пратят в някой бежански лагер по границата в Сирия. "Някои от хората тук се качиха на линейки и не се върнаха повече", допълва младата жена. Тя е дошла директно от Сирия заедно със семейството си, за да се присъедини към сънародниците си, избрали да опитат да влязат в Европа по законен и безопасен път. Какъвто, на практика, не съществува. 


"Ако Турция не отвори границата си, това означава, че ни казвате: отивайте да умрете в морето", обяснява Сердар Мохамед, 21-годишен студент по право от Ал Хасака. Негов приятел е изгубил сина си, опитвайки се да влезе с лодка от Турция в Гърция. "Дойдох тук от Ливан, защото е най-безопасно. За мен няма значение дали ще мина през България или Гърция. Просто искам да отида в Германия – най-добрата страна, която се грижи за хората, да завърша образованието си и да се събера с жена ми". 

Одрин: последна надежда за легален път на бежанците към Европа

© Георги Кожухаров


Сердар и приятелите му нямат представа как ще стигнат до Германия, откъде и как ще минат, но знаят, че ще успеят да видят своята Мама Меркел, както й казват. Позитивизмът им изглежда странен, предвид на окаяната ситуация, в която се намират – в лагера денем е непоносимо горещо, а вечер – студено. Нямат достъп до течаща вода и тоалетна. Европейските страни една по една затръшват вратите си под носа им, включително  отблъсквайки ги с насилие, на каквото ставаме свидетели по сръбско-унгарската граница през последните дни. Хърватия също започна да затваря граничните си пунктове със Сърбия, след като от сряда на територията й влязоха над 10 000 мигранти, а Словения спря влаковете по главната линия от граничния пункт Добова. 


"Длъжни сме да останем оптимисти. Нямаме никакъв друг избор", коментира 23-годишния Хюсеин от Деир Зор. 


Обединени в отчаянието


За по-малко от месец, Фейсбук групата "Crossing no more", създадена непосредствено след смъртта на Айлян, набира хиляди последователи, решени да използват безопасни сухопътни маршрути, за да потърсят закрила в Европа. Повечето от протестиращите не искат да плащат по 1200-1500 евро на каналджии, за да ги прекарат с лодки в Гърция. Някои не искат да рискуват живота на себе си и семействата си, други нямат финансовата възможност да си позволят скъпото удоволствие. Или и двете. 


Идват направо от Сирия или от съседните на нея страни, в които от години живеят милиони бежанци от войната, в условия на мизерия, несигурност и трудова експлоатация. Само в Турция дошлите от Сирия са над 2 милиона (по официални данни на ВКБООН). Страната не им осигурява статут на бежанци, което ги лишава от достъп до социалната система и трудовия пазар на страната. За да издържат себе си и семействата, повечето сирийци работят на черно за много ниско заплащане, недостатъчно за покриване на основните им разходи.


Такъв е случаят на Мохамед, 21-годишен сириец от Рака, столицата на самопровъзгласилата се Ислямска държава. "Живях две години в Истанбул и работих в мебелна компания. Когато изобщо ми плащаха заплата, тя беше 1200 лири месечно. За квартира плащах 1000 лири. Сами разбирате, че не може да си живее така. В Турция нямаме бъдеще за нас", разказва той. 


"Дойдохме не само от Турция, но и от Сирия, Йордания, Ливан, Турция. Очакваме още семейства да пристигнат тези дни. Това е единственият ни шанс да влезем, без да се удавим в морето. Всичко, което искаме е, да отворят границата, за да я пресечем мирно, обяснява Хюсеин, напуснал родния си град в Сирия преди няколко дни. 


Хора като него успяват да намерят многобройни съмишленици благодарение на социалните мрежи. Групата им служи, за да обменят актуална информация и съвети какво да вземат със себе си, как да общуват с турските власти, медиите и неправителствените организации, да организират доброволци, които да се грижат за чистотата в импровизираните им лагери. 

Одрин: последна надежда за легален път на бежанците към Европа

© Георги Кожухаров


"Фейсбук" е единственият начин да достигнеш до толкова много хора", обяснява Фади Алдири, 35-годишен търговец от Деир Зор, организатори на инициативата. Сириецът също живее в заслон до магистралата и е сред първите 160 бежанци, пристигнали в Одрин преди три дни.


По думите му групата има две основни искания – към Турция настояването е да ги допуснат до гръцката граница, а към европейските лидери – да намерят решение на проблема по хуманен начин, като осигурят легални маршрути за търсещите закрила. 


Фади е упълномощен да представлява бежанците на срещата с премиера на Турция Ахмед Давутоглу, която, след два дни отлагане,  би трябвало да се състои днес (18 септември) в 15 часа. Хората не смятат, че това е прах в очите им и очакват позитивен изход от разговорите. Все пак, не изключват варианта да получат отказ да продължат пътя си. Ако това се случи, не мислят да напускат лагера. "Ако трябва, ще останем тук с месеци, години", обещава Фади Алдири. Слуховете сред бежанците са, че ако днешната среща с правителството в Анкара се провали, бежанците все пак ще се насочат към Гърция.


Необосновани притеснения у нас?


Въпреки напрежението през последните няколко дни, обстановката в Одрин е спокойна. Движение на мигранти по магистралата в посока Одрин също не се наблюдава. Бежанците са категорични, че няма да се откажат от мирната форма на протест и няма да се опитат да прекосят границите нелегално. Още по-малко пък българската, към която, изглежда, никой не проявява особен интерес. В исканията на протестиращите, публикувани на страницата им във "Фейсбук", страната ни не се споменава.


Хората са наясно, че България пази строго границата си и упражнява стриктна политика, регистрирайки всички, влезли на територията й по нерегламентиран начин.  Показват задълбочени познания за европейската миграционна политика. "Предпочитаме да влезем в Гърция, защото тя не спазва Дъблинското споразумение и не взема пръстови отпечатъци, които влизат в системата Евродак. Така ще ни е по-лесно да продължим към страни като Германия", споделя Хюсеин.


Въпреки това, на 17 септември главният секретар на МВР Георги Костов (който беше и на срещи в Одрин) отчете, че 660 мигранти са се опитали да влязат на българска територия предната нощ. По думите му, "бежанците са се опитали да проникнат в страната ни, но след като са видели, че границата ни е охранявана, са се върнали на турска територия". Допълнителни детайли за това как точно мирантите са взели решение да се върнат доброволно, няма. 


От вчера България взе решение за съвместни действия между полицията и въоръжените сили по охрана на границата. Междувременно центровете на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) са полупразни – към 15 септември в тях живеят 2521 бежанци, като тенденцията е да продължават да намаляват.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK