В САЩ са планирали да засипят Москва с поне 180 атомни бомби

Генерал Къртис Лемей (с пурата) през март 1945г. Десет години по-късно той вече е началиник на Командването на стратегическите ВВС на САЩ.

© Associated Press

Генерал Къртис Лемей (с пурата) през март 1945г. Десет години по-късно той вече е началиник на Командването на стратегическите ВВС на САЩ.



Уникален американски документ от 1956г. е публикуван от Националния архив на САЩ и според него отделът за планиране на стратегическата ядрена авиация е предложил в случай на война със СССР да унищожи не само стотици военни обекти, но и да пусне атомни бомби в над 1200 града от СССР, Източна Европа и Китай, включително в България.


В съобщението за публикацията се казва, че за пръв път получава гласност толкова подробен списък от цели (близо 800 страници), както и че няма сравним по важността си публично достъпен документ от времената на студената война. Инициативата е на журналиста Майкъл Добс, поискал през 2006 г. достъп до секретна информация за книгата си за кубинската криза. Част от документите са разсекретени чак през октомври 2014 г. и стават известни днес.


Авторите на плановете са ги изготвили като част от анализа на изискванията към американския ядрен арсенал към края на 50-те години. Плановиците хладнокръвно са описали, че ще трябва да се атакува цивилно население и ще има милиони жертви, макар че по това време вече има международни норми (от 1923г.), забраняващи удари по граждански обекти (но позволяващи бомбардиране на военни цели в близост до или в селища).




В един от списъците има и обекти от България – Плевен, Ловеч, Казанлък, с.Шипка. В друг, доста по-обширен списък, са включени Пловдив Стара Загора, Враждебна, Божурище и Кумарица край София, Ямбол, Балчик, Безмер, Граф Игнатиево, Крумово, Равнец, село Габровница (Монтанско), Горски извор (Хасковско), Карлово, Узунджово.


В САЩ са планирали да засипят Москва с поне 180 атомни бомби


Коментарът е, че е смразяващо днес да сечете как е било предвидено "систематично разрушаване" на стотици градове, сред които под №1 и №2 са били Москва и Ленинград (днешният Санкт Петербург).


Само за Москва е било планирано взривяването на атомни бомби на 179 места, а в Ленинград – на други 145. В документа не е посочено с колко бомби е било планирано постигането на унищожаването на целта.


Това е времето преди появата на междуконтиненталните балистични ракети и на скоростно натрупване на авиационен ядрен арсенал – през 1955 г. бомбите са били над 2400, през 1959г. те е трябвало да надхвърлят 12 000, а през 1961г. да достигнат 22 229.


Основните цели са били военни обекти, включително командването на военновъздушните сили на СССР и повече от 1100 летища и стотици други инсталации в близост с Варшава, Будапеща, Източен Берлин.


По приоритет във воення списък от водещите 20 цели само 6 са на територията на Русия. Най-много има в Украйна (7) и Беларус (6, включително цел №1 в Бихов и №2 в Орша заради базираните там бомбардировачи Ту-16), а едно от летищата е в Тарту, Естония.


Военните цели е трябвало да бъдат атакувани с авиационни термоядрени бомби с мощност между 1.7 и 9 мегатона (1 мегатон има 70 пъти по-голям експлозивен ефект от бомбата в Хирошима). За цивилните цели са били предвидени бомби от 160 килотона, а за обектите в Източна Европа – по-слаби, вероятно и от политически съображения.


По това време са смятали, че ядрен взрив във въздуха не е достатъчно ефективен и са препоръчвали особено военните обекти и летищата да бъдат удряни с наземен взрив. По-късно анализатори разкриват, че през 40-те и 50-те години американските военни са подценявали ефекта от последвалите експлозията масови пожари и особено този от радиационното замърсяване.


Идеята е била с първите удари да се постигне 90% ефективност за унищожаване или привеждане в негодност на военната инфраструктура. Но ако СССР запазва капацитет за атака и контраатака, се преминава към фазата за атакуване на индустриални бази, включителво в градски зони.


Става дума не само за електроцентрали, транспортни възли, петролни сонди и машиностроителни предприятия, но и за язовирни стени и фабрики за пеницилин.


Логиката зад този списък се основава на опита от Втората световна война, когато част от американските военни във военновъздушните сили вярват, че причиняването на икономическа разруха с цел всяване на шок и страх сред цивилното население и натиск от негова страна над властите да прекратят войната като капитулират.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK