© Daniel Charbonneau, uanews.org
Баснята за мравката и щуреца се основава на погрешна представа, че мравките са неуморни работници. Ново изследване на вид северноамерикански мравки показа, че повече от тях бездействат и понякога това продължава дни наред.
Екип от Университета на щата Аризона е наблюдавал в лабораторна среда маркирани екземпляри от Temnothorax rugatulus. В продължение на три седмици специални камери снимали 6 пъти по 5 минути. Сборният анализ на заснетото показал изненадващи резултати.
Постоянно са се трудили едва 2.6%, поне през половината време са "мързелували" над 70%, а една четвърт не са правили абсолютно нищо.
Предишни анализи на това поведение допускат, че активността зависи от дневните задачи, но американците установили, че има индивиди в мравуняка, които през цялото време си почиват. Учените нямат обяснение за причините, като една от хипотезите е, че те са или много млади, или твърде възрастни за работа.
Но също така има и версия, че бездействието е резултат от еволюция на адаптивното поведение.
"Интересното е, че открихме, че мързелуването само по себе си е вид поведение", казва Даниел Шарбоньо, един от авторите на изследването на факултета по екология и еволюционна биология. Заключенията им са публикувани в списание Behavioral Ecology and Sociobiology.
Заедно с преподавателя Анна Дорнхаус те проследили 250 мравки от 5 различни колонии и стигнали до извода, че мързелуването прилича на "специализиране" на някои мравки по същия начин, по който има специалисти по изграждане на гнезда или търсачи на храна.
"Има доста теоретични модели, обясняващи защо работниците извършват определени задачи и искахме да проучим как се раздават тези задачи за създаването на организирана система. Освен това искахме да демонстрираме, че бездействието е факт и не винаги е нещо лошо", казва още Даниел Шарбоньо.
© Daniel Charbonneau, uanews.org Изкуствено гнездо в лабораторията с маркираните мравки.
Възможните обяснения, които двамата дават вероятно ще имат ефект върху редица сектори на познанието – от организиранетона хора до концепцията за работа на сложни компютри.
- Учените са проследявали два принципа, според които една мравешка колония може да е успешна – гъвкавост и стабилност. Гъвкавостта описва способността на колонията да реагира бързо на промени – например на нуждата на много повече храна, докато стабилността отразява капацитета за адаптиране към загуби на работна ръка.
В този смисъл бездействащите мравки може да се окажат "резервни работници", или да са работници, оказали се на място в мравуняка, където в момента няма задачи за тях. "Има логика в това да поддържаш резерви за посрещане на пикови натоварвания – по-добре е да си с излишък на работници в нормални времена, отколкото да не ти достигат в кризисни моменти."
- Размерът на мравуняка също има значение – ако е голям, то и специализацията в него е по-сложна, т.е. може едни мравки-специалисти да са се оказали в участък, където в момента няма задачи за тях. При малките мравуняци всеки индивид е мултифункционален и непрекъснато върши нещо.
- Друго възможно обяснение е моделът, според който индивидите имат различно темпо на подготовка за конкретна работа. "Представете си, че имате съквартирант, комуто е нужно повече време, докато се накани да измие чиниите. В крайна сметка мръсните съдове ще се трупат в мивката, докато ви писне и ги измиете вие, защото вашият период на подготовка е много по-къс. Но в крайна сметка излиза, че само вие вечно ще миете чиниите."
- Разбира се, възможно е "мързеливците" да изпълняват задачи, неразбираеми за изследователя. Даниел Шарбоньо допуснал, че някои от тях може да пренасят информация и да насочват останалите, което иначе изглежда като бездействие. Но експериментът показал, че точно този вид е най-малко свързан с работещите, "така че може би избягват да свършат работа, или просто не знаят, че такава трябва да се върши".
- По-обещаваща е версията, че ленивците действат като... хладилници. При някои видове мравки има специализирани работници, които събират и съхраняват храна в специални стомаси, след което в подходящ момент я раздават на останалите
- Учените знаят твърде малко и за размножаването на Temnothorax rugatulus, поради което не е изключено неработещите мравки всъщност да отглеждат нови работници. В непубликувана част от изследването си те са записали, че тези представители на мравуняка имат по-развити яйчници, но още не е ясно дали снасят яйцата си и какво става с тях. Някои видове мравки снасят яйца с цел да ги използват като храна на колонията.
Връзката може да е опосредствана, но всичко това може да има ефект, да кажем, в т.нар. облачни компютри. Шарбоньо казва, че "там има мрежа от сървъри, работещи заедно за съхраняване и анализ на данни, но в крайна сметка част от сървърите са напълно неактивни. Във всяка децентрализирана система на работещи заедно индивиди винаги има някой, който бездейства. Въпросът е защо?"
