"Антернет" или как мравуняците всъщност действат като компютърна система

"Антернет" или как мравуняците всъщност действат като компютърна система

© Associated Press



Мравуняците функционират без централен контрол – трудно е да си представим такава сложна организация, която да действа без ръководство, но човешкото общество може да се поучи от тях, пише проф. Дебора Гордън от Станфордския университет в текст за Световния икономически форум.


Регулацията без централен контрол изисква прости действия – мравките комуникират чрез обонянието си. Така разбират кога отсрещната мравка е от същия мравуняк и каква работа върши. По същия начин действат и клетките – те се блъскат една в друга и правят химически и електрически връзки.


Ако проучим организацията на мравуняците, можем да разберем и други системи. Пример за това е аналогията "антернет" (от ant – мравка и интернет), която сравнява




начина на работа на мравките и трафика на данни в интернет.


И двете системи използват наличната информация, за да се справят с високите оперативни разходи. Пустинните мравки например изразходват водата в телата си, докато търсят храна и след това трябва да търсят още вода. Затова работничките не излизат от мравуняка, освен ако не срещнат своя "колежка", по чиято миризма да разберат, че скоро е била някъде, където има вода.


В ранните дни на интернет бе нелогично да изпращаш данни, ако нямаш широколентова връзка, за която да си сигурен, че ще свърши работа. Затова по същия начин следващият пакет данни не биваше изпращан никъде, освен ако не получеше информация, че предишният е стигнал дестинацията си.


Друга важна черта е стабилността на цялата система.


Сигурността в мравуняците, също както и имунната ни система,


е резултат от обща работа. Мравките различават роднините си по миризмата. Те нямат един-единствен аромат; напротив, миризмата на колонията е оформена от всички мравки в нея.


Докато са млади и живеят в мравуняка, те опознават и свикват с миризмите на съседките си, така че когато срещнат непознат, могат да реагират агресивно. Сигурността на системата зависи от това колко бързо реагира отделната мравка на натрапника.


Подобна система е много по-безопасна от притежаването на една и съща "идентичност" - тогава нападателят трябва просто да я копира и може да влезе необезпокояван сред мравките. Но когато всяка познава останалите е по-трудно всички до една да бъдат заблудени. Имунната система на бозайниците работи по същия начин.


Тези две стратегии за запазване на ефективността и сигурността на системата могат да ни дадат ключовете към нови научни открития и кой знае? Може би дори към подобряване на общуването между хората.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK