Вдовец от Париж към терористите: Няма да ви подаря омразата си

Вдовец от Париж към терористите: Няма да ви подаря омразата си

© Reuters



Писмото на един французин до убийците на съпругата му, загинала в концертната зала "Батаклан", обиколи света.


В него Антоан Лерис заявява, че няма да се поддаде на омразата и страха, защото точно това искат терористите.


Смъртта на Елен Мюял-Лерис остави 17-месечният им син без майка. "През всеки ден от живота си това малко момче ще ви обижда с щастието и свободата си", пише Антоан.




Фейсбук постът му бе споделен над 210 000 пъти в последните три дни.


Елен Мюял-Лерис бе сред 89-те убити по време на концерта на калифорнийската група Eagles of Death Metal.


“Vous n’aurez pas ma haine” Vendredi soir vous avez volé la vie d’un être d’exception, l’amour de ma vie, la mère de...

Posted by Antoine Leiris on Monday, 16 November 2015


"В петък вечерта вие откраднахте живота на изключително същество – любовта на живота ми, майката на сина ми. Но няма да получите моята омраза. Не знам кои сте и не искам да знам – вие сте мъртви души. Ако Богът, в чието име убивате сляпо, ни е създал по свой образ, всеки куршум в тялото на жена ми е рана в Неговото сърце.


Затова няма да ви подаря омразата си. Вие очевидно го искате, но ако отговоря с омраза, ще се предам на безпросветността, която ви е създала. Искате да ме е страх? Да гледам с недоверие на съгражданите си? Да пожертвам свободата си за сигурност? Загубихте. Същия играч, същата игра.


Видях я тази сутрин – след дни на очакване. Беше също толкова красива, колкото когато излезе в петък вечерта. Също толкова красива, колкото когато се влюбих лудо в нея преди повече от 12 години. Разбира се, че съм съсипан от мъка – давам ви тази малка победа. Но тази болка ще бъде за кратко. Знам, че тя ще е с нас всеки ден и че ще се открием отново в рая на свободните души, в който вие никога няма да влезете.


Само двама сме – аз и синът ми, но сме по-силни от всички армии на света. Във всеки случай, няма да пилея повече време за вас. Трябва да ида при Мелвил, който се буди от следобедния си сън. Той е само на 17 месеца. Ще си изяде закуската, както всеки ден, и ще си играем – както всеки ден, и през всеки ден от живота си това малко момче ще ви оскърбява с щастието и свободата си. Защото няма да получите неговата омраза също."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK