Срив на финансова институция е риск №1 за България според форума в Давос

Срив на финансов механизъм или финансова институция, сериозна нестабилност в обществото и шок от цените на енергията – така изглежда Топ-3 на рисковете за правене на бизнес в България през 2016г. според годишна анкета сред 750 специалисти, една трета от които са от Европа.

Допитването е дело на Световния икономически форум (WEF), и е разпространено в навечерието на годишната среща на организацията в Давос между 20 и 23 януари.

Авторите са помолили участниците да си изберат от списък с 29 заплахи само 5, които според тях ще са водещи за правенето на бизнес в съответна държава. Сборните резултати са оформили и глобалните рискове, които по подреждане са по-различни от тези в България. Отговорите са групирани в 5 категории - Икономика, Геополитика, Околна среда, Общество,Технологии, а класацията е според дела на избралите конкретна заплаха.

Така за света водещ е рискът от безработица, посочен от 37% от анкетираните, докато за България той е под №6 (27.8%). Точно обратното е при №1 риск в България (посочен от 51.3% от анкетираните), който за световните тенденции е на шесто място (22.1).

Има известно съвпадение в мнението за опасността от енергийните цени (38.3 в България срещу 35.5% в света), но на второ място в България е поставена заплахата от сериозна нестабилност в обществото (41.7%), то в света този риск е на пето място с под 24%. В Европейския съюз само една държава е по-зле по този показател – Словакия с 57.5%, което го прави и риск №1 за тази страна (същото е в Украйна). Никоя друга държава в Европа (освен Босна и Херцеговина) този риск не е толкова високо сред притесненията на бизнеса.

Още една заплаха се откроява за България през 2016г. спрямо показателите за света – мащабна недоброволна имиграция, т.е. хора, подгонени от конфликт, икономически трудности или природно бедствие. За българите тя е заплаха №4, защото е посочена от 35.7% от анкетираните. Сред рисковете за света тя е на далечното 19-о място (11.4%).

Любопитно е, че мястото на този риск е доста различно във всяка от страните по т.нар. Балканска магистрала към Европа на имигрантите– Турция (14-о място), Гърция (7), Македония (6), Сърбия (24), Унгария (1).

За Европа водещи за правенето на бизнес остават изключително икономическите рискове. Безработицата оглавява списъка за 12 държави и е във водещата петорка общо 25-е страни в тази група.

Причината е, че има заплаха да изгуби уменията си цяло поколение в някои части на континента. Това намалява ощ еповече конкурентоспособността на тези хора в днешния глобален свят.

Тенденцията не е ограничена само в Южна Европа, предупреждават авторите, но присъства още в Австрия, Финландия и Франция. Най-тежко е положението на Балканите, поради което и в страните от Югоизточна Европа високо в списъка е рискът от принудителна емиграция.

"Балон" в цените на имотите е характерна опасност за Исландия, Люксембург, Норвегия, Швеция и Великобритания.

Фискалният риск остава сред водещите притеснения в Европа (сред Топ-5 в 26 държави) при запазващи се нива на правителствени дългове (средно 104.2% от БВП през 2016г. при 71.6% през 2007г.).

Изкачването на климатичната заплаха на първо място е друго характерно за тазгодишната анкета, проведена съвместно с оценителите на риск Marsh & McLennan и застрахователите от Zurich Insurance Group.

В скала, отчитаща вероятността и въздействието на всеки от 29-те риска, с най-опасен ефект е посочен Провал в реагирането и адаптирането на климатичните промени. В същата категория попада е втората по въздействие посочена заплаха – водни кризи. И двата риска са по-високо оценени от такива фактори като разпространение на оръжие за масово унищожение, имигрантски вълни и енергиен ценови шок. Така за пръв път, откакто се подготвя този доклад, климатичната тематика заема първо място. Авторите говорят за множащи се доказателства за връзки между промените в климата, имигрантските вълни и международната сигурност.

Като най-вероятният риск в следващите 18 месеца участниците посочват мащабната миграция на хора (52%), следван далеч назад с по 25-28% от отговори като провал на държавата или криза, междудържавен конфликт, безработица, провал на националното правителство.

Когато стане дума за водещите тревоги в следващите 10 години, нещата изглеждат съвсем различно: водна криза (39.8%), неуспешни политики за климата (36.7%), естремно време (26.5%), хранителни кризи (25.2%) и тежка нестабилност в обществото (23.3%).