Групата от "Батаклан": Искаме да се върнем в Париж, да свирим и да живеем

Групата в интервюто си пред Vice

© YouTube

Групата в интервюто си пред Vice



Американската рок група Eagles of Death Metal, на чийто концерт в парижката зала "Батаклан" на 13 ноември терористи отнеха живота на близо 90 човека, разказа за преживения ужас във видео интервю пред американското списание Vice.


Ще мине много време, преди да се осъзнаем и да разберем какво да направим, каза съоснователят на групата Джош Хом, който по стечение на обстоятелствата единствен не бе на концерта: "Няма отговор на въпроса защо".


Въпреки това групата смята, че няма избор, освен да продължи турнето си и "няма търпение да се върне" в Париж. "Искам да сме първата група, която ще свири в "Батаклан", когато залата отвори отново. Нашите приятели дойдоха да слушат рокендрол и умряха. Аз искам да се върна и да живея," заявява вокалиста Джеси Хюс, основал бандата с Хом. 




Ник Александър, продавал продукти с марката на бандата в дъното на залата, и трима служители на музикалната компания "Юнивърсал", които работят с Eagles of Death Metal загинаха в залата по време на кървавите атентати, които отнеха над 130 човешки живота из целия град. Самите музиканти са успели да се измъкнат въпреки няколко срещи очи в очи с атентаторите, става известно от техния разказ.


Терористите нахлуват близо час след началото на концерта. Първоначално музикантите взимат картечните откоси за пиратки - но много бързо виждат, че пред тях се случва клане.


Групата от "Батаклан": Искаме да се върнем в Париж, да свирим и да живеем

© Associated Press


Хората просто започнаха да падат по пода, описва звуковият инжинер на групата Шон Лондон. За разлика от друг път неговият пулт е в началото, а не в средата на "Батаклан". Най-близкостоящите се втурват да се крият при него, когато той, още изправен, улавя погледа на единия терорист. Следва неуспешен изстрел. "Мисля, че ме помисли за мъртъв, защото се сниших толкова бързо", казва Лондон. Събралите се зад пулта използват паузите, в които стрелците презареждат, за да се опитат да стигнат до изхода. Инженерът и още няколко човека успяват да се измъкнат, влачейки със себе си и простреляна жена.


Горе на сцената Хюс се втурва към гримьорна на втория етаж, за да намери приятелката си, но тя не е там. Отваряйки вратата към коридора, вижда атентатор. "Обърна се към мен, свали оръжието и дулото удари рамката на вратата", описва вокалистът. По това време вече десетки зрители са го последвали в търсене на убежище. Той поема наобратно, крещейки им "не, не, не, не натам". Налага се китаристът на групата Идън Галандо да го извлачи към страничен изход от сградата, тъй като Хюс е зашеметен от липсата на приятелката си. Вън тясната алея е препълнена с хора. "Вкахме, бягайте, бягайте, бягайте! Хората бяха объркани, никой не знаеше какво да прави." 


Басистът Мат Макджънкинс се озовава в стая без изход, където се барикадира с още зрители. Има много ранени. "Една жена пред мен беше простреляна и просто нямаше какво да направим, някакъв човек притискаше раните й...." Освен с кръв, помещението започва да се пълни и с вода, която потича навън и хората се притесняват, че ще ги издаде. Отвън изстрелите ту притихват, ту започват отново - и така 15 минути, докато всичко не свършва с мощна експлозия. "Нямахме представа какво се случва"



Другаде обаче хората нямат късмета да се измъкнат. "В объркването няколко човека се скриха в нашата гримьорна и убийците успяха да влязат и да ги избият всичките с изключение на едно момче, което се беше скрило зад коженото ми яке", разказва вокалистът. "Хората се правеха на мъртви и се страхуваха толкова много. Една от причините, поради която толкова много хора бяха избити, беше, че те не искаха да изоставят приятелите си. Толкова много хора застанаха пред други, за да ги защитят." 


Няма какво да се каже, защото няма думи, които да го опишат... И може би не трябва да има, казват през сълзи Хом и Хюс в края на интервюто, попитани как биха се обърнали към семействата на оцелелите. Групата обаче няма да спре да свири. Обърнали са се към свои колеги с идеята да запишат благотворителен сингъл в помощ на жертвите и изразиха готовност да говорят със всеки, който иска да сподели личната си история за атаката. "Обичаме ви много и ще преодолеем това заедно," обобщават те.  


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1498 Неутрално

    Едва ли ще се отърват скоро от кошмара.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  2. 2 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1114 Разстроено

    Някой имаха късмет, други - не.

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
  3. 3 Профил на netanette
    netanette
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Това е една толкова жизнерадостна група, а в интервюто са толкова смирени, естествени и човечни, и по човешки потресени. И Джош като казва "Ние можем да разкажем, защото имаме трибуна, но на толкова други хора историите ще останат неразказани"...

  4. 4 Профил на Петър Петров
    Петър Петров
    Рейтинг: 527 Неутрално

    А не.Моля ви се.Заради ваште песни се изпоклаха французи и араби.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    Горд българин с три години стаж в Испания .Вече в България и занимаващ се с крипто валути .
  5. 5 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 727 Неутрално

    Браво,така ще излезете от душевната травма ,а и ще помогнете на семейства на загиналите французи!

    Tony
  6. 6 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2608 Разстроено

    Много страшно.Хора са умряли .защото не са искали да изоставят приятелите си...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK