"Кьолн" в криво огледало

"Кьолн" в криво огледало

© Wolfgang Rattay, Reuters



"Най-лошите и най-развращаващите лъжи са погрешно поставените проблеми". — Жорж Бернано


В навечерието на отминалата новогодишна нощ се случи серия от безобразни престъпления в Кьолн и Хамбург, Германия. В първите дни на новата година десетки жени от двата града са се оплакали, че в празничната нощ са станали жертви на грабежи и сексуален тормоз, извършени от големи групи мъже "видимо с арабски или северноафрикански произход". Фокус на събитията, все пак, остана Кьолн, където има най-много нападения.


И докато случилото се дава основание за легитимна тревога,




мнозинството от публичните гласове у нас побързаха да ни напоят с мнения, анализи и прогнози,


преди още да са ясни основни факти от този твърде необичаен случай.


Така, волно или не, публичното говорене, което в такъв момент е от решаващо значение, за да се изговорят важни неща, беше превзето на абордаж и подменено. Множество от българските медии заговориха с гласа на черни станции на евроскептицизма и ксенофобията. Зенита на антиимигрантската еуфория дойде с обличането на всичко това в опаковката на псевдофеминизъм.


За едно би трябвало да се съгласим – това, което се случи в новогодишната нощ в Кьолн, е странно. Това призна и полицията в Кьолн. Извършителите на престъпните посегателства изглежда са стотици, може би дори над хиляда мъже. Много от изглежда са били предварително организирани. Дали, защо и от кого – тепърва ще се разбере.


Ясно е обаче кои със сигурност са печеливши от случилото се, и кои със сигурност не са. Първите са ултранационалистите и други, по-рафинирани частици от спектъра на ксенофобията. Вторите са мигрантите (в това число бежанците) и жените,


където последните се оказаха между Сцила и Харибда – от една страна полово базираното насилие, а от другата – силната воля на националистите да разполагат и да се разпореждат с женските тела и, съответно, да ги бранят като своя собственост от чужди посегателства.


Според първоначално разпространената информация (а, доколкото ми е известно, това не се е променяло от тогава), две трети от получените жалби за случилото се в онази нощ са били за грабеж, една трета за сексуален тормоз, което полицията разпозна като тактика за отвличане на вниманието при грабеж, и два случая на изнасилване.


Това не попречи на много български медии да излязат със заглавия "Бежанци от Африка насилват жени в Кьолн", "Имигранти се гаврили сексуално с жени в Кьолн", "Масови изнасилвания в Кьолн", "Мигранти изнасилвали на воля на Нова година в Кьолн", "Безпрецедентно насилие в Кьолн шокира немската полиция" и други подобни. Тези подвеждащи заглавия бяха добре дошли за глашатаите на ксенофобията и затворените граници. Все пак, няма нищо по-скандално и провокиращо първосигнални емоции от това някой чужд да дойде и да извърши сексуално посегателство върху твоята жена.


Следващата опорна точка на истерията дойде като по часовник с изопаченото изказване на кметицата на Кьолн, Хенриете Рикер, на която беше приписано, че на пресконференция препоръчвала жените да се обличат по-скромно, за да не провокират сексуално насилие срещу себе си.


Така, пак благодарение на новинарски заглавия, всеки разбра, че Рикер била казала нещо скандално. Никой обаче май не разбра, че Рикер всъщност въобще не е казвала такова нещо. Достатъчно е да се чуе пресконференцията ѝ, за да се разбере, че тя дори не е коментирала темата за облеклото. То беше просто една масово разпространена измислица.


И докато германската полиция обясняваше, че на този етап все още няма ясна картина кои и какви са извършителите и как са се организирали, журналистът Тома Томов изгря на 7 януари в националния ефир на "Би Ти Ви" като гост на Антон Хекимян и още с първото си цинично изречение директно оповести, че извършителите са "поканените" от Меркел новопристигнали в германия чужденци, търсещи бежански статут.


Томов далеч не беше сам с изпънат пръст, сочещ към новопристигналите в Европа бежанци и мигранти. Уж социалистът и бивш кандидат за кмет на София от БСП Михаил Мирчев и сладкопойният бард на (ултра)национализма Мартин Карбовски са само някои от имената, които побързаха да употребят случилото се за "доказателство" на свои тези.


Една такава теза е, че това се случи, защото пуснахте Онези, а Те са толкова първобитни и нецивилизовани,


че вижте какво направиха с нашите жени. С други думи – (сексуалното) насилие над жените е в тяхната, чужда нам култура, но не в нашата.


Ако приемем това за вярно, то не обяснява защо фактическото мнозинство от посегателствата от онази новогодишна нощ не са със сексуален характер. От друга страна е добре да се отбележи – що се отнася до аргумента с "чуждата култура", – че по данни на ООН от 2003 г., т.е. далеч преди увеличаването на бежанския поток към Европа във връзка с военния конфликт в Сирия, 40 процента от допитаните жени от Германия са отговорили, че са ставали жертва на физическо или сексуално посегателство.


През 2014 г., т.е. преди т.нар. "покана" на Меркел и последното увеличаване на бежанския поток към страната, проучване за полово базираното насилие на Агенцията на Европейския съюз за основни права установява, че 50 процента от допитаните германки съобщават, че са били жертва на сексуален тормоз. Добре ще е новородените феминисти да обяснят тези статистически данни, преди да отворят страницата с чуждата култура като носител на насилничество.


"Чуждата култура", очевидно, е удобно обяснение, но рядко в реалния живот феномените са продукт на толкова прости причинни връзки.


Полово базираното насилие е всякога укоримо. Лошото е, че когато е извършвано "скрито" у дома, в офиса, в някой клуб, и когато извършителите не са били от чужд етнос или вероизповедание, обществеността е склонна да го омаловажава или приема като даденост – просто статистика в графиките на някоя си европейска агенция. Когато извършителят е чужденец или от етническо или верско малцинство обаче настава голям "шок" и "потрес", пишат се драматични новинарски заглавия и се оповестява "краят на Европа".


Разбира се, в първосигналното националистическо съзнание е много по-скандална насилствената инвазия на чуждоземен пенис в собственото (в смисъл наша собственост) женско тяло, отколкото такава инвазия на нашия пенис. Изглежда е по-простимо и нескандално, когато нашият по кръв или култура пенис върши безчинства.


Кьолн се оказа поредният сгоден случай за популизъм.


Този път дори защитата на жените от полово базирано насилие влезе в устите на хора, които до вчера не са се интересували от тази тема, уви, само за да вербализират по по-приемлив начин расизма си. Както написа "Шпигел", групите критични към исляма и чужденците бързо присвоиха събитията за свои собствени цели.


Случилото се там се превърна в знаме, в анекдотично доказателство, което тепърва ще служи за генерализации и за оправдаване на антиимигрантски политики не само в Германия. Събитията се развиха отмерено и като по часовник – от самите нападения, до медийните реакции и новинарски заглавия със стратегически подбрани изопачения и откровени лъжи. Шах с пешката, така да се каже.


От днес нататък все по-трудно хората ще правят разлика между извършителите на престъпленията в Кьолн и тези, които приличат на извършителите на престъпленията в Кьолн. Аксиомата, че наказателната отговорност е лична, а не колективна, ще иде в небитието. В този смисъл случилото се тогава – независимо дали ще се докаже, че е било предварително замислено и организирано или не – има ефекта на терористичен акт, защото успя да всее страх и разделение. Те са вече факт и посаждат у много хора семето на съмнението дали някои ксенофобски или расистки генерализации не са все пак допустими.


Остават открити въпросите – как да се бориш от тук насетне с расизма и ксенофобията, без да бъдеш обвинен в това, че оневиняваш полово базираното насилие; и как да се бориш срещу полово базираното насилие, ако то се мисли като нещо, което вършат само имигрантите с чужда култура или вяра.


Мислете.


* Радослав Стоянов е правозащитник, водил стратегически дела в обществен интерес, касаещи дискриминацията срещу ЛГБТИ хората, етнически, религиозни и възрастови малцинства. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK