© Aaron Favila, Associated Press
Наводненията в Пакистан през 2010 г. засегнаха над 20 млн. души, а над 5 млн. от тях все още са без постоянен дом.
Правителствата на 110 държави са обещали да подобрят действията, за да се помага на хората, принудени да напуснат домовете си и да преминават границите поради природни бедствия, както и да се вземат превантивни мерки за подобни случаи, предаде "Ройтерс".
Министри и други длъжностни лица приеха необвързващ документ в Женева във вторник, за да защитят тези, разселени в други страни от земетресения, вулкани и опасности, свързани с климата, като наводнения, бури, засушавания и покачване на нивата на моретата.
Между 2008 г. и 2014 г. 184.4 млн. души са били разселени в резултат на бедствия, средно по 26.4 млн. души всяка година, се казва в документа, но няма точна информация колко са пресекли международни граници в резултат на това.
"Принудителното преместване, свързано с бедствия, включително на неблагоприятните последици от изменението на климата... е реалност и е сред най-големите хуманитарни предизвикателства пред държавите и международната общност през 21 век", се казва в документа.
В Африка, Централна и Южна Америка има най-голям брой на случаи, при които хората се налага да бягат в съседи държави заради природни бедствия.
Преди три години швейцарските и норвежките власти започнаха процес на консултации за намиране на начини за подкрепа на хора, разселени в чужди страни след екологични кризи, имайки предвид, че по-голямата част от тях не може да претендират за статут на бежанец и няма особена подкрепа за промяна на това международно право.
Конференцията на инициативата "Нансен" в Женева приключи с решението държавите да се съберат повече данни за засегнатите, да се подобрят механизмите за хуманитарна помощ и защита, като например временни визи, и да се намали рискът от подобни преселения извън границите на страната.
Ян Егеланд, генерален секретар на Норвежкия съвет за бежанците, каза, че през 2012 г. "е имало много отричане и скептицизъм, че това е нещо, за което трябва да се погрижим".
"Но сега има широко признание сред държавите, че имаме огромен пренебрегван проблем", заяви той пред "Ройтерс".
Страните, чието население може да се наложи да напусне страната си заради промяната на климата и други природни бедствия - като Фиджи, Филипините, Мадагаскар - са помолили за помощ по време на срещата, добави той.
"Те обясниха, че те са отчаяни - голяма част от тяхното население е изложено на риск и те се нуждаят от помощ", каза той.
Уолтър Кейлин, адвокат по правата на човека и посланик за инициативата "Нансен", казва, че вече има механизми за подкрепата на "климатичните бежанци", но те трябва да се хармонизират и да се използват по-систематично, особено на регионално ниво.
"В свят, където международна конвенция (по въпроса - бел. ред.) не е възможна и може би дори не е подходяща, като се вземат предвид огромните разлики от един регион в друг - подходът на инициативата е един инструментариум, а има и много, много други", казва той.
Според Егеланд правителствата биха могли да предоставят на пристигащите някаква форма на правен статут, както и разрешения за престой и работа.
Отделните страни, агенциите на ООН и граждански групи трябва да консултират засегнатите хора, и когато е възможно да им помогнат да получат нови жилища и земя в собствената си страна, така че те да могат да се върнат у дома "с достойнство", добави той.
От "Нансен" подчертават, че може да се направи много, за да се предотвратят подобни миграции - от създаване на системи за ранно предупреждение, укрепване на инфраструктурата и повишаване на доходите и сигурността на храните. Също така трябва да се приеме, че някои общества може да нямат друг избор, освен да напуснат страната си.
Тази перспектива е особено важна за малките островни развиващи се държави и страни с дълги ниски крайбрежни ивици, които са изложени на риск от ерозия, наводнения, потъване и други ефекти на покачващите се нива на моретата.
Егеланд и Кейлин изразяват загрижеността си, че най-новата версия на проекта на споразумение на ООН за изменението на климата, която трябва да бъде финализирана в Париж през декември, не съдържа нито една препратка към проблема със справянето с "климатични бежанци".
