ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
37.8%активност

Източник: Резултатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник", активността - на "Алфа Рисърч"

Разходите за жилище поглъщат почти 30% от средствата на домакинствата

Разходите за жилище поглъщат почти 30% от средствата на домакинствата

© Юлия Лазарова



Българите отделят 28% от бюджета си за разходи, свързани с дома – наем, сметки, или поддръжка, показват данните, цитирани в последния доклад Housing Review 2015 на Habitat for Humanity, предоставен на "Дневник" от фондация "Подслон за човечеството".


Това поставя България малко над средното ниво за Европа, което е 22%. Унгарците харчат 24% от текущите си доходи за домовете си, докато Румъния и Словакия са близо до средното за Европа ниво от 22%.


Анализът обхваща Унгария, Полша, Словакия, Босна и Херцеговина, България, Македония, Румъния, Армения, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан, Украйна и Грузия.




България е една от страните с най-висок процент на собственици на домове – над 80% от българите живеят в собствено жилище, като по този показател ни изпреварват само Румъния - близо 95%, Хърватия и Македония с около 85%. Най-нисък е процентът на собствениците в Швейцария, Холандия и Швеция с под 10%.


В момента около 97% от жилищата в България са частна собственост, а 3% са държавни. Макар че броят на хората, притежаващи собствен дом, е голям, много българи живеят под европейските стандарти – 48% са на ръба на бедността. Това води до влошаване на условията за живот в имотите или изоставяне на тези от тях, чиито разходи вече не могат да бъдат покривани. Проблемът е особено голям за младите семейства, хората с ниски приходи и маргинализираните групи.


Докладът посочва като добър пример приватизацията на общинските жилища в България след 1990г., която доведе до това, че голям брой българи станаха собственици на апартаменти за пръв път. В същото време властите спряха новите строежи на такива домове, което доведе до сериозно вдигане на цените.


Като цяло повече от 10% от европейците харчат над половината си доходи за дома, показват данните на Habitat for Humanity. Домакинствата с ниски приходи, които отделят над 40% от тях за жилищни разходи, стават все повече в цяла Европа, като тенденцията е особено силна в динамично развиващите се градски центрове и най-неразвитите региони.


Докато през 2010 г. средните разходи за дома в целия ЕС за всички домакинства са били 22.5%, за тези с ниски доходи те достигат 41%.


Ситуацията е по-тежка в Централна и Източна Европа, където някои домакинства отделят за сметките за отопление между 30% и 50% от приходите си през зимата. Страните, присъединили се към ЕС през 2004г. – Унгария, Полша и Словакия, като цяло се справят значително по-добре от Румъния, България и държавите извън ЕС.


Процентът на хората между 18 и 34 години, живеещи с родителите си, достига рекордни нива – 55% в Португалия, 66% в Италия и 74% в Словения, като това се случва на фона на увеличаващия се брой на свободните домове в същите тези региони.


"Жилищната криза, която започна заради глобалния финансов разпад през 2008 г., далеч не  е свършила. Фактите, изложени в доклада, само доказват тази "тиха извънредна ситуация", коментира Грег Фостър, вицепрезидент за Европа, Близкия изток и Африка на Habitat for Humanity International.


"Скорошното ни проучване в Полша показа, че близо 50% от всички поляци искат да емигрират, защото нямат жилище, в което могат да си позволят да живеят. В същото време проектите за социални жилища в Европа са намалели до етап, в който дори ако започнем днес, ще ни трябва десетилетие да построим или ремонтираме достатъчно домове, достъпни за хората".


Строежът на нови домове е спаднал с между 70% и 90% в целия регион, като в някои държави общинските жилища са под 10% от нужните. Авторите на доклада уточняват, че резкият икономически растеж лесно води до прекалено големи или прекалено ниски инвестиции в строежа на жилищни сгради, като не се отчитат действителните нужди на населението.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK